НАСКАР

След дълго мотаене и протакане все пак реших, че е време да споделя някъде всичко, което знам, научавам и виждам в НАСКАР с всички, които харесват тези състезания.
Планът е поне веднъж седмично да пиша, ще ми се да има нещо като анализ на изминалата надпревара, но на първо време започвам с по-общите и глобални неща.


Мико

четвъртък, 29 април 2021 г.

НАСКАР – Брад Кезловски с победа номер 6 на Таладега

              

Брад Кезловски спечели шестата си победа на Таладега, след като излезе начело едва в последната обиколка и стана деветият различен победител за сезона след десет състезания. Битката за местата в плейофите става все по-напрегната, тъй като местата в топ 16 все повече се запълват. Има голяма вероятност точно през тази година да видим рекорден брой победители, особено при положение, че има още пилоти, които имат големи шансове за успех. Като например Дени Хемлин, Чейс Елиът, Кайл Буш и Кевин Харвик. Освен тях не трябва да забравяме пилотите печелили в предишните сезони, като Кърт Буш, Остин Дилън, Райън Нюмън, Рик Стенхаус, Арик Алмирола. Добро впечатление, макар и епизодично правят и Мат ДиБенадето, Бъба Уолас и Ерик Джонс, както и Дани Суарес. А, забравих за Крис Бушиър, за Тайлър Редик и Коул Къстър. Списъкът стана доста дълъг и ако първите четирима почти сигурно ще се разпишат с победа, достатъчно е още трима-четирима от останалите да спечелят и ще имаме 16-17 различни победители. Това обаче е само хипотетично, макар резултатите до момента да очертават тенденцията за изравнени сили. Но да се върнем на Таладега и надпреварата там.

               Изненадите в Алабама започнаха още от старата. Оказа се чу буквално в последния момент на пет от шестте коли на Тойота са направени „нерегламентирани промени“ и в резултат на това те стартираха от дъното на колоната. Единствено Кайл Буш остана на позицията, докато Хемлин, Труекс, Бел, Уолас и Харисън Бъртън (който дебютира в екипа на Гаунт Брадърс Рейсинг) имаха наказание за старта. Дълго рових за информация какво точно са поправили преди началото на състеанието и единственото до което достигнах е промяна в А-колонките на автомобила. Това е гредата на предното стъкло на колата, което е малко странно при сериен автомобил, но явно в НАСКАР тази колонка може да бъде променяна. Това обаче не е официална информация и не мога да съм 100% сигурен в нея. Продължавам да ровя, защото наистина бе много странно всичките пет коли да имат един и същи проблем появил се след техническия преглед и старата, което е общо взето около час-час и половина. Пък и да се ремонтира нещо, когато колата вече е избутана от гаража и подредена за официалната церемония е рядко срещана ситуация. Както и да е.

               На суперспийдуей трасетата старта от дъното на колоната не е особен проблем, а както видяхме Тойотите много бързо си пробиха път напред и дори поведоха колоната в един момент. За това спомогна и доста интензивното състезание, което за разлика от миналата година протече много по-борбено от това през миналата година. От самото начало се оформиха две и дори три колони и почти нямаше случай, освен за кратко в края да гледаме единична колона без опити за изпреварвания. Общо 34 смени на лидерите между 17 пилоти, като най-много обиколки като лидер за пореден път направи Дени Хемлин. Той обаче спечели и приза за най-глупаво наказание, след като получи наказание за превишена скорост, докато изтърпяваше наказание за превишена скорост. Дени бе замесен и в двата инцидента и макар и да няма вина за тях, поне не пряка, то това наистина бе едно от най-лошите му състезания. Какво пък да каже Джоуи Логано, който се превъртя във въздуха и падна по таван, но поне се размина без контузии. Колата му облиза тази на Бъба Уолас и онборд камерата на Уолъс показа стресиращата ситуация, която приличаше на кадър от специален ефект на филм. Наистина страхотен късмет бе, че нямаше контузени, но определено ще трябва да се помисли как да се избегнат подобни излитания на колите за в бъдеще.

               Ако трябва да отбележа впечатляващо представяне, то е за Мат ДиБенадето. Мат наистина заслужава най-после да спечели, защото бе много близо отново, но не успя. Много добро вече общо впечатление пък оставят Ерик Джонс и Дани Суарес, а на Таладега най-после видяхме и прогрес при Рос Частейн. На това трасе традиционно и очаквано най-после Арик Алмирола бе в челото, макар и не за дълго, но по-важното за него и Харвик, както и за другите двама пилоти от екипа на Стюърт Хаас е да са в челото и в следващите състезания, за да се борят за позиции в топ десет и дори по-напред.

               Докато се мъчех поетапно да напиша всичко в това в продължение на три дни, дойде и информация за евентуално намаляване на спойлерите на колите за следващите две суперспийдуей състезания, което би трябвало да намали вероятността от излитане на колите във въздуха, нещо за което се обяви Логано.

               Другата новина бе за промени във формата на състезанието на звездите. През тази година то ще е на овала в Тексас на 13-ти юни. Най-общо казано ще има шест сегмента, разместване на стартовите позиции след всяка и в края задължителен питстоп за смяна на четири гуми. Наградата за победителя ще бъде 900 хиляди долара, а 100-те хиляди отделени от милиона, който напоследък се даваше на първия ще бъдат за екипа с най-бърз питстоп. Любопитното е че и преди пари отиваха и при отбора, макар официално чека да се връчваше на пилота, но сега за пръв път регламентирано има парична награда за екип. За състезанието на звездите е още рано, мисля да му обърна внимание когато му дойде времето, защото Канзас предстои, а след него идва Довър, Дарлингтън и гвоздеят на сезона  - трасето в Тексас, познато от Формула 1 и Индикар. Месец май ще завърши с най-дългата надпревара – Шарлът 600, така че емоциите продължават.


Няма коментари:

Публикуване на коментар