НАСКАР Ню Хемпшир - най-после и Кевин Харвик се разписа

               След 21 старта суша, Кевин Харвик най-после се добра до алеята на победата в Ню Хемпшир. Екипът на Стърт-Хаас, който беше над всички през миналата година, през тази трябваше да чака до 20-тото състезание за да спечели. Победата не дойде лесно, като определено Дени Хемлин има за какво да съжалява, защото неговата кола наистина бе много бърза. Въпреки атаките, Харвик успя да задържи Хемлин зад себе си и да пресече пръв финалната линия за 46-та победа в кариерата си. Въпрос на време беше Харвик и отборът му да вземат победа, но факта, че направиха това без да са толкова бързи бе отлична новина.

Не е за подценяване и правилното решение на Родни Чилдрес (тийм шефът на Харвик), който реши Кевин да не влиза в бокса при последното прекъсване, за да запази лидерската си позиция. На практика, както той така и Хемлин и Мартин Труекс останаха със старите гуми и успяха да се задържат в челото. Кевин Харвик благодарение на огромния си опит знаеше точно как да парира атаките, а от своя страна Дени Хемлин, като че ли бе доста предпазлив. Това, което ми прави впечатление, че след злополучния инцидент в Мартинсвил преди две години с Чейс Елиът и голямото освиркване от феновете, Дени като че ли вече не е толкова агресивен в битките. Той както и Труекс направиха чудесно състезание, особено Хемлин, който потегли от дъното на колоната, а темпото им бе страхотно. Страхотно бе и на другите пилоти на Тойота, но Кайл Буш допусна грешка, а тази на Ерик Джонс бе оправдана и не получи наказание. В допълнение Мат ДиБенадето завърши пети, но за да влезе в плейофите почти сигурно ще му трябва победа.

               Пилотите на Пенске имаха странен ден – Кезловски и Блейни бяха бързи през повечето време, но нещо не им достигаше, а Логано така и не успя да се бори за челните позиции. Като цяло колите на Форд не бяха най-бързите тук, въпреки че Харвик победи. Неговите съотборници така и не успяха да се преборят за по-добро класиране. Направи ми впечатление, че отново Арик Алмирола предизвика хаос при рестарт, може би ще трябва да му бъде обърнато внимание, защото миналият път заради него наказаха Уилям Байрон, а сега имаше контакт зад него и вероятно заради това се появиха проблемите в колата на Джими Джонсън. Все пак от екипа на Джими отхвърлиха тази версия, макар самият Джими да сподели съмненията си. Като цяло обаче състезанието за пилотите на Шевроле беше разочароващо. Проблеми с колата на Елиът, проблемите на Джими, Кайл Ларсън също имаше проблеми и допусна грешки, Кърт Буш изостана. Едва 12-те бе първият им автомобил на финала, този на Байрон,  което след три поредни победи бе доста изненадващо. Явно трасето ги изненада, а серията от инциденти в тренировките също им попречи. Сега надеждите ще са за добро представяне в Поконо, защото в дъното на топ 16 кипи страшна битка. Джими Джонсън е застрашен от изпадане от плейофите, което ще е прецедент – откакто има плейофи Джими винаги е участвал в тях. Шест старта преди края на редовния сезон Джонсън е 17-ти, а подемът в представянето на Райън Нюмън, Ерик Джонс и донякъде на Пол Менард са на път да попречат на седемкратния шампион. Отделно от тях претенденти са и Клин Бойер и Дани Суарес и двамата с амбиции и най-вече възможности за добри резултати, да на забравяме и за Кайл Ларсън и Рики Стенхаус, както и за някой изненадващ победител, който може сериозно да обърка сметките. Така битката за последните места ще е много плътна и завързана предполагам до последния старт от редовния сезон, но не по-малко интригуваща ще и тази за първото място. Званието шампион на редовния сезон носи 15 допълнителни точки, които се пренасят в следващите етапи и биха могли да са ключът към влизането във финала. За сега в нея са само Джоуи Логано и Кайл Буш с разлика от три точки, но със силен финален спринт към тях може да се присъедини Кевин Харвик, а дори и Дени Хемлин, ако запазят представянето си така. Така че предстоят големи битки в следващите шест състезания, а след това започват и плейофите и още много и по-напрегнати борби.

НАСКАР Кентъки – Буш и Буш шоу

               В Кентъки видяхме едно чудесно състезание, което малко по-рано изглеждаше решено в полза на Джоуи Логано, но прекъсване шест обиколки преди края промени всичко. С по-новите си гуми Кърт Буш успя да се пребори с по-малкия си брат, за да донесе първа победа за сезона на новия си тим. Това бе първа победа за кола номер 1 от 202 старта и с нея Кърт стана един от малкото пилоти побеждавали с пет различни номера (97, 2, 22, 41, 1), четири различни отбора (Рауш Фенуей Рейсинг, Тийм Пенске, Стюърт-Хаас и Чип Ганаси Рейсинг).

За Кърт Буш това може би щеше да е последен сезон в НАСКАР, но тази победа може и да промени нещата. Неговият договор с Чип Ганаси е само за тази година с опция за следващата и с оглед на представянето си Кърт има още какво да покаже. Определено финалът на състезанието бе страхотен, битката между братя Буш бе твърда, но може би Кайл бе с една идея по-малко агресивен, което даде основание на Кърт да го отбележи веднага след финала. Наистина по-рано в надпреварата видяхме как Кайл се бори с Логано, въпреки че Джоуи бе чувствително по-бърз от него. За номер 22 обаче прекъсването дойде в лош момент, а рестарта му пък бе изненадващо слаб и това го лиши от победата. Като цяло обаче темпото на Логано бе страхотно, за разлика от това на съотборниците му, които имаха доста проблеми. За тима на Стюърт-Хаас нещата започнаха отлично, но отново завършиха с провал. На практика те подобриха най-лошото си постижение от 19 старта без победа от 2011 година. Тогава обаче Тони Стюърт спечели пет и стана шампион, така че все още има надежда за Харвик, Бойер и останалите. Същото важи и за тима на Рик Хендрик – две победи до момента и добро представяне в последните състезания, но все нещо не им достига.

               Имаше доста емоции в Кентъки, наказания сред които спорното на Уилям Байрон за фалстарт, когато Арик Алмирола го засили допълнително и Байрон пресече линия преди Бойер. Имаше и редовните наказания за превишена скорост и неконтролирана гума по време на спиранията в бокса, като традиционна Кевин Харвик и Дени Хемлин бяха сред наказаните. Двамата почти нямат чисто състезание през сезона, което особено за Харвик се изразява в липсата на победи. При само седем старта до края на редовния сезон пък битката за местата в плейофа се изостря. Дани Суарес имаше страхотен шанс, но проблеми със стратегията и спукана гума го отпратиха назад, след като води в първите 50 обиколки. Битката му за топ 16 ще продължи, но може би наистина пропусна най-добрата си възможност за победа. Ветераните Райън Нюмън и Джими Джонсън също са на ръба, но благодарение на опита си мисля че ще успеят да влязат в плейофите. От Джими продължавам да очаквам завръщане, проблясъците стават все повече и може би до края на редовния сезон той все пак ще спечели тази 84-та победа. От Шевроле също се надяват на още успехи, с първото място на Кърт Буш събраха четири през сезона, точно колкото имаха и през миналата година, а целта им е три пъти повече победи.

               На „Магичната миля“ в Ню Хемпшир освен обичайните фаворити като Кайл Буш, Джоуи Логано, Брат Кезловски и Мартин Труекс, се очаква (поне така е било там) в списъка на претендентите да влязат Харвик, Джонсън и Кайл Ларсън – тримата без победа все още. Ако към тях прибавим и младите надежди Елийт, Боумън и Суарес то би трябвало да се получи сериозна битка. Дано да е така.

НАСКАР Дъжд, мълнии и Джъстин Хейли

               Джъстн Хейли поднесе изненадата в лятната Дайтона, като спечели първа победа в едва третия си старт, като също така тимът на Спайър Моторспорт взе първият си трофей в дебютният си сезон. Приказно постижение, определено късметът бе с тях. 20 годишният Хейли, който кара за първи пълен сезон в долната дивизия (Иксфинити сериите) завърши втори в петък вечер, зад съотборникът си Рос Частейн с отбора на Каулинг Рейсинг, а трети остана ЕйДжей Алмендингер, но по-късно бе дисквалифициран заради проблеми с вакуума на карбуратора. Хейли блесна в Дайтона през миналата година, когато с дръзка маневра изпревари Кайл Ларсън (във втроия си старт в Иксфинити), но рейсконтрола реши, че е преминал двойната линия и даде победата на Ларсън. Джъстин Хейли (известен в началото като Джей Джей Хейли) дебютира в топ дивизиите на НАСКАР през 2015 при пикапите, а година по-късно печели титлата в К&N западните серии (последното ниво преди трите топ дивизии). През миналата година спечели три победи при пикапите и остана трети, а постиженията му са обещаващи. Ако получи шанс много вероятно е да се присъедини към някой от добрите отбори, като например този на Чип Ганаси, с когото отборът на неговият вуйчо си сътрудничи. Какното и да стане обаче, Джъстин вече е победител в най-високата дивизия на НАСКАР и 20-тият пилот спечелил първа победа на Дайтона.

               Да се върнем обаче на основните играчи. Още в тренировките се забеляза, че има известна доза изнервяне, но странното бе, че най-раздразнителен се оказа Брад Кезловски. Той и неговото послание получиха широк отзвук, а случилото се в състезанието бе определено от някой като карма. Междувременно стана ясно, че Брад и съпругата му очакват втора дъщеря в края на годината, може би пък това е причината за изпуснатите нерви, кой знае.

               Дъждът в петък и отменената квалификация, както и отлагането на старта за неделя също изостриха нервите на всички. А да не забравяме че и края на редовният сезон е близо. Мисля че това бе основаната причина да има толкова припрени и необмислени действия от част от пилотите. В началото състезанието бе спокойно, но с наближаването на дъжда грешките зачестиха, докато не се стигна до големия инцидент, в който пострадаха 17 автомобила(някъде пишат 18). Остиин Дилън и Клинт Бойер определено имат вина за това, като все още не мога да преценя чия натежа повече. Дали Дилън не прекали с блокирането или пък Бойер прекали с атаката? Всъщност няма значение, но техния инцидент на практика сложи край на състезанието. Колкото и организаторите да се опитваха да го довършат, времето не им позволи. А дългото изчакване пък показа, че някак си не им се искаше точно Джъстин Хейли да спечели, макар че както той, така и екипът му направиха точно това което трябва и останаха начело. Вероятно очакваха по-скоро камерите да ги покажат по-дълго при рестарта, защото така или иначе нямаха много голям шанс да останат в челото със старите гуми и малкото гориво. Решението пък на Кърт Буш и Ландън Касил също бе правилно, защото обиколка преди рестарта решиха да заредят и сменят гумите за да могат да се борят с конкурентите си. Така на практика никой не сгреши, просто шансът този път бе на страната на малкия отбор и на младия пилот. Нищо че бе лидер в по-малко от цяла обиколка и то зад пикап за сигурност. Победата си е победа.

НАСКАР Чикаголенд – Алекс Боумън с първа победа

               Ветровитият град показа нагледно защо е наричан така, въпреки, че кратката буря не беше най-типичната за района, както казаха организаторите. Състезанието започна и само след десет тура бе спряно, точно преди трасето да бъде обхванато от бурен вятър и последвалият силен дъжд. Чудесното начало на Джими Джонсън даде надежда на феновете му, че най-после ще спечели, но в края не той, а съотборникът му Боумън триумфира с първа победа. 

88 обиколки начело за номер 88 и той стана първият пилот с дебютна победа в Чикаго и първи с дебютна победа с номер 88. Алекс Боумън впечатли с отличното си темпо, но най-вече с начина по който успя да си върне лидерската позиция в края. Всъщност финала на надпреварата бе много сходен с миналогодишният – отново Кайл Ларсън бе много бърз в края и настигна лидера и отново не успя да спечели. Боумън бе малко по-предпазлив при затварянето с обиколка на изостаналите пилоти и това позволи на Ларсън да го настигне, натисне и изпревари, но Алекс не се предаде и още в следващият тур си върна позицията и я удържа до финала. Явно наистина се бе уморил да завършва втори, както каза самият той след финала. Така Боумън стана седмият пилот от началото на сезона с победа и вторият от тима на Рик Хендрик, а темпото на всичките пилоти на отбора (а и на Шевроле като цяло) вдъхна нови надежди на феновете на марката. Чейс Елиът и Уилиям Байрон въпреки проблемите си успяваха да се промъкнат напред, а Джими Джонсън напомни за добрите си години и предполагам това е само началото на неговото завръщане.

               Отлично представяне и за другите два тима с победи до момента, Пенске вкараха и трите си коли в топ 6, докато пилотите на Джо Гибс имаха скорост, но не и късмет. Особено Кайл Буш, който имаше и контакт с Логано, но след финала противно на очакванията Кайл бе забелязан в добро настроение и така и не потърси Джоуи за обяснение(или боксов мач). Това за пореден път показва, че Буш вече е доста по-улегнал и уравновесен, въпреки, че не бих разчитал това да е на 100% сигурно. Предполагам Кайл и Мартин Труекс правеха по-скоро тестове за финала в Маями, заради сходствата в трасетата, макар да има теоретична възможност да не стигнат до битка за титлата, колкото и минимална да е тя. Дени Хемлън пък получи наказание за некотролирана гума по време на питстопа си и възнегодува. Дебата относно това продължи и след състезанието, като Хемлин влезе в задочен спор в Туитър с НАСКАР и призова за промяна на правилата. Темата ще търпи развитие предполагам, защото наистина на моменти  за „неконтролирана гума“ и „твърде много механици зад стената“ се приемат доста спорни моменти. Като дори подпиране с ръка, което дразни много от феновете, екипите и пилотите.

               Ако трябва да посоча най-нещастният пилот след Чикаго то това според мен е Кевин Харвик. Страхотно темпо, абсолютен лидер със 132 обиколки начело, вероятно с най-бързата кола, но този път пилотска грешка и в резултат 14-то място. ЪнХепи Харвик обаче предполагам ще вземе реванш скоро и може да изненада досегашните победители, още повече, че има достатъчно точки за да е спокоен за продължаването си в плейофите.

               При девет оставащи старта до края на редовния сезон играта ще загрубее, а идва Дайтона, където обикновено има доста агресия и инциденти. Дори вече започнаха – в последната тренировка Брад Кезловски побутна и завъртя Уилиям Байрон и той катастрофира. В резултат номер 24 ще използва резервната си кола и това означава старт от дъното. Кезловски пък заяви, че е искал да изпрати съобщение до всички, че няма да се остави да бъде блокиран, защото според него в четири от последните пет състезания на Суперспийдуий той е бил завесен в инциденти именно заради това. Ще видим какъв отговор ще получи той, ще видим и дали отборната стратегия като тази на Таладега ще свърши работа. Надявам се и да видим здрави битки и състезанието да е вълнуващо. Дано само не се появи отново някоя буря, като тази от четвъртък, която скъси наполовина първата тренировка на Дайтона.