Девета победа, а усещането е като за първа

    Деветата победа в кариерата на Клинт Бойер дойде след дълго чакане. Всъщност в историята на Наскар само двама пилоти преди него са чакали по-дълго – Мартин Труекс младши и Бил Елиът. Първия в продължение на 219 състезания, а „страхотния Бил“ е рекордьор с 227 старта без триумф. Има доста любопитни факти в статистиката за най-дълго чакане на следваща победа, но сега няма да се занимаваме с тях. Денят е на Клинт Бойер. По-точно понеделникът беше негов.

     Радостта на Клинт беше като на новобранец, за пръв път стигнал до успех, дори някой дебютанти са доста по-тихи и сдържани при първата си победа. Бойер обаче има много причини да се радва и да бъде щастлив от възможността да спечели отново, възможността дори да продължава да е пилот в Наскар. След злополучната история в Ричмънд през 2013, загубения финал предишната година, които всъщност се оказаха и последните му добри сезони(с оглед класирането) изглеждаше сякаш края на кариерата му е близо. С оттеглянето на тима на Майкъл Уолтрип пък това вече изглеждаше неизбежно, но точно тогава Тони Стюърт му подаде ръка. След една година в HScott Motorsports, Клинт зае мястото на Тони в колата с номер 14. През миналата година Бойер не успя да спечели, имаше добри и лоши състезания, като цяло обаче отстъпи на съотборниците си Харвик и Кърт Буш. Сега обаче ситуацията се промени и Форд като че ли успяха да изпреварят конкуренцията. Стюърт-Хаас пък от своя страна обраха победите от началото на сезона и след успеха на Бойер вече имат четири от шест старта. Ако не беше щастливото пени на Остин Дилън на Дайтона 500, Арик Армирола можеше и да се присъедини към победителите, но остана на четвърт обиколка от успеха.

      След финала в Мартинсвил Бойер разнасяше сина си Кеш(кръстен на Джони Кеш) и бе щастлив от това, че най-после наследникът му го вижда като победител. Последната му победа бе от 2012 година, а Кеш Бойер е роден през 2014. Както каза Клинт след финала, това е една сбъдната мечта. И понеже апетита идва с яденето, мисля, че Бойер ще продължи да се бори за победи, първо защото колата му е на ниво и второ, подобно на Дени Хемлин, той също няма титла, а на 38 години, той вече няма много време пред себе си. Като състезател де.

     Като изключим Дайтона, то до момента 2018 е годината на ветераните. Харвик, Труекс и Бойер спечелиха своите квоти за финалната 16-ца, темпото на братя Буш и Дени Хемлин също е добро и вероятно скоро някой от тях също ще победи. Джими Джонсън като че ли се пробуди,  докато младоците все още изпитват затруднения. Е, не всички – Райън Блени например успя да изпревари опитните си съотборници в Пенске, Кайл Ларъсн и Чейс Елиът имат моментни проблясъци, Алекс Боумън също.

    Сега всички имат седмица почивка(образно казано, просто няма състезание иначе работата и тренировките си остават) и на 8 април ще очакваме нови битки на овала в Тексас.

Снегът ги изненада (НАСКАР във Вирджиния)

     Нещо, което обикновено се случва у нас, явно не е чуждо и на американците. Не е нужно да казвам, че в щата Вирджиния по това време на годината рядко вали дъжд, а за сняг изобщо не е ставало дума. Ето че днес там има и за пръв път от 1993 година насам причината за отлагане на старт от НАСКАР е сняг.

      Дъжд в събота прекъсна надпреварата при пикапите, а по-късно стана причина и за отмяна на квалификацията в къп сериите. Така стартовата решетка за понеделник(за когато е насрочено състезанието) ще бъде на базата на класирането в шампионата. Това даде шанс на Мартин Труекс младши за трети пореден път да потегли от полпозишън. В статистиките обаче първата стартова позиция получена без квалификация не се зачита, но това едва ли притеснява шампиона. По-скоро близостта на Кайл Буш, който потегля втори и на двамата пилоти на Пенске  - Кезловски и Лугано, които са на втора редица.

     Най-успешния пилот тук Джими Джонсън има 9 победи, но вече 28 състезания не е печелил – най-дългата му серия без победа в цялата кариера. С деветото си място в Калифорния, Джими даде заявка за завръщане в челото, но все още далеч от призовите места. Въпреки задната си стартова позиция обаче, Джонсън не трябва да бъде подценяван, защото тук на тясното и късо трасе винаги стават големи изненади. Нещата на Мартинсвил се променят рязко, кратката дистанция и многото обиколки са сериозно изпитание за всички, а неочаквани събития тук са често явление. Ще запазим търпение до утре вечер, надявам се че ще си струва шоуто.

Мартин Трукс се завръща

      Ако някой се е съмняваше, че шампиона за миналата година отново ще е сред фаворитите, след вчерашното състезание трябва вече да спре със съмненията си. Аз поне не се съмнявах, но въпреки това ме изненада начина и скоростта на Труекс. Той буквално летеше през повечето време и съвсем по шампионски смаза конкуренцията. Дори винаги бързия и настървен Кайл Буш не успа да му се противопостави, въпреки че на няколко пъти се опита. Да наистина проблемите на Кевин Хравик и тези на Кайл Ларсън може би облекчиха Мартин Труекс, но мисля, че с темпото което демонстрира, той щеше да удържи и тях.

      Жалко, че твърдата битка с Ларсън лиши Кевин Харвик от шанса да се бори за четвърта поредна победа, но понякога става така. Кевин показа добра скорост, но веднъж изостанал така и не успя да се върне в играта. Може би следващия път. Кайл Ларсън от друга страна се измъкна без особени поражения от контакта с Кевин, но определено имаше проблеми с баланса и не успя да покаже 100% от себе си. Дори 110 както понякога прави.

     Кайл Буш пък беше може би най-разочарования човек след финала. Може би по-разочарован и от Кевин Харвик. На въпроса къде колата му е била по-бавна от тази на Труекс, той бързо езстреля отговора си – „Навсякъде…смятахме, че сме по-близо(като темпо), но очевидно не сме. Бяхме много бързи в събота, дори в началото (на състезанието) смятах , че наистина сме силни, но след това просто не бяхме “. Факта обаче, че Кайл отново бе в битка за победата, въпреки проблемите го оставя в позицията на фаворит.

     Това, което прави впечатление(на което всъщност колегата Георги Иванов ми обърна внимание) е че колите на Форд имат много добро темпо в началото и след това то рязко се губи. Вероятно настройките им са доста агресивни и единствено Харвик успява да запази най-дълго гумите си и да поддържа високото темпо, но за съжаление той рано изостана и не можа да потвърди изцяло теорията. Факт е обаче, че и двамата пилоти на Пенске – Лугано и Кезловски дръпваха в началото и в края на етапа скоростта им спадаше, няколко обиколки преди останалите пилоти. Нещо подобно наблюдавахме и при Стюърт Хаас – и Кърт Буш и Клинт Бойер тръгваха добре, но после започваха да губят позиции. Блейни пък може би успяваше по някакъв начин да задържи ресурс в гумите си и това го придвижи напред на финала.

    Няма как да не отбележим финала в топ 10 за Джими Джонсън, не че деветото място е кой знае какво, но е прогрес. Този път Джими завърши пред тримата си съекипници, нещо което рядко успяваше да направи в последно време. Още в неделя на Мартнисвил Джими би трябвало да бъде слаган пак в сметките, вече с повече увереност, надявам се. Не особено впечатляващо представяне за Чейс Елиът и Алекс Боумън, а поредната алтернативна стратегия за екипа на Уилиям Байрон отново насочи вниманието към обещаващия новобранец. През седмицата имаше статия за това как Уилиям(той наистина не харизва да го наричат Уили Би) и неговия тийм шеф Дарийн Гиб все още се учат да работят заедно, но определено с повечко късмет могат да поднесат изненада. Приятна надявам се.

      Тъкмо мислех да приключа и се сетих за чудесните кадри от каската на Ерик Джоунс, особено впечатляващото му каране. Наистина асфалта на трасето е много неравен, но определено рядко може да се види толко нервен автомобил и то не само в сериите НАСКАР. Адмирации за младия Ерик, но наистина следващия път трябва да поработи повече по настройките, за де не се налага толкова да се напряга в състезанията. Ако може, нека изгледа камерата от колата на Кърт Буш, който на фона на трескавото коригиране на волана във всеки завой от страна на Ерик, беше направо лениво.

    И така след пет старта имам вече трима победители, задължителния Кайл Буш веднага след тях и още 12 вакантни места за плейофите. И 21 старта, и 21 възможности за всички останали да спечелят квота за шестнайсетицата.