Първите реакции след финала на 60-тото Дайтона
500 бяха именно такива „…Номера 3 и 43 в
челото – също като добрите стари времена…“. Тъгата за изминалите години е
присъща не само в НАСКАР, не само в спорта дори като цяло, а във всеки един
аспект от живота на хората. Както вкусът на кренвиршите или шпековия салам не е
същия като едно време (да не забравяме и за бирата, скарата, движението по
улиците или дори природата), така и състезанията никога не са същите като „едно
време“. Същото е във Формула 1, същото е и във футбола дори. Ние обаче живеем в
настоящето и нещата са много по-различни от тогава. Дори и възможността така
лесно да споделям с всички вас написаното от мен благодарение на интернет е
едно от доказателствата, че нещата не са същите. В някой отношения (като
писането ми в този блог) е много по-лесно, в други не чак толкова, но това е
неизбежно. Та след тези (лирични) отклонения да се върнем на темата.
Дайтона 500 има нов шампион и това е
Остин Дилън, пилот на Ричълд Чилдрес, неговият дядо. В същия отбор и със същи
номер 3 преди 20 години Дейл Ърнхард спечели първата си победа в 500-те мили,
успех чакан 20 години. Точно толкова участия имаше Дейл преди да заслужи името
му да бъде изписано на трофея на Харлей Джей Ърл. Историята с щастливото пени
тогава обиколи света и накара много от неговите фенове да изпратят подаръци на
малката му фенка, подаръци, които продължават да пристигат в дома на семейство
Милър и до днес. Сега се оказа, че Остин Дилън също е получил щастлива монета
от млад фен, и също като Ърнхард я е сложил на таблото на колата си и също като
него спечели надпреварата. Звучи като нагласено, но няма как да е. Просто съвпадение,
щастливо съвпадение. Разбира се Остин се потруди доста за да спечели, помогна
му и Даръл Уолас младши.
Първите думи на загубилия състезанието в
предпоследния завой Арик Армирола бяпа, че сърцето му е разбито, но въпреки
това ще продължи напред. Така и трябва.
Като цяло надпреварата бе малко по-нервна
от очакваното, или по-скоро доста рано
някой от пилотите започнаха да карат като „за последно“. Агресията беше малко в
повече. И за съжаление на доста (повечето невинни) пилоти състезанието завърши
твърде рано. Включително и Даника Патрик, за която това бе последната
надпревара в НАСКАР. Жалко за ния, дано да има повече късмет на Инди500.
Странни
проблеми и за един от фаворитите Кайл Буш – две спукани гуми в едно състезание,
без видима причина. Това наистина бе странно. Както и по-ниското темпо на
пилотите на Тойота като цяло. Без Дени Хемлин. Не знам дали не си въобразявам,
но ми се струва, че през тази година Дени ще има по-дейно участие в
разпределението на първите места. Мисля, че му е време да стане шампион.
Евентуално.
В общи линии рано е за изводи, но поне
засега мнението ми, че силите са по-изравнени спрямо миналата година се
потвърждава. В неделя в Атланта картинката ще стане по-ясна, а вече в Лас Вегас
нещата ще се прояснят достатъчно. Поне за първата част на сезона.
Дотогава можем само да гадаем, а резултата
от първото състезание е билет за плейофите за Остин Дилън, сериозна заявка от
страна на Райън Блейни(водил в 118 от 207 обиколки) и добър старт за Буба Уолъс
и тима на краля Пети. Въпреки, че както отбелязват аналицаторите, твърде рано е
да се определя Буба за топ пилот. И като пример дават Тревър Бейн, който бе
възхвалян след победата му на Дайтона през 2011, но оттогава насам няма друг
успех.
Няма коментари:
Публикуване на коментар