Дългоочакваният дебют на НАСКАР на неовалната конфигурация на Индианаполс не разочарова и донесе много емоции, макар и не всичките положителни.
Както се казва лъжица катран разваля цяла каца с мед. Точно това стана в надпреварата, която, ако изключим последните неволи с бордюра в шести завой бе страхотна. Но да кара по ред.
Още в началото стана ясно, че ще има доста различни стратегии, но основаната битка ще е между Кайл Ларсън и Чейс Елиът. Двамата пилоти на Хендрик Моторспорт имаха компания в лицето на Уилям Байрон и Чейс Бриско, които потеглиха от първа редица.
Заради стратегията фаворитите оставиха етапните победи и двете бяха грабнати от Тайлър Редик, чиято тактика бе да печели максимален брой точки и той я изпълни – две етапни победи. Опита на Брад Кезловски да остане максимално дълго на трасето не бе успешен и той се завъртя и удари в стената, което провали стратегията му.
В средата на дистанцията стана ясно, че най-проблемен ще бъде шести завой, най-вече заради недобре закрепеният изкуствен бордюр, но никой не предполагаше, че това ще доведе до толкова много инциденти. С течение на обиколките там все по-често имаше проблеми, докато не се стигна до края, когато стана и масова катастрофа там. На организаторите им отне доста време за да вземат решение за премахването на този бордюр, което в крайна сметка направиха, но след доста дълги колебания. Точно това остави лошият привкус след страхотното състезание, защото всичко бе супер, с изключение на мудното и трудно взето решение с този прословут бордюр. Може би малко по-смелите решения щяха да доведат до много по-различен резултат от надпреварата, а пък и нямаше да има такива сериозни инциденти, но големият късмет за организаторите всъщност бе, че нямаше контузени пилоти, стюарди или зрители. Страховитото забиване на Логано в стената от гуми, многото хвърчащи детайли от колите, всичко това можеше да помрачи тотално състезанието, но пак ще кажа, добре че всичко се размина само с материални щети.
В последния рестарт Дени Хемлин и Чейс Бриско поведоха епична битка, която първоначално Бриско загуби и премина през тревата, което означаваше наказание за скъсяване на трасето. Бриско обаче явно не разбрал че ще бъде наказан продължи да натиска Хемлин и в седми завой го завъртя и извади от пистата. Това пък даде шанс на Ей Джей Алмендингер да се окичи с победата, като за ветерана това бе втори успех в сериите, отново на неовално трасе. Той и отборът му Каулинг Рейсинг се състезават на непълен сезон в топ дивизията на НАСКАР и победата им бе първа за тим без чартър. Това дава допълнителна увереност на отбора, който през следващата година планира да участва с две коли в шампионата.
Макар и разочарован Дени Хемлин прие обясненията на Бриско, особено, след като вече е един от 14-те сигурни участници в плейофите. До края на редовния сезон остават само два старта, както и две места за финалната 16-ца, които в момента се заемат от Кевин Харвик и Тайлър Редик.
И понеже и мен ме бяха обзели негативните настроения, доста се забавих с пускането на този материал, та стигнахме до следващия старт в Мичиган. Снощи в Иксфинити сериите Алмендингер отново спечели, като успя да оцелее в три поредни овъртайма, след серия от инциденти. Доста прекъсвания станаха там, най-вече в пръвите два-три тура след рестарт, така че довечера може и да има нещо подобно и в топ дивизията. И понеже в Мичиган в последно време на върха най-често е Кевин Харвик ще следя с интерес неговото представяне, за да видим дали най-после отново ще е Хепи Харвик или пак ще е доволен от класирането си плейофите, макар и без победа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар