2021-ва в НАСКАР започна шеметно и изненадващо. Още в Дайтона 500 имаше изненадващ победител, а след това и на роуд корс надпреварата пак там отново победата грабна неочакван претендент. Първо Майкъл Макдауъл, а после и Кристофър Бел спечелиха първите си победи, като за ветерена Макдауъл това идва почти в края на кариерата му, то за Бел е в едва второто състезание на втория му сезон сред елита. Между другото Кристофър спечели всяко второ състезание във всеки свой втори сезон в трите дивизии на НАСКАР – първо при пикапите, след това в Иксфинити, а сега и в Къп сериите – изумително съвпадение.
Сезонът продължи с победа на Уилям Байрон в Маями и успех за Кайл Ларсън в Лас Вегас, което зарадва Рик Хендрик. Хендрик Моторспорт направи както се видя много важна крачка в развитието на колите си през тази година, а привличането и реабилитирането на Кайл Ларсън се оказа отлично решение. Малко по-късно през сезона Ларсън добави още три победи и е на косъм от това да оглави и класирането, а на моменти скоростта и представянето му бяха на толкова високо ниво, че сякаш караше в различна лига. Не случайно в момента залозите на букмейкърите зад океана дават сериозен шанс на младия калифорниец за първа титла, а благодарение на натрупаните плейофни точки до момента, ще е изненада ако Ларсън не стигне до финала.
Още във Финикс обаче Мартин Труекс младши напомни за себе си и взе първата от трите си победи до момента през сезона. Анализаторите побързаха да изтълкуват данните, според които Мартин е с най-добро представяне на трасетата, които ще бъдат посетени отново по време на плейофите, а самата му победа във Финикс, където и през тази година ще е финалът му дава сериозни шансове за втора титла.
Джоуи Логано спечели на историческото състезание на Дърт трак в Бристол, за което трасето в „Колизеума“ бе специално подготвено. 50 години след последната такава надпревара, неасфалтовото трасе донесе много емоции и вероятно и в следващите години ще има още такива надпревари.
В рамките на пет състезания и тримата пилоти на Пенске взеха по една победа, към тях се присъедини и Алекс Боумън, а Канзас до алеята на победата се добра и Кайл Буш.
Така след 11 състезания имаше 10 различни победители, но макар това да не бе рекорд разнообразието на Алеята на победата бе голямо. А по-изненадващото беше, че тримата пилоти с най-много победи през миналата година все още не се бяха разписали сред първенците. Дени Хемлин и Чейс Елиът с общо 12 успеха през 2020-та бяха близо на няколко пъти, но така и не успяха да се преборят, докато Кевин Харвик, който взе девет победи през миналата година бе дори далеч от топ три през повечето надпревари.
В сезона с най-много неовални надпревари теоретично Елийт трябваше да има предимство и той го доказа с чудесна победа в Остин, Тексас в първото състезание на Сиркут Оф Ди Амирикас. В проливният дъжд шампионът за 2020-та взе първата си победа за сезона, а много инциденти се разминаха без контузии и наранявания. Те обаче поставиха сериозно въпросът не толкова с гумите за мокър асфалт, колкото с водните „завеси“, които се образуваха зад колите и станаха причина за доста катастрофи. Това остана на изчакване идеята за надпревари на мокро и на овални плоски трасета, като например Ню Хемпшир, но темата все още не е затворена.
В Довър Алекс Боумън взе втората си победа за сезона, а зад него се наредиха и останалите пилоти на отбора и така 257-мата победа за Хендрик Моторспрот бе четворна.
Кайл Ларсъ продължи доминацията на отбора с победа в състезанието на звездите и в Нешвил, а двойният уикенд в Поконо донесе успехи за Алекс Боумън и Кайл Буш. Победата на Кайл бе в стил класиката „Дни на грохот“, след като в средата на състезанието трансмисията му блокира на четвърта предавка и той кара така до края и спечели.
Без да изненада при дебюта на Роуд Америка Чейс Елиът спечели, но за негово съжаление отново не успя да се представи добре седмица по-късно в Атланта пред родната публика. Там обаче страхотно шоу спретнаха братя Буш, като в крайна сметка Кърт надделя, с малко помощ от съотборника си Рос Частейн и стана 12-ят победител за сезона. 13-ти пилот с победа пък се оказа Арик Алмирола, който направи състезанието на живота си в Ню Хемпшир и грабна може би най-неочаквано приза, с оглед представянето му до момента не само през годината, но и изобщо на това трасе.
Дойде лятната пауза, като само за две седмици всички ще трябва да презаредят, да подготвят колите и екипите си и да се върнат обратно за последните четири старта от редовния сезон. А те са изключително интересни. Първо е Уоткинс Глен, където през миналата година нямаше надпревара, но преди това там доминираше Елиът. След това на Индианаполис пилотите за пръв път ще карат на неовалната конфигурация с 14 завоя, където през миналата година Икфинити сериите спретнаха страхотно шоу. После следва Мичиган, трасе с дължина две мили, смятано за близнак на това в Тексас, а за финал Дайтона. В битката за плейофната 16-ца има само три места в момента за пилоти без победи и те се заемат от лидера в класирането, макар и без да е спечелил през сезона Дени Хемлин, Кевин Харвик с приличен аванс в точките и заемащ десета позиция по този показател и Тайлър Редик, който е на само пет точки пред съотборника си Остин Дилън. Всеки един пилот в класирането зад тях, който успее да спечели в оставащите четири старта би могъл да ги измести от топ 16, така че нищо не е сигурно. А ако пък има четирима нови победители, то тогава от плейофите ще отпадне пилот с победа, което до момента не се е случвало в плейофната история на НАСКАР. Ако пък Дени Хемлин по някакъв начин успее да удържи първото място до края на 26 –ят кръг без да е спечелил победа, то тогава ще имаме и първият шампион на редовния сезон без нито едно първо място. Така че има много още какво да се види, а не сме говорили изобщо за промените в отборите, пилотите и най-вече колите за догодина, но ако започнем сега, времето няма да ни стигне дори за най-важните неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар