НАСКАР – Райън Блейни спечели в Мичиган

          Райън Блейни спечели втора победа за сезон 2021-ва в сериите НАСКАР на овала в Мичиган, като това е общо шеста за пилота от екипа на Роджър Пенске. Блейни успя да поведе при последния рестарт осем обиколки преди финала, като макар да не бе най-бързата кола на трасето през цялата дистанция, успя да задържи зад себе си Уилям Байрон и Кайл Ларсън. Въпреки, че остана едва 14-ти, за Кевин Харвик това бе достатъчно да се класира за плейофите. До края на редовния сезон остава само една надпревара, както и само едно свободно място в топ 16.

          Състезанието бе много силно за екипа на Шевроле, като начело се изредиха Ларсън, Елиът, Байрон, а в челото място постоянно имаха и Кърт Буш и Остин Дилън. Първите трима водиха в общо 156  обиколки, от общо 200, но в крайна смета обаче победата отиде при Форд, като Блейни успя при последния рестарт да поведе и то от вътрешната част на трасето. Тази линия не бе най-бързата и през цялата надпревара бе избягвана от лидерите при всеки рестарт, но за номер 12 се оказа успешна. Според данните от Мичиган Блейни е бил с темпо извън топ 20, но това не бе пречка той да успее да задържи най-бързите коли зад себе си в последните обиколки.

          В края на втория етап за кратко пилотите на Тойота успяха да излъжат съперниците си и с късно спиране и смяна на само две гуми Кайл Буш отмъкна етапната победа от Ларсън и Елиът, които се бориха здраво за пореден път през този сезон. Първият бе спечелен от Чейс Елиът, но пък когато от отбора му решиха да го викнат в бокса в края на втория, той потъна назад и в последната част така и не се добра до челните позиции.

          Точно на финала на етап номер две Остин Дилън и Брад Кезловски се удариха, като колата на Дилън се удари в стената и той отпадна. При повторенията остана леко съмнение за вина на Кезловски, но инцидента бе приет за състезателен, а след финала Брад изрази съчувствие към Дилън, макар това да не променя нещата. Остин остана под чертата, сега изостава с 25 точки от своя съотборник пред последния старт на редовния сезон. Това теоретично му дава шанс да влезе в плейофите, ако събере точки и измести Редик от тази позиция, дори и без да спечели. Зад него в класирането обаче има 13 потенциални конкуренти, които при победа на Дайтона биха могли да изместят и двата пилоти на Ричард Чилдрес. Всъщност това са всичките останали пилоти на пълен сезон, освен загубилите вече шансове Джош Билики и Куин Хъв, така че битката в Дайтона ще бъде много сериозна от страна на всички тези претенденти. Това може да доведе и до много инциденти, каквито така или иначе често се случват там.

Битката за първото място в генералното класиране остава открита, като разликата между лидера Ларсън и Дени Хемлин е 28 точки. Дени няма какво да губи, би трябвало да бъде агресивен, заради стремежа към тези 15 бонус точки, които ще му помогнат в плейофната битка, в която Ларсън ще влезе със сериозен актив. Хемлин сподели, че е доволен от колата си и през целия сезон е бил в битките за победа, което според мен не е точно така, но приблизително е прав. Ларсън пък след финала в Мичиган каза, че е бил може би прекалено предпазлив и за това не е успял да спечели там, макар да води в 70 обиколки, най-много от всички. И докато за Хемлин първото място в класирането е въпрос на добавяне на повече точки, то при Ларсън целта е реванш и престиж, след гафа през миналата година и отстраняването му. Каквото и да се случва от тук нататък, Кайл Ларсън влиза в плейофите като основен фаворит за финал, нещо което трудно може да се каже за друг пилот на този етап. До момента Мартин Труекс и Чейс Елиът може би имат потенциал за това, но и при двамата липсата на късмет през тези 25 състезания бе гарнирана и с недостатъчно скорост за повече победи.

Много загадъчно е представянето и на Алекс Боумън, който както и Труекс има три победи, но за разлика от Мартин и Чейс, рядко попада в челните позиции, за да се бори за победи.

Леко и почти незабележимо на трето място в класирането се изкачи Кайл Буш, който както Елиът и Блейни има две победи до момента. Кайл измести Байрон от третото място, а гъвкавите стратегии, като тази в Мичиган биха могли да му помогнат в преминаването напред през плейофите. Може би след това състезание, картината ще е малко по-изчистена по отношение на силите, но най-вече първата серия от три старта все на къси трасета може заплете допълнително ситуацията в челото или пък точно обратното, да я изчисти и очертае ясно фаворитите за финала през тази година.

 

 

НАСКАР – Как лъжичка катран развали кацата с меда

          Дългоочакваният дебют на НАСКАР на неовалната конфигурация на Индианаполс не разочарова и донесе много емоции, макар и не всичките положителни.

          Както се казва лъжица катран разваля цяла каца с мед. Точно това стана в надпреварата, която, ако изключим последните неволи с бордюра в шести завой бе страхотна. Но да кара по ред.

          Още в началото стана ясно, че ще има доста различни стратегии, но основаната битка ще е между Кайл Ларсън и Чейс Елиът. Двамата пилоти на Хендрик Моторспорт имаха компания в лицето на Уилям Байрон и Чейс Бриско, които потеглиха от първа редица.

          Заради стратегията фаворитите оставиха етапните победи и двете бяха грабнати от Тайлър Редик, чиято тактика бе да печели максимален брой точки и той я изпълни – две етапни победи. Опита на Брад Кезловски да остане максимално дълго на трасето не бе успешен и той се завъртя и удари в стената, което провали стратегията му.

          В средата на дистанцията стана ясно, че най-проблемен ще бъде шести завой, най-вече заради недобре закрепеният изкуствен бордюр, но никой не предполагаше, че това ще доведе до толкова много инциденти. С течение на обиколките там все по-често имаше проблеми, докато не се стигна до края, когато стана и масова катастрофа там. На организаторите им отне доста време за да вземат решение за премахването на този бордюр, което в крайна сметка направиха, но след доста дълги колебания. Точно това остави лошият привкус след страхотното състезание, защото всичко бе супер, с изключение на мудното и трудно взето решение с този прословут бордюр. Може би малко по-смелите решения щяха да доведат до много по-различен резултат от надпреварата, а пък и нямаше да има такива сериозни инциденти, но големият късмет за организаторите всъщност бе, че нямаше контузени пилоти, стюарди или зрители. Страховитото забиване на Логано в стената от гуми, многото хвърчащи детайли от колите, всичко това можеше да помрачи тотално състезанието, но пак ще кажа, добре че всичко се размина само с материални щети.

          Това накара много фенове да роптаят срещу неовалните надпревари в социалните мрежи, макар че съвсем до скоро повечето от тях се радваха на Роуд Америка или пък надпреварата в Остин. Не само фенове обаче бяха недоволни. Като изключим отпадналите и тези, на които състезанието бе провалено заради колебанията на организаторите, доста грубо се изказаха и Буба Уолас, Дани Суарес и Остин Дилън. Към тях се присъединиха и други техни колеги, които сравниха надпреварата с „демолишън дерби“(шоу в което целта е след сблъсквания да остана само една кола в движение, доста далеч от основните цели на моторните спортове) и липса на професионализъм както на организаторите така и на своите колеги. Като цяло отзивите не бяха никак ласкави, като така засенчиха страхотните битки, многото изпреварвания и положителните емоции. Жалко, защото наистина бе отлично състезание, като изключим този шести завой. Но драмите не приключиха там.

          В последния рестарт Дени Хемлин и Чейс Бриско поведоха епична битка, която първоначално Бриско загуби и премина през тревата, което означаваше наказание за скъсяване на трасето. Бриско обаче явно не разбрал че ще бъде наказан продължи да натиска Хемлин и в седми завой го завъртя и извади от пистата. Това пък даде шанс на Ей Джей Алмендингер да се окичи с победата, като за ветерана това бе втори успех в сериите, отново на неовално трасе. Той и отборът му Каулинг Рейсинг се състезават на непълен сезон в топ дивизията на НАСКАР и победата им бе първа за тим без чартър. Това дава допълнителна увереност на отбора, който през следващата година планира да участва с две коли в шампионата.

          Макар и разочарован Дени Хемлин прие обясненията на Бриско, особено, след като вече е един от 14-те сигурни участници в плейофите. До края на редовния сезон остават само два старта, както и две места за финалната 16-ца, които в момента се заемат от Кевин Харвик и Тайлър Редик.

          И понеже и мен ме бяха обзели негативните настроения, доста се забавих с пускането на този материал, та стигнахме до следващия старт в Мичиган. Снощи в Иксфинити сериите Алмендингер отново спечели, като успя да оцелее в три поредни овъртайма, след серия от инциденти. Доста прекъсвания станаха там, най-вече в пръвите два-три тура след рестарт, така че довечера може и да има нещо подобно и в топ дивизията. И понеже в Мичиган в последно време на върха най-често е Кевин Харвик ще следя с интерес неговото представяне, за да видим дали най-после отново ще е Хепи Харвик или пак ще е доволен от класирането си плейофите, макар и без победа.

 

 

 

              

НАСКАР – Уоткинс Глен - Пета победа за номер пет

           Две недели без НАСКАР и шампионата се завърна на класическото трасе Уоткинс Глен – арена на всякакъв вид надпревари в своята история.

          При техническите прегледи преди състезанието стана ясно, че нередности по колите на Чейс Елиът и Кристофър Бел ще донесат не сома старт от дъното на колоната, но и сериозни допълнителни санкции. Двамата бяха лишени от по 25 точки от актива си, а тиймшефовете им бяха отстранени за състезанието. Отделно бе наложена и солидна финансова глоба. За Елиът това бе второ наказание, след като след НЮ Хемпшир пломбите на двигателите на неговия автомобил и този на съотборника му Алекс Боумън бяха нарушени. Това донесе глоба за екипите и отнемане на по десет точки на двамата. Така в паузата Чейс Елиът загуби общо 25 точки, а след като бе наказан със старт от дъното, то и шансовете му за победа не бяха особено големи, макар да бе сочен за фаворит.

          При старта Кезловски и Логано поведоха, а зад тях след няколко оспорвани битки колоната се успокои и всички чакаха служебното прекъсване. Точно обиколка преди то да дойде, Брад Кезловски се завъртя и предаде лидерството на Джоуи Логано. Логано остана начело и до края на етапа, въпреки че бе притискан сериозно от Кайл Ларсън. Междувременно Елиът успя да си пробие път напред, но след спиранията в бокса отново изостана и отново започна да изпреварва. Мартин Труекс младши пое лидерството във втория етап и грабна етапната победа, но малко по-късно бе изпреварен при спиранията в бокса от Ларсън. Кайл Ларсън бе много агресивен и при атаката си срещу Кристофър Бел бе доста твърд, което доведе до завъртане на Бел и потъване назад в класирането. Елиът пък отново бе последен, след спиране в бокса заради разрушени от рязко спиране гуми. Чейс обаче отново бе много бърз и в края на надпреварата постепенно стигна до второто място, на около пет секунди зад Ларсън. В последните турове сериозният трафик едва не провали Кайл Ларсън, но той все пак успя да остана начело и спечели петата си победа за сезона, 11-та в кариерата и втора на неовално трасе през тази година. В генералното класиране той изравни по точки Дени Хемлин и три кръга преди края на редовния сезон, двамата ще спорят за титлата шампион преди плейофите. 

Сезонът в НАСКАР до момента

        2021-ва в НАСКАР започна шеметно и изненадващо. Още в Дайтона 500 имаше изненадващ победител, а след това и на роуд корс надпреварата пак там отново победата грабна неочакван претендент. Първо Майкъл Макдауъл, а после и Кристофър Бел спечелиха първите си победи, като за ветерена Макдауъл това идва почти в края на кариерата му, то за Бел е в едва второто състезание на втория му сезон сред елита. Между другото Кристофър спечели всяко второ състезание във всеки свой втори сезон в трите дивизии на НАСКАР – първо при пикапите, след това в Иксфинити, а сега и в Къп сериите – изумително съвпадение.

        Сезонът продължи с победа на Уилям Байрон в Маями и успех за Кайл Ларсън в Лас Вегас, което зарадва Рик Хендрик. Хендрик Моторспорт направи както се видя много важна крачка в развитието на колите си през тази година, а привличането и реабилитирането на Кайл Ларсън се оказа отлично решение. Малко по-късно през сезона Ларсън добави още три победи и е на косъм от това да оглави и класирането, а на моменти скоростта и представянето му бяха на толкова високо ниво, че сякаш караше в различна лига. Не случайно в момента залозите на букмейкърите зад океана дават сериозен шанс на младия калифорниец за първа титла, а благодарение на натрупаните плейофни точки до момента, ще е изненада ако Ларсън не стигне до финала.

        Още във Финикс обаче Мартин Труекс младши напомни за себе си и взе първата от трите си победи до момента през сезона. Анализаторите побързаха да изтълкуват данните, според които Мартин е с най-добро представяне на трасетата, които ще бъдат посетени отново по време на плейофите, а самата му победа във Финикс, където и през тази година ще е финалът му дава сериозни шансове за втора титла.

        Джоуи Логано спечели на историческото състезание на Дърт трак в Бристол, за което трасето в „Колизеума“ бе специално подготвено. 50 години след последната такава надпревара, неасфалтовото трасе донесе много емоции и вероятно и в следващите години ще има още такива надпревари.

        В рамките на пет състезания и тримата пилоти на Пенске взеха по една победа, към тях се присъедини и Алекс Боумън, а Канзас до алеята на победата се добра и Кайл Буш.

        Така след 11 състезания имаше 10 различни победители, но макар това да не бе рекорд разнообразието на Алеята на победата бе голямо. А по-изненадващото беше, че тримата пилоти с най-много победи през миналата година все още не се бяха разписали сред първенците. Дени Хемлин и Чейс Елиът с общо 12 успеха през 2020-та бяха близо на няколко пъти, но така и не успяха да се преборят, докато Кевин Харвик, който взе девет победи през миналата година бе дори далеч от топ три през повечето надпревари.

        В сезона с най-много неовални надпревари теоретично Елийт трябваше да има предимство и той го доказа с чудесна победа в Остин, Тексас в първото състезание на Сиркут Оф Ди Амирикас. В проливният дъжд шампионът за 2020-та взе първата си победа за сезона, а много инциденти се разминаха без контузии и наранявания. Те обаче поставиха сериозно въпросът не толкова с гумите за мокър асфалт, колкото с водните „завеси“, които се образуваха зад колите и станаха причина за доста катастрофи. Това остана на изчакване идеята за надпревари на мокро и на овални плоски трасета, като например Ню Хемпшир, но темата все още не е затворена.

        В Довър Алекс Боумън взе втората си победа за сезона, а зад него се наредиха и останалите пилоти на отбора и така 257-мата победа за Хендрик Моторспрот бе четворна.

        Кайл Ларсъ продължи доминацията на отбора с победа в състезанието на звездите и в Нешвил, а двойният уикенд в Поконо донесе успехи за Алекс Боумън и Кайл Буш. Победата на Кайл бе в стил класиката „Дни на грохот“, след като в средата на състезанието трансмисията му блокира на четвърта предавка и той кара така до края и спечели.

        Без да изненада при дебюта на Роуд Америка Чейс Елиът спечели, но за негово съжаление отново не успя да се представи добре седмица по-късно в Атланта пред родната публика. Там обаче страхотно шоу спретнаха братя Буш, като в крайна сметка Кърт надделя, с малко помощ от съотборника си Рос Частейн и стана 12-ят победител за сезона. 13-ти пилот с победа пък се оказа Арик Алмирола, който направи състезанието на живота си в Ню Хемпшир и грабна може би най-неочаквано приза, с оглед представянето му до момента не само през годината, но и изобщо на това трасе.

        Дойде лятната пауза, като само за две седмици всички ще трябва да презаредят, да подготвят колите и екипите си и да се върнат обратно за последните четири старта от редовния сезон. А те са изключително интересни. Първо е Уоткинс Глен, където през миналата година нямаше надпревара, но преди това там доминираше Елиът. След това на Индианаполис пилотите за пръв път ще карат на неовалната конфигурация с 14 завоя, където през миналата година Икфинити сериите спретнаха страхотно шоу. После следва Мичиган, трасе с дължина две мили, смятано за близнак на това в Тексас, а за финал Дайтона. В битката за плейофната 16-ца има само три места в момента за пилоти без победи и те се заемат от лидера в класирането, макар и без да е спечелил през сезона Дени Хемлин, Кевин Харвик с приличен аванс в точките и заемащ десета позиция по този показател и Тайлър Редик, който е на само пет точки пред съотборника си Остин Дилън. Всеки един пилот в класирането зад тях, който успее да спечели в оставащите четири старта би могъл да ги измести от топ 16, така че нищо не е сигурно. А ако пък има четирима нови победители, то тогава от плейофите ще отпадне пилот с победа, което до момента не се е случвало в плейофната история на НАСКАР. Ако пък Дени Хемлин по някакъв начин успее да удържи първото място до края на 26 –ят кръг без да е спечелил победа, то тогава ще имаме и първият шампион на редовния сезон без нито едно първо място. Така че има много още какво да се види, а не сме говорили изобщо за промените в отборите, пилотите и най-вече колите за догодина, но ако започнем сега, времето няма да ни стигне дори за най-важните неща.