НАСКАР – Мартин Труекс с трета победа за сезона

               Мартин Труекс младши спечели трета победа за този сезон и общо 30-та в кариерата си, с което стана първият пилот през тази година с три победи. Нещо повече, Мартин е и с отлични резултати от седемте трасета, които ще бъдат домакини и на плейофни състезания. И трите му победи дойдоха на точно такива трасета, като по този начин заявката му за титлата става доста сериозна. На практика това състезание в Дарлингтън бе последното „плейофно“ трасе, като само Бристол не влиза в сметките, защото първата надпревара там бе на макадам, а в плейофите ще е на обичайният „Колизеум“. Така от седем състезания Труекс е с три победи, а ако повтори постиженията си и през есента, става основен фаворит. Победите на Кайл Буш, Брад Кезловски, Кайл Ларсън и Алекс Боумън също са на трасето, които ще бъдат и част от плейофите, но най-добър среден резултат има Уилям Байрон – средна позиция на финала в тези седем старта – 6. Труекс, Хемлин, Кайл Буш и Елиът (макар и без победа за Хемлин и Елиът) имат среде резултат в топ десет. От 7,3 за Труекс, през 8,7 за Хемлин и 9,7 за Кайл Буш и Чейс Елиът. След това идва Харвик с 10,1, което е направо чудесно с оглед на общото представяне на тима. На другия полюс са Майкъл Макдауъл и Алекс Боумън, като техните резултати от седемте състезания са 20,1 и 21,1. Пред тях се нареждат Крис Бушиър и Тайлър Редик съответно с 15,4 и 15, а Ларсън и Логано са със средно 13,1 и 12,7. Интересно е че пред Логано се нареждат Кристофър Бел и Остин Дилън, а Мат ДиБенадето изпреварва Кезловски с 11,3, срещу 11,6 за Кезловски.

               Най-много точки в седемте старта е събрал Дени Хемлин – 299, а с осем по-малко има Труекс, макар да е с три победи. Уилям Байрон, Райън Блейни и Брад Кезловски са в топ пет по спечелени точки, а останалите в топ десет са Елиът, Кайл Буш, Кайл Ларсън Логано и Харвик.

               Всичко това очертава една тенденция, която ако се запази по този начин ще оформи и полуфиналната осмица. Разбира се, възможни са и изненади, но като цяло това би трябвало да е показателно. Особено що се отнася до доминацията на Трукс в Дарлингтън. Мартин спечели и двата етапа, нещо което не се бе случвало откакто бяха въведени етапите в НАСКАР. Дори до момента (от 2017-та) нито един пилот спечелил етап там не бе успял да победи, а Труекс го направи. Освен това той води в почти 85 процента от дистанцията, 248 от 293. В последните пет години има още няколко подобни състезания, като в още две от тях Мартин Труекс е водил в повече от 80% от надпреварата – на Шарлът през 2016-та, и на Мартинсвил през 2019-та. Първото е особен впечатляващо – 98%, а второто 92,8%. Всъщност това са и две от трите най-доминатнти състезания през последните пет години. Сега добавяме и това от Дарлигтън към тях, което заема осмо място в тази класация. В нея влизат още Кайл Буш с две такива победи през 2018-та на Шарлът (94,3%) и Индианаполис от 2016-та (87,6%). Брад Кезловски  с победата си през 2019-та на Мартинсвил с 89,2% от дистанцията като лидер, Чейс Елиът от Уоткинс Глен през 2019-та (88,9%) и Джоуи Логано в Мичиган през 2019-та с 80,3%.

               Любопитното е че две от състезанията в топ десет по най-много обиколки на лидери не са спечелени от пилотите водили в надпреварата в най-много турове.  И двете са в Атланта, където през 2017-та Кевин Харвик води в 89,2% от дистанцията но в края превиши скоростта в бокса и бе наказан. През тази година може би помните как Кайл Ларсън загуби надпреварата в Атланта от Райън Блейни буквално в последната обиколка, а преди това бе лидер в 82,8% от дистанцията.

               И понеже стана много статистическо, нека да добавя и малко разсъждения. Скоростта на Ларсън в Дарлингтън бе с една идея по-ниска от тази на Труекс, но още в неделя нещата може да се обърнат. Когато да последен път Кайл Ларсън кара на „Чудовищната миля“ той спечели, така че е много вероятно отново той да е в челото. Мартин също е фаворит с една победа и три втори места в последните четири старта в Довър. На практика след като Джими Джонсън го няма, неговите 11 победи продължават да са сериозно предизвикателство за останалите пилоти. Труекс, Харвик, Нюмън и Кайл Буш има по три победи, като от тях само Нюмън мисля, че не е претендент за неделя, но в никакъв случай не го отписвам от изненадите, каквито той може да поднесе. Дени Хемлин, Чейс Елиът, Кайл Ларсън, Брад Кезловски и Кърт Буш имат по една победа и ще се надяват на втора, като за Хемлин и Елиът, както и Кърт Буш все още не са печелили през тази година. Дени Хемлин продължава да води в класирането, като авансът му пред Труекс е 75 точки – тоест ще води и след неделя, дори и да не вземе нито една точка. Интересното е, че Хемлин е първият пилот от плейофната ера от 2004-та насам, който води в класирането след 12 състезания,  без да е спечелил победа. Нещо повече, авансът му от 75 точки е най-големият такъв от 2008-ма година насам. Тогава лидер е Кайл Буш с 94 точки аванс, а година по-рано Джеф Гордън води с 132 точки, след 12 кръга. Още година по-рано пък Джими Джонсън е лидер със 109, като и в трите случая лидерите са с по три победи след първите 12 надпревари. През миналата година Харвик водеше само с осем точки и две спечелени победи, през 2019та Логано бе лидер с 9 точки и една победа. Най-малката разлика след 12 състезания е постигана на два пъти през 2017-та и през 2004-та и е пет точки.