НАСКАР – Чейс Елиът с победа на мокро в Тексас

          Чейс Елиът спечели първата надпревара на трасето в Остин Тексас, с което затвърди реномето си на специалист на неовалните трасета. За Елиът това бе шеста победа на роудкорс и общо 12-та в кариерата. С първият си успех за сезона шампионът за миналия сезон подпечата участието си в плейофите. Това бе и историческа победа номер 800 за Шевроле и 268-та за екипа на Рик Хендрик, впечатляващи цифри и успехи.

          Самото състезание се проведе на мокро и това доведе до много и различни ситуации. Някой забавни, но други доста страшни. Към първите трябва да отнесем ситуацията с Кърт Буш, който се размина с Остин Дилън и Кайл Буш, а към вторите инцидента на Мартин Труекс с Коул Къстър. Общо взето думите на Кевин Харвик, че Наскар няма работа да се мъчи да прави състезания в такъв дъжд обобщават нещата. Да всички искат да има различни надпревари, всички искат да не зависят от дъжда, но точно тук ясно се видя, че нещата не са толкова прости. Тежките коли, трудното управление, особено при толкова наводнено трасе, почти нулевата видимост, породена от липсата на каквито и да е светлини по колите (с изключение на тази на задното стъкло) правят подобни експерименти доста опасни. Най-важното в случая бе, че нямаше пострадали, но това можеше и да не е така. Както и на Таладега при Логано, така и тук нивото на безопасност е много високо, но винаги има риск, така че не трябва да се залага живота и здравето на пилотите само заради шоуто. Да бе атрактивно, но прекалено опасно на моменти.

          Самата надпревара бе очаквана с огромен интерес, не само защото е първата на трасето, но и уикендът бе троен – стартови и в трите дивизии. Плюс тренировки и квалификации, нещо, което определено липсва на феновете по трибуните. В петък валя, в събота поизсъхна, а в неделя отново заваля. Трасето бе мокро всички потеглиха с гуми за мокро.

          Преди старта на оборите бе разрешено да сменят гумите си и повечето го направиха, за целта имаше още една допълнителна загряваща обиколка. Тези които останаха с гумите за мокро обаче спечелиха, защото веднага след развяването на зеления флаг отново заваля. И като заваля, та цяло състезание…

          Страхотно впечатление в началото направи Остин Синдрик със сликовете си на мокрото трасе, но по-късно пътна назад. Джоуи Логано и екипът му отново бяха много съобразителни и така спечели първия етап, а втория бе за Кайл Буш.

          Чейс Елиът през повесмото време бе около топ пет, но в края предприе атака и поведе, а това че заваля и състезанието бе съкратено с 14 обиколки му помогна да спечели. Не че не беше бърз, но вероятно трябваше да спре за гориво в края. С темпото което наложи може би щеше да успее да се откъсне достатъчно напред за да не загуби лидерството, но все пак имаше риск и от прекъсвания, така че и късметът до някаква степен помогна на Елиът да спечели. Чейс сега в неделя ще отбележи своя старт номер 200 в НАСКАР и вероятно с очакване за нова победа. От общо 199 състезания той е спечелил 12, както и 104 финала в топ десет. През миналата година бе силен в Шарлът, но като фаворит при букмейкърите отстъпва на съотборника си Кайл Ларсън. Всъщност това бяха коефициентите преди ден-два. Днес видях, че 4 към едно е залогът за победа на Труекс, а с 6 към едно е оценен Кайл Буш. Буш можеше да се бори за топ три в Остин, но ранното му влизане в бокса го извади от тази битка. Това не означава, че сего отново няма да е претендент, заедно с Кевин Харвик и Дени Хемлин. Както Кезловски, миналогодишният победител. Да Брад върви упорития слух, че догодина ще бъде съсобственик в Рауш Фенуей Рейсинг и ще заеме мястото на Райн Нюмън. Кезловски бе собственик на отбор при пикапите, но го закри в края на 2017-та година, но сега явно отново иска да бъде в бизнеса. За момента все още нищо не е официално, но ако е така то тогава става ясно, защо предпочете да подпише като свободен агент с Пенске само за тази година. Това пък ще отвори място в отбора на Капитана, където към Логано и Блейни ще се присъедини някой нов пилот. Възможно е това да бъде Остин Синдрик, макар да бе обявен като пилот на УУдс Брадърс за догодина, а ако не е той това е шанс има може би Мат ДиБенадето или пък някой друг, ще видим.

НАСКАР – Алекс Боумън спечели в Довър, Хендрик Моторспорт с четворна победа

               Чудовищната миля в Довър донесе чудовищна доминация за екипа на Рик Хендрик и 267-мата победа за тима бе внушителна – чертите им коли заеха първите четири места. Алекс Боумън грабна втората си победа за сезона и четвърта в кариерата, като благодарение на отличната работа на механиците си изпревари Кайл Ларъсн при влизанията в бокса 95 обиколки преди финала. Преди това Ларсън не позволи на никой да го атакува и спечели и двата етапа, като води в общо 263 обиколки, но за пореден път не успя да спечели състезанието. Пет пъти вече Кайл Ларсън печели и двата етапа, но не взима краен успех, а отново води в повече от 100, в случая двеста дори обиколки и не успя да стигне до алеята на победата. Трето второ място в Довър за него, но след финала не бе особено разочарован, просто този път той не допусна нито една грешка, единствено загуби битката при спиранията в бокса. Питстопа на Боумън бе много бърз и механиците от екип 48 вече затвърдиха реномето си на най-бързите в кервана.

               Чейс Елиът пък има най-разсеяния екип явно, след като за втори пореден път и общо четвърти от началото на сезона той потегли от дъното на колоната. Този път не премина на техническия преглед на два пъти, като първият път е имало проблеми с шаблона (по шаблон се проверява формата на силуета на колата, за да няма отклонения), а при втория е имало несъответствие във височината на предницата, доколкото разбрах вляво. И ако този път тези проблеми са нещо сравнително обичайно, то миналата седмица се оказа, че е имало нещо забравено в колата му и е извадено едва на стартовата решетка. Това е нарушение на правилника, води се за нерегламентирани промени и/или ремонти след техническия преглед и се наказва. Вече не помня какви бяха проблемите първите два пъти през сезона, но тенденцията не е никак приятна за Елиът и екипът му. Шампионът за 2020-та все още е без победа, но в Довър бе много бърз и след старт от 36-та позиция стигна до топ три. Дори на моменти бе втори и леко притесни Ларсън, но вероятно реши да не рискува. Мисля че Чейс чака неовалните надпревари, където е много по-уверен и силен и може би още в неделя на новото за НАСКАР трасе в Остин Тексас ще се бори за първа победа през сезона.

               Чътвъртият пилот на отбора Уилям Байрон остана четвърти, но в началото изглеждаше сериозен претендент за победата. Явно липсата на опит го принуди да натовари повече спирачките си в началото и след това така и не успя да изгради добър ритъм, но от друга страна разумно и внимателно излезе на втора позиция в генералното класиране. 11-то поредно състезание Байрон завършва в топ десет и това е рекорд за толкова млад пилот. Определено трябва да се следи представянето му в плейофите, особено на базата на предишните ми писания относно отличното му класиране на седемте трасета, които ще видим отново в плейофната битка.

               Дени Хемлин остава лидер, но отново нямаше кола за победа, както каза преди време самият той. Кевин Харвък пък този път бе доста бърз и скоро вероятно ще опита да се върне към победите. Тримата с Хемлин и Елиът спечелиха общо 21 състезания през миналата година, а сега в средата на редовния сезон все още никой не е успял да спечели.

               Джоу Логано направи много разумно състезание и решението му да спре при последното прекъсване за нови гуми се отплати. Джоуи завърши пети, а ако имаше прекъсване можеше да развали партито на екипа на Хендрик. Това бе поредното доказателство за това, колко хитър и предвидлив може да бъде Логано, така че винаги трябва да се има едно на ум с него. Но това е ясно отдавна.

               За Мартин Труекс младши състезанието не протече добре. През цялото време се бореше с колата, явно преследван от проблеми, но за Кайл Буш надпреварата бе ужасна. Роуди получи повреда в двигателя още в началото, но въпреки това остана до края на трасето и се добра до 27-мото място, макар и с изоставане от 7 обиколки. Интересно щеше да е как ли би се представил, ако нямаше тези проблеми.

               От останалите трябва да се отличат и двамата пилоти на Ричирад Чилдрес Рейсинг – Остън Дилън и Тайлър Редик, Крис Бушиър за пореден път, Дани Суарес и най-после и Бъба Уолас. Всички те имаха добро темпо и водеха битки в топ 10 и топ 15, а не допуснаха и грешки. За разлика от тях Рики Стенхаус младши отново стана причина за инциденти, а не особено доброто му представяне в допълнение към това може би ще разколебае екипа на Джей Ти Джи Дохърти Рeйсинг да му поднови договора. Ужасно бе състезанието и за Чейс Бриско и Арик Алмирола, като на моменти изглеждаше, че и двамата ще имат добро класиране, но уви. Райън Блейни пък имаше малко нетипичен проблем със спирачен диск, който наряза предната му дясна гума, но той успя да се върне в надпреварата.

               Много емоции, много екшън в Довър, но очаквам още повече от същото да има и на Сиркът оф ди Амирикас, където в неделя НАСКАР за пръв път ще стъпи.

НАСКАР – Мартин Труекс с трета победа за сезона

               Мартин Труекс младши спечели трета победа за този сезон и общо 30-та в кариерата си, с което стана първият пилот през тази година с три победи. Нещо повече, Мартин е и с отлични резултати от седемте трасета, които ще бъдат домакини и на плейофни състезания. И трите му победи дойдоха на точно такива трасета, като по този начин заявката му за титлата става доста сериозна. На практика това състезание в Дарлингтън бе последното „плейофно“ трасе, като само Бристол не влиза в сметките, защото първата надпревара там бе на макадам, а в плейофите ще е на обичайният „Колизеум“. Така от седем състезания Труекс е с три победи, а ако повтори постиженията си и през есента, става основен фаворит. Победите на Кайл Буш, Брад Кезловски, Кайл Ларсън и Алекс Боумън също са на трасето, които ще бъдат и част от плейофите, но най-добър среден резултат има Уилям Байрон – средна позиция на финала в тези седем старта – 6. Труекс, Хемлин, Кайл Буш и Елиът (макар и без победа за Хемлин и Елиът) имат среде резултат в топ десет. От 7,3 за Труекс, през 8,7 за Хемлин и 9,7 за Кайл Буш и Чейс Елиът. След това идва Харвик с 10,1, което е направо чудесно с оглед на общото представяне на тима. На другия полюс са Майкъл Макдауъл и Алекс Боумън, като техните резултати от седемте състезания са 20,1 и 21,1. Пред тях се нареждат Крис Бушиър и Тайлър Редик съответно с 15,4 и 15, а Ларсън и Логано са със средно 13,1 и 12,7. Интересно е че пред Логано се нареждат Кристофър Бел и Остин Дилън, а Мат ДиБенадето изпреварва Кезловски с 11,3, срещу 11,6 за Кезловски.

               Най-много точки в седемте старта е събрал Дени Хемлин – 299, а с осем по-малко има Труекс, макар да е с три победи. Уилям Байрон, Райън Блейни и Брад Кезловски са в топ пет по спечелени точки, а останалите в топ десет са Елиът, Кайл Буш, Кайл Ларсън Логано и Харвик.

               Всичко това очертава една тенденция, която ако се запази по този начин ще оформи и полуфиналната осмица. Разбира се, възможни са и изненади, но като цяло това би трябвало да е показателно. Особено що се отнася до доминацията на Трукс в Дарлингтън. Мартин спечели и двата етапа, нещо което не се бе случвало откакто бяха въведени етапите в НАСКАР. Дори до момента (от 2017-та) нито един пилот спечелил етап там не бе успял да победи, а Труекс го направи. Освен това той води в почти 85 процента от дистанцията, 248 от 293. В последните пет години има още няколко подобни състезания, като в още две от тях Мартин Труекс е водил в повече от 80% от надпреварата – на Шарлът през 2016-та, и на Мартинсвил през 2019-та. Първото е особен впечатляващо – 98%, а второто 92,8%. Всъщност това са и две от трите най-доминатнти състезания през последните пет години. Сега добавяме и това от Дарлигтън към тях, което заема осмо място в тази класация. В нея влизат още Кайл Буш с две такива победи през 2018-та на Шарлът (94,3%) и Индианаполис от 2016-та (87,6%). Брад Кезловски  с победата си през 2019-та на Мартинсвил с 89,2% от дистанцията като лидер, Чейс Елиът от Уоткинс Глен през 2019-та (88,9%) и Джоуи Логано в Мичиган през 2019-та с 80,3%.

               Любопитното е че две от състезанията в топ десет по най-много обиколки на лидери не са спечелени от пилотите водили в надпреварата в най-много турове.  И двете са в Атланта, където през 2017-та Кевин Харвик води в 89,2% от дистанцията но в края превиши скоростта в бокса и бе наказан. През тази година може би помните как Кайл Ларсън загуби надпреварата в Атланта от Райън Блейни буквално в последната обиколка, а преди това бе лидер в 82,8% от дистанцията.

               И понеже стана много статистическо, нека да добавя и малко разсъждения. Скоростта на Ларсън в Дарлингтън бе с една идея по-ниска от тази на Труекс, но още в неделя нещата може да се обърнат. Когато да последен път Кайл Ларсън кара на „Чудовищната миля“ той спечели, така че е много вероятно отново той да е в челото. Мартин също е фаворит с една победа и три втори места в последните четири старта в Довър. На практика след като Джими Джонсън го няма, неговите 11 победи продължават да са сериозно предизвикателство за останалите пилоти. Труекс, Харвик, Нюмън и Кайл Буш има по три победи, като от тях само Нюмън мисля, че не е претендент за неделя, но в никакъв случай не го отписвам от изненадите, каквито той може да поднесе. Дени Хемлин, Чейс Елиът, Кайл Ларсън, Брад Кезловски и Кърт Буш имат по една победа и ще се надяват на втора, като за Хемлин и Елиът, както и Кърт Буш все още не са печелили през тази година. Дени Хемлин продължава да води в класирането, като авансът му пред Труекс е 75 точки – тоест ще води и след неделя, дори и да не вземе нито една точка. Интересното е, че Хемлин е първият пилот от плейофната ера от 2004-та насам, който води в класирането след 12 състезания,  без да е спечелил победа. Нещо повече, авансът му от 75 точки е най-големият такъв от 2008-ма година насам. Тогава лидер е Кайл Буш с 94 точки аванс, а година по-рано Джеф Гордън води с 132 точки, след 12 кръга. Още година по-рано пък Джими Джонсън е лидер със 109, като и в трите случая лидерите са с по три победи след първите 12 надпревари. През миналата година Харвик водеше само с осем точки и две спечелени победи, през 2019та Логано бе лидер с 9 точки и една победа. Най-малката разлика след 12 състезания е постигана на два пъти през 2017-та и през 2004-та и е пет точки.

              

НАСКАР – Кайл Буш си направи чудесен подарък за 36-ят рожден ден с победа в Канзас

               Да спечелиш състезание навръх рождения си ден е чудесен подарък, който Кайл Буш успя да си направи. Нещо повече – Кайл спечели и ден по-рано надпреварата при пикапите, като така уикендът му се получи страхотен. Само не е сяно дали синът му Брекстън също е успял да спечели, защото самият Кайл след победата поздрави жена си и синът си и каза, че не знае какъв е резултата от състезанието на Беркстън, с което обясни защо не са до него в Канзас. Кайл Буш доближава рекордната серия на Ричард Пети за поне една победа в 18 последователни сезона. Ка момента Буш е със 17 поредни, догодина вероятно ще изравни краля, а след още година би могъл и да стане рекордьор, но до тогава има време. Буш спечели състезанието със име (заради спонсора бирата Буш), което е заигравка със фамилията му – Буши МакБуш рейс 400 (не знам защо Буши МакБуш, но така е официалното име на надпреварата). Това бе първа победа за сезона и 58-ма в кариерата на Кайл, с която той си осигури участието в плейофите, което и без това бе ясно, че ще се случи, дори и без победа в редовния сезон. Буш беше изключително предпазливи и внимателен, а накрая и късметът му се усмихна, след като водилият в 132 обиколки и много бърз Кайл Ларсън не прецени добре ситуацията при рестарта и потъна назад. Ларсън искаше да засили Блейни, но колата на Райън се завъртя и двамата се смъкнаха в дъното и извън топ 20, а имаха шанс за победа. Ларсън остана 19-ти, Блейни 21-виВторо поредно състезание с грешки и проблеми и за Дени Хемлин, който бе бърз, но допусна грешка докато водеше и се отбраняваше от Ларсън и също като него потъна назад, но все пак завърши 12-ти, като заради точките от етапите събра общо 35 пункта от надпреварата. Точно толкова взе и неговият преследвач в класирането Мартин Труекс младши, който финишира шести . Така за Кайл Буш стана доста по-лесно, макар Кевин Харвик да бе много близо в последните обиколки. Все пак Харвик остана втори, точно както и през миналата година, но тогава бе по-бърз и само благодарение на блокирането от Логано не успя да спечели. Сега Кевин просто имаше късмет, но не и толкова скорост. И като стана дума за Логано, при него нещата не вървяха добре през цялото състезание. Смелия опит да смени само две гуми му даде шанс да влезе в топ десет, но след това изостана и завърши 17-ти.

               Брад Кезловски имаше добро начало, после поизостана, но в края отново се намеси в битката и остана трети, с което събра 48 точки в Канзас, второто най-добро постижение след това на победителя Кайл Буш, който изпусна само една точка – 59 от 60 възможни. Любопитното е, че наглед незабележимият в това състезание Чейс Елиът е трити по спечелени точки – 43, а зад него остана Редик с 41. Въпреки второто си място на финала Харвик взе 40 точки, тоест пети по спечелени точки от надпреварата. Уилям Байрон също не успя да превърне втората си стартова позиция във финал в топ пет и остана девети, но все пак записа финал в топ десет.

               Както и миналата седмица Мат ДиБенадето и Рос Частейн имаха добро състезание, а като резултати впечатляващото бе представянето на Ричард Чилдрес Рейсинг, като и двамата им пилоти завършиха в топ десет. Дани Суарес допълни картинката с 11-тото си място, като Тракхаус Рейсинг, неговият отбор е с подкрепата на Ричард Чилдрес, тоест нещо като трети автомобил. Мат Ди завърши пети, Редик седми, а Остин Дилън 10-ти. Осмото място на Крис Бушийр бе също впечатляващо, а ако рейс контролът бе развял жълтите флагове заради изтъркалялата се гума на Редик по-рано, можеше и да е по-напред. Всъщност точно това решение на официалните лица в надпреварата отново стана обект на полемика. Според тях решението е взето да се изчакат спиранията в бокса на всички и тогава да се даде прекъсване за отстраняване на гумата, но това буквално ощети Бушиър, който остана по-дълго на трасето и можеше да поведе отново колоната. Предполагам ще има още дъвкане на тази ситуация, но каквото и да се случи няма да промени резултатите от състезанието. В своя старт номер 700 съотборникът на Бушиър  - Райън Нюмън имаше доста трудности, но заради многото инциденти в края финишира 16-ти.

               11 състезания и десет различни победители, определено сезонът започна с доста плътна битка и липса на изразен фаворит. Ще видим как ще продължи, като тази неделя ще бъдем в Дарлингтън, а след това идва и Довър. Преди всичко това обаче, днес от 22 часа наше време ще бъде официално представена новата седма генерация на колите, които ще видим по трасетата догодина. За по-нетърпеливите официално ще има и Ай-Рейс още довечера с Ген7 автомобилите, а самото представяне ще бъде излъчвано на живо в социалните мрежи и сайта на НАСКАР. След като видим и чуем всичко ще дойде и времето за анализи, предположения и очаквания.