НАСКАР – Брад Кезловски с победа номер 6 на Таладега

              

Брад Кезловски спечели шестата си победа на Таладега, след като излезе начело едва в последната обиколка и стана деветият различен победител за сезона след десет състезания. Битката за местата в плейофите става все по-напрегната, тъй като местата в топ 16 все повече се запълват. Има голяма вероятност точно през тази година да видим рекорден брой победители, особено при положение, че има още пилоти, които имат големи шансове за успех. Като например Дени Хемлин, Чейс Елиът, Кайл Буш и Кевин Харвик. Освен тях не трябва да забравяме пилотите печелили в предишните сезони, като Кърт Буш, Остин Дилън, Райън Нюмън, Рик Стенхаус, Арик Алмирола. Добро впечатление, макар и епизодично правят и Мат ДиБенадето, Бъба Уолас и Ерик Джонс, както и Дани Суарес. А, забравих за Крис Бушиър, за Тайлър Редик и Коул Къстър. Списъкът стана доста дълъг и ако първите четирима почти сигурно ще се разпишат с победа, достатъчно е още трима-четирима от останалите да спечелят и ще имаме 16-17 различни победители. Това обаче е само хипотетично, макар резултатите до момента да очертават тенденцията за изравнени сили. Но да се върнем на Таладега и надпреварата там.

               Изненадите в Алабама започнаха още от старата. Оказа се чу буквално в последния момент на пет от шестте коли на Тойота са направени „нерегламентирани промени“ и в резултат на това те стартираха от дъното на колоната. Единствено Кайл Буш остана на позицията, докато Хемлин, Труекс, Бел, Уолас и Харисън Бъртън (който дебютира в екипа на Гаунт Брадърс Рейсинг) имаха наказание за старта. Дълго рових за информация какво точно са поправили преди началото на състеанието и единственото до което достигнах е промяна в А-колонките на автомобила. Това е гредата на предното стъкло на колата, което е малко странно при сериен автомобил, но явно в НАСКАР тази колонка може да бъде променяна. Това обаче не е официална информация и не мога да съм 100% сигурен в нея. Продължавам да ровя, защото наистина бе много странно всичките пет коли да имат един и същи проблем появил се след техническия преглед и старата, което е общо взето около час-час и половина. Пък и да се ремонтира нещо, когато колата вече е избутана от гаража и подредена за официалната церемония е рядко срещана ситуация. Както и да е.

               На суперспийдуей трасетата старта от дъното на колоната не е особен проблем, а както видяхме Тойотите много бързо си пробиха път напред и дори поведоха колоната в един момент. За това спомогна и доста интензивното състезание, което за разлика от миналата година протече много по-борбено от това през миналата година. От самото начало се оформиха две и дори три колони и почти нямаше случай, освен за кратко в края да гледаме единична колона без опити за изпреварвания. Общо 34 смени на лидерите между 17 пилоти, като най-много обиколки като лидер за пореден път направи Дени Хемлин. Той обаче спечели и приза за най-глупаво наказание, след като получи наказание за превишена скорост, докато изтърпяваше наказание за превишена скорост. Дени бе замесен и в двата инцидента и макар и да няма вина за тях, поне не пряка, то това наистина бе едно от най-лошите му състезания. Какво пък да каже Джоуи Логано, който се превъртя във въздуха и падна по таван, но поне се размина без контузии. Колата му облиза тази на Бъба Уолас и онборд камерата на Уолъс показа стресиращата ситуация, която приличаше на кадър от специален ефект на филм. Наистина страхотен късмет бе, че нямаше контузени, но определено ще трябва да се помисли как да се избегнат подобни излитания на колите за в бъдеще.

               Ако трябва да отбележа впечатляващо представяне, то е за Мат ДиБенадето. Мат наистина заслужава най-после да спечели, защото бе много близо отново, но не успя. Много добро вече общо впечатление пък оставят Ерик Джонс и Дани Суарес, а на Таладега най-после видяхме и прогрес при Рос Частейн. На това трасе традиционно и очаквано най-после Арик Алмирола бе в челото, макар и не за дълго, но по-важното за него и Харвик, както и за другите двама пилоти от екипа на Стюърт Хаас е да са в челото и в следващите състезания, за да се борят за позиции в топ десет и дори по-напред.

               Докато се мъчех поетапно да напиша всичко в това в продължение на три дни, дойде и информация за евентуално намаляване на спойлерите на колите за следващите две суперспийдуей състезания, което би трябвало да намали вероятността от излитане на колите във въздуха, нещо за което се обяви Логано.

               Другата новина бе за промени във формата на състезанието на звездите. През тази година то ще е на овала в Тексас на 13-ти юни. Най-общо казано ще има шест сегмента, разместване на стартовите позиции след всяка и в края задължителен питстоп за смяна на четири гуми. Наградата за победителя ще бъде 900 хиляди долара, а 100-те хиляди отделени от милиона, който напоследък се даваше на първия ще бъдат за екипа с най-бърз питстоп. Любопитното е че и преди пари отиваха и при отбора, макар официално чека да се връчваше на пилота, но сега за пръв път регламентирано има парична награда за екип. За състезанието на звездите е още рано, мисля да му обърна внимание когато му дойде времето, защото Канзас предстои, а след него идва Довър, Дарлингтън и гвоздеят на сезона  - трасето в Тексас, познато от Формула 1 и Индикар. Месец май ще завърши с най-дългата надпревара – Шарлът 600, така че емоциите продължават.

НАСКАР – Алекс Боумън отмъкна победата от Дени Хемлин в Ричмънд

               Алекс Боумън буквално открадна победата на Дини Хемлин в Ричмънд, след като успя при последния рестарт да излезе начело и да донесе успех на екипа с номер 48 за пръв път от 2017-та година насам. Това бе трета победа за Боумън и първа с номера на Джими Джонсън, който бе сред първите поздравили отбора с успеха. Джонсън в това време дебютира в Индикар, където остана 19-ти, но както сам зави се е забавлявал много.

               Дени Хемлин за пореден път бе най-сериозният претендент и не успя да спечели. Този път води повече от половината дистанция, а един по един съперниците му темпо потъваха назад. Така стана с Мартин Труекс младши, който бе основния конкурент на Дени през по-голямата част от състезанието, но превиши скоростта в бокса и остана назад. Кайл Буш също потъна в класирането, на трасето, където има шест победи. Кайл бе доста предпазлив, бавно си проби път напред, но стигна до битка в топ пет, преди да получи наказание и да излезе от битката за победа. Кайл Буш не намали достатъчно при влизането в бокса и настъпи ограничителния правоъгълник, грешка, която определено можеше да избегне.  Джоуи Лоагно остана единственият съперник на Хемлин и дори успя да го изпревари в края, но късното прекъсване заради спуканата гума и завъртането на Кевин Харвик върна обратно Дени начело. При рестарта Хемлин и Логано започнаха битка, като пропуснаха да забележат, че Боумън атакува, а Алекс точно това и чакаше. Със само десет обиколки като лидер той стана осмият победител за сезон 2021-ва след девет състезания.

               Дени Хемлин продължава да води в класирането, като авансът му пред Труекс е 81 точки, което означава, че ще продължи да е лидер и след следващото състезание, каквото и да се случи в него. Логано е на точка зад Труекс, а доста тихо и неусетно на четвъртото чясто се настани Уилям Байрон, който със седмото си място в Ричмънд записа и седмо класиране в топ десет от началото на сезона. Следват Блейни и Ларсън, а веднага след тях идват трима пилоти без победи – Елиът, Харвик и Кезловски. На 11 позиция е Кайл Буш и четиримата шампиони все още не са успели да спечелят през тази година. Ако се вгледаме в резултатите им, то е видно, че Елийт и Кезловски сериозно изостават от съотборниците си. Чейс и Брад остават без успех, на фона на победите на техните съекипници. Елиът има адва четири финала в топ десет, колкото и Боумън, но Ларсън е с 6, а Байрон  - 7. Кезловски има само три топ десет от началото на годината, срещу четири за Блейни и шест за Логано. Подобно и положението на Кайл Буш – без победа, както и Хемлин, но пък с пет топ десет и едва осем обиколки като лидер през изминалите девет състезания. От тази четворка рязко се отличава Кевин Харвик. Кевин е с 6 финала в топ 10 и едва 17 обиколки като водач на колоната, но на фона на тримата си съотборници това дори изглежда страхотно. От тримата едва в Ричмънд Алмирола завърши в топ 10, а Къстър и Бриско все още нямат такива постижения. Това потвърждава теорията, че в екипа на Стюърт-Хаас все още имат сериозни трудности с настройването на колата, която по принцип е много близка до миналогодишната и това е доста странно. Дребните детайли и промени не би трябвало да влияят толкова много, особено на фона на резултатите на Харвик през 2020-та.

               Местата в топ 16 и евентуалните участници в плейофите се допълват освен от досегашните победители и от трима пилоти на Шевроле – Остин Дилън, Рики Стенхаус младши и Кърт Буш. И тримата засенчват съотборниците си, като особено осезаемо е при Кърт Буш, който явно все още има енергията и желанието да се състезава.

               Сега предстои Таладега и както често се случва там резултатите са изненадващи. Още един изненадващ победител означава, че битката за влизане в плейофите по точки ще се изостри, а най-лесния начин да се стигне до 16-цата ще си остане победата. Ако обаче има още осем нови победителя в оставащите 16 състезания от редовния сезон, което не е невъзможно, то тогава ще има победители без място в плейофите. Такова нещо не се е случвало до момента, но кой знае, тази година може да видим и това. Или пък шампионът на редовния сезон да бъде пръв само по точки, без победа, което също все още не се е случвало.  

НАСКАР – Мартин Труекс спечели в Мартинсвил

               Мартин Труекс младши спечели в Мартинсвил и стана първият пилот за сезон 2021-ва с втора победа. Мартин взе трета победа в последните четири старта на „Кламера“, като успя в края да се пребори с Дени Хемлин. Това бе и 29-та победа за Труекс и общо трета на Мартинсвил. Мартин не бе особено бърз в началото, но в края на дистанцията успя да натисне здраво и по неговите думи след твърда, но чиста битка изпревари Хемлин. Дени остана трети, след като малко по-късно бе изпреварен от Чейс Елиът.

               Състезанието започна със закъснение заради дъжда, който предния ден прекъсна надпреварата в Иксфинити сериите. В събота отново валеше и Иксфинити отново отложиха продължението за неделя, а топ дивизията все пак успя да потегли, но само за 43 обиколки. Дъждът заваля отново и състезанието се пренесе за неделя следобед (американско време).

               В първата част Дени Хемлин поведе още в четвъртата обиколка, след като изпревари Джоуи Логано. Логано започна да потъва назад и едва н края на неделния ден успя да се придвижи напред. Когато състезанието продължи в неделя, Хемли продължи да води, но 20-тина обиколки след рестарта темпото му не бе толкова добро. Точно обратното пък се получи при Райън Блейни – той бе по-бавен в първите 20-тина тура след всеки рестарт, но след това определено ставаше най-бързият пилот на трасето. Това му помогна да настигне и изпревари Хемлин и да спечели и двата етапа по сходен начин. В първите два етапа нямаше много прекъсвания, но в третия нещата излязоха от контрол. След серия от завъртания във втори завой, дойде и масова катастрофа предизвикана от Крис Бушиър и Кайл Буш, в която бяха замесени повече от десет коли. Това доведе до прекъсване до разчистване на отломките и отпадналите коли. И след рестарта отново се повтори (потрети) същото от по-рано – Хемлин поведе, после бе изпреварен от Блейни, до следващото прекъсване. Точно тогава Блейни изгуби шансовете си, след като в екипа му допуснаха грешка и Райън повлече маркуча на пистолета заедно със самият пневматичен пистолет. Това му донесе наказание и даде шанс на Хемлин, Труекс и Елиът да се борят за победата.

               Дени Хемлин продължава да води в генералното класиране, Труекс излезе на втора позиция пред Логано. След осем старта все още победителите са седем, но още в Ричмънд тази неделя е възможно да имаме нов. Като да речем Елиът или Кайл Буш. Или пък Дени Хемлин, който има вече седем финала в топ пет от осем старта. Може би е време за победа.

НАСКАР – Джоуи Логано с историческа победа в Бристол

               В почти Мариански пейзаж Джоуи Логано грабва победата в историческото първо от 50 години насам състезание на дърт трак в Бристол. Надпреварата бе отложена от неделя за понеделник заради проливен дъжд, който разкаля дълго подготвяното трасе. Дъждът отмени и всички събития в събота, както и надпреварата при пикапите и така част от атракциите не се състояха. Трябваше да има кратки квалификационни състезания, още тренировки и 44 заявки  за участие при пикапите, но уви четирима така и не получиха шанс да се борят за място в състезанието.

               В понеделник по обяд пикапите подгряха за основното шоу и малко изненадващо Мартин Труекс младши спечели за пръв път в сериите. За Мартин това бе едва трето състезание, а освен това той няма и особено много опит на такава настилка, но това не му попречи да поведе в средата на първия етап. Труекс бе пръв и в двата етапа и спечели след като води в 105 от общо 150 обиколки. Така той стана 36-ят пилот в историята с победи и в трите топ дивизии на НАСКАР. Това веднага вдигна коефициента му за победа следобед д в къп сериите, докато този наКайл Ларсън леко спадна, след като отпадна рано.

               Ларсън бе сочен за фаворит, но още в петък стана ясно, че ще сменят двигателя в автомобила му и той ще загуби първата си позиция за старта. Кайл така и не успя да се добере до челото и след серия от инциденти остана на пет обиколки зад лидерите.

               В челото още от старта бе горещо. Буквално, след като Хемлин поведе и бързо бе изпреварен от Кайл Буш, но само след няколко тура двигателят му започна да прегрява от мърсотията по предната решетка. Поведе Труекс и сякаш нямаше кой да го настигне до средата на дистанцията. Тогава на сцената излезе Дани Суарес и той не само, че успя да изпревари Мартин, но и удържа няколко атаки не само от него , но и то Логано. Джоуи обаче бе упорит и малко преди края на втория етап излезе начело и само в един кратък период бе притиснат от Хемлин.

               Към края на състезанието рейс контрола прецени, че рестарта в две колони води до много вдигане на прах и влошена видимост и видяхме няколко рестарта в стил една колона, както това бе преди години. Може би и това донякъде помогна на Логано да остане начело, но безопасността на пилотите е над всичко.

               Така след седем старта имаме седем различни победители, а с най-много точки продължава да е Дени Хемлин. Седмица пауза и следва Мартинсвил, но точно там се случват изключително интересни неща. На тестовете предвидени за новата кола от седма генерация за пръв път пилоти ще карат спецификации на производителите. Тоест ще има разработки и на трите марки – Форд, Тойота и Шевроле. Лека полека колите ще придобият специфичните черти на серийните модели и всичко ще бъде готово за новия сезон. Изненадата обаче дойде от съобщението , че със старите коли ще се тества поведението на гуми за мокро, с тенденцията да се пратя състезания при дъжд на къси трасета. Това е революционно решение, но все още във фаза на предложения и проучвания. Въпреки това НАСКАР върви в правилната посока, а дори мокрите състезания да останат минимален брой или пък дори да не се стигне до там, важно е, че има желание за промяна. Сега остана да се помисли и за точкуването и плейофите и дали точно тази система е най-добрата за спорта.