Кайл Ларсън се реабилитира по превъзходен начин и след почти година извън НАСКАР спечели победа в четвъртия си старт с тима на Рик Хендрик. Успехът му не е неочакван, едва ли някой се е съмнявал в качествата на Ларсън и таланта му зад волана. Кайл обича да се състезава и когато през миналата година бе увонен от сериите, той бързо намери къде да кара, в противен случай мисля, че той щеше да е загубен. Доста време бе отелено на скандала, уволнението му и завръщането му отново, така ме преминавам направо към състезанието.
Кайл Ларсън направи страхотна втора част от надпреварата, като спечели втория етап, а в края и победата. Така според статистиката шест от осемте последни състезания във Лас Вегас са спечелени от пилота, който е спечелил втория етап. Ларсън бе много бърд в края и грабна седмата си победа в кариерата и първа за сезона. Първа е и за Клиф Даниелс, неговият тийм шеф, който работи година и половина с Джими Джонсън, но така и не успя да спечели. Завръщането на номер 5 бе и голяма радост за Рик Хендрик, защото това е и първият номер на отбора при основаването му, донесъл и победа номер 1 за екипа.
Брад Кезловски бе може би най-сериозният съперник на Ларкън в неделя, но за Брад първата половина от състезанието бе по-силна, в края отстъпи инициативата на Кайл. Кезловски бе и първият пилот, който поздрави Ларсън за победата веднага след интервюто на победителя. На практика всички изразиха задоволството си от успеха на Кайл Ларсън, което е добре, както за спорта, така и за феновете. С победата си Ларсън се изстреля в топ три в класирането, където все още води Дени Хемли, следван вече от Кезловски, докато Кевин Хаврък след серия то проблеми потъна назад и вече е седми.
С третото си място Кайл Буш постигна най-добрият си резултат за сезона, а доброто му темпо бе допълнено от финал в топ десет и на другите три коли на Джо Гибс. Труекс и Хемлин бяха в челото през повечето време, а Кристофър Бел успя да се промъкне до седмото място в края.
Блейни и Логано също завършиха в топ десет и по този начин всичките коли на Джо Гибс и Роджъп Пенске завършиха сред първите девет. Сателитите им не се представиха според очакванията – нито Мат ДиБенадето, нито пък Бъба Уолас успяха да се доближат до челото за по-дълго време. За разлика от тях като сензационно бе прието представянето на Ерик Джонс, който финишира десети. Отличен резултат за него и отбора на Ричард Пети, което е повод за оптимизъм в тима.
Оптимизъм обаче няма в представянето на Стюърт Хаас, където явно има някакви сериозни проблеми. Или пък липса на късмет като при Чейс Елиът. Всъщност Чейс като че ли е малко по-нетърпелив и сам предизвиква неприятностите. Проблеми в бокса, завъртания и контакти, като разбира се не всичките грешки са лично негови. Елиът, както и Харвик имат проблеми, като тези на Кевин са свързани предимно с колата и липсата на скорост, а при Чейс е по-скоро от нетърпение. Липсата на победи за момента за двамата най-вероятно ще приключи скоро, а заедно с тях към алеята на победата би трябвало да поемат Дени Хемлин, Брад Кезловски и Джоуи Логано. А да и Кайл Буш и Мартин Труекс, тоест обичайните заподозрени. Като цяло разликите между отборите са минимални, дори като че ли тимовете от средата на колоната като че ли са по-близо до челото, което прави силите доста по-изравнени. Сега във Финикс и Атланта ще видим дали първите впечатления са верни и дали ще настъпят някакви промени в представянето на екипите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар