НАСКАР – Райън Блейни пребори Кайл Ларсън в Атланта

Райън Блейни спечели надпреварата в Атланта, след като успя да надделее над доминиращия в цялата дистанция Кайл Ларсън. За Блейни това бе пет победа в кариерата и първа за сезона, а така Райън пръв от своите съотборници успя да спечели през 2021-ва. Вече е ставало дума за това, че Пенске имат много бърза кола, но след първите пет състезания все още не бяха стигнали до алеята на победата. Ето, че макар Логано и Кезловски да имаха по-добро представяне в първите пет старата, Блейни се оказа първият грабнал приз за тази година от екипа. Блейни всъщност направи отлично състезание, през цялото време бе конкурентен и в края неясно дори и за него и екипа му как, но успя да настигне и изпревари Ларсън и да спечели в Атланта.

За Кайл Ларсън надпреварата влезе в негативната му статистка, според която вече в четири състезания той печели и двата етапа, но така и не успява да грабне победата. В кариерата му често се е случвало да води сто и повече обиколки в надпревари, но да допусне грешка или пък да се замеси в инцидент, но така или иначе да не спечели. И този път стана така, а според неговите думи малко по-късно, явно нещо не е сработило добре след последното му спиране в бокса и колкото и да е натискал, не е успял да запази темпото си до края. Дали прегря гумите си в опита да се откъсне и да поддържа разликата и нещо в настройките се обърка в края така и не става ясно, но Кайл Ларсън за второ поредно състезание бе най-бързият пилот, но не спечели. Във Финикс допусна на два пъти греши при спирането в бокса, а сега просто нямаше същата скорост в края, за разлика от първите две трети от дистанцията. В самото начало Дени Хемлин поведе, но при служебното прекъсване Ларсън излезе пред него и поведе за да спечели първия етап. Във втория имаше момент, когато бе изпреварен от Блейни, но той бързо успя да си върне лидерството, като всъщност това бяха и единствените две изпреварения за първата позиция на трасето. Третото дойде в края, когато Блейни излезе начело и спечели. Това обаче не означава, че състезанието бе скучно, дори напротив. Битки имаше да всички позиции, просто Ларсън бе много бърз и се откъсваше успешно от преследвачите си. С оглед на представянето му до момента, спойконо може да се каже, че Ларсън ще е сериозен претендент за титлата през тази година, ако разбира се не направи някоя грешка по време на плейофите. Реално ако стигне до финала предполагам, че букмейкърите ще му дадат доволно висок шанс за титлата, но да видим.

Чейс Елиът отпадна след повреда, но преди това бе доста бърз, с което затвърди тенденцията за сериозен подем на отбора на Рик Хендрик. Байрон и Боумън също го потвърждават с резултатите си до момента.

При Стюърт-Хаас нещата не изглеждаха по-различно и в Атланта. Отново представяне под очакванията и само благодарение на прекъсване Кевин Харвик успя да се добере до топ десет. Иначе щеше да остане затворен с обиколка и да завърши десетина места по-назад. Като цяло обаче разликата между „Мустанг“-ите на Пенске и Стюърт-Хасс е чувствителна.

От екипа на Джо Гибс има за какво да съжаляват, защото техните коли изглеждаха бързи, но не достатъчно. И Труекс и Хемлин и Кайл Буш имаха темпо, само Бел някак се позагуби, но все пак това е едва втория му сезон в топ дивизията. А пък и вече спечели победа, така че може да си позволи леко отпускане.

Едно страхотно състезание за Дани Суарес и Тракхаус Рейсинг бе провалено от грешка на мексиканския пилот. Дани превиши скоростта при спиране в бокса в самия край и пропусна класиране в топ десет, което щеше да е чудесен резултат за новия отбор.

Сега пред нас е историческото състезание на Бристол на макакадм. Последното състезание на такава настилка е било през септември 1970 година, така че наистина е историческо. Петък на трасето ще са пикапите, в събота ще има квалификационни състезания, а в неделя е и надпреварата. По програма – на живо по Макс спорт 4.

НАСКАР – Първа победа на Финикс за Мартин Труекс младши

               Мартин Труекс младши спечели първата си победа във Финикс, първа за сезона и втора с новия си тийм шеф Джеймс Смал. С 28-та си победа Мартин прекъсна и серия от 28 старта без успех, а заедно с това се класира за плейофната 16-ца, поне на първо четене, докато редовния сезон не приключи не се разбере колко различни победители ще има. Труекс е петият различен пилот с победа от началото на сезона и втори от екипа на Джо Гибс, а с третото си място във Финикс Дени Хемлин продължава да води в класирането. Зад него близо един до друг са пилотите на Пенске – Кезловски и Логано и едва тогава Труекс. Кайл Ларсън и Чейс Елиът са с равен брой точки, а на три от тях е и Кевин Харвик, следван от още двама победители – Бел и Байрон. Топ десет завършва с Кърт Буш, а за момента сред първите 16 са още Майкъл Макдауъл, Остин Дилън, Райън Блейни, Райън Прийс, Кайл Буш и Рики Стенхаус младши. В класирането на кандидатите за плейофи прави впечатление, че единствено Кевин Харвик от екипа на Стюърт-Хаас е там, както и отсъствието на Алекс Боумън, който е 17-ти на три точки зад Стенхаус след пет състезания. И докато за Боумън това е по-скоро заради липса на късмет, то при Алмирола, Къстър и дебютанта Бриско е заради липса на скорост. Определено тримата не успяват да се справят с настройките така както това успява да направи Харвик и това е малко странно. Най-вероятно Кевин успява да измъкне максимума от колата, най-вече с опита си, но явно има нещо сгрешено в екипа особено на фона на отличното темпо на други Фордове – тези на Пенске. Логано води най-много оиколки във Финикс, той е и лидер по обиколки начело от началото на сезона със 198. Ощо 327 тура начело са били коли на Пенске, а само в 18 тези на Стюърт-Хаас (17 за Харвик и 1 за Къстър). Тази фрапираща разлика дава основание за предположението, че нещо не е наред колите на екипа на Тони Стюърт и Джийн Хаас.

               Интересно е да се отбележи, че отново Кайл Буш е в ролята на догонващ своите съотборници – Хемлин води в класирането, Труекс и Бел вече спечелиха, а той е едва 15-ти. Това обаче е по-скоро стечение на обстоятелствата. Кайл обикновено стартира от средата на колоната и това е предпоставка за контакти и инциденти, каквито всъщност му попречиха да вземе по-добри точки този уикенд. Скоростта му във Вегас бе отлична и третото място там мисля го доказва. Въпрос на време е Роуди да спечели през този сезон, за разлика от миналия, когато това не изглеждаше толкова вероятно в първата половина на годината.

               Шевроле се представят доста добре за момента, но това важи по-скоро за момчетата на Рик Хендрик, Кърт Буш и донякъде Остин Дилън и Райън Прийс. Може би последният е най-приятната изненада до момента, като заедно с Рики Стенхаус правят началото на сезона обещаващ за екипа на Джей Ти Джи Дохърти Рейсинг. При Чип Ганаси нещата са малко странни – Кърт Буш на моменти е много бърз, но понякога просто потъва назад. За разлика от него Рос Частейн постоянно изостава и не знам дали ще успее да запази мястото си догодина, ако не подобри представянето си. Ганаси е възможно дори да го смени още преди края на сезона, дори временно, но за момента няма такива индикации. По-скоро лично мнение.

               Хендрик Моторспорт вече се поздравиха с две победи, имат чудена скорост, но допускат грешки. Какво ли щеше да стане във Финикс, ако Ларсън не бе превишил на два пъти скоростта в бокса? Или пък Елиът (той само веднъж, но точно тогава загуби шансове да се бори за победа). Като цяло отборът се справя отлично и няма да е изненада ако и четиримата му пилоти влязат в плейофите.

               Пет състезания, петима различни победители, двама от които спечелиха за пръв път. Дали разнообразието от победители ще продължи? И колко общо победители ще има до края на редовния сезон? Трудно е да се каже, но поне за момента сме далеч от рекордите. През 2000-та година има десет различни победители в първите десет старта, а в модерната ера (1972-насам) рекордът за най-много различни победители е през 2001-ва – 19. Това е за целия сезон, като през 2002-ра и 2011 спечелилите състезания пилоти са 18, отново за цялата година.

НАСКАР – Кайл Ларсън се реабилитира с победа във Вегас

               Кайл Ларсън се реабилитира по превъзходен начин и след почти година извън НАСКАР спечели победа в четвъртия си старт с тима на Рик Хендрик. Успехът му не е неочакван, едва ли някой се е съмнявал в качествата на Ларсън и таланта му зад волана. Кайл обича да се състезава и когато през миналата година бе увонен от сериите, той бързо намери къде да кара, в противен случай мисля, че той щеше да е загубен. Доста време бе отелено на скандала, уволнението му и завръщането му отново, така ме преминавам направо към състезанието.

               Кайл Ларсън направи страхотна втора част от надпреварата, като спечели втория етап, а в края и победата. Така според статистиката шест от осемте последни състезания във Лас Вегас са спечелени от пилота, който е спечелил втория етап. Ларсън бе много бърд в края и грабна седмата си победа в кариерата и първа за сезона. Първа е и за Клиф Даниелс, неговият тийм шеф, който работи година и половина с Джими Джонсън, но така и не успя да спечели. Завръщането на номер 5 бе и голяма радост за Рик Хендрик, защото това е и първият номер на отбора при основаването му, донесъл и победа номер 1 за екипа.

               Брад Кезловски бе може би най-сериозният съперник на Ларкън в неделя, но за Брад първата половина от състезанието бе по-силна, в края отстъпи инициативата на Кайл. Кезловски бе и първият пилот, който поздрави Ларсън за победата веднага след интервюто на победителя. На практика всички изразиха задоволството си от успеха на Кайл Ларсън, което е добре, както за спорта, така и за феновете. С победата си Ларсън се изстреля в топ три в класирането, където все още води Дени Хемли, следван вече от Кезловски, докато Кевин Хаврък след серия то проблеми потъна назад и вече  е седми.

               С третото си място Кайл Буш постигна най-добрият си резултат за сезона, а доброто му темпо бе допълнено от финал в топ десет и на другите три коли на Джо Гибс. Труекс и Хемлин бяха в челото през повечето време, а Кристофър Бел успя да се промъкне до седмото място в края.

               Блейни и Логано също завършиха в топ десет и по този начин всичките коли на Джо Гибс и Роджъп Пенске завършиха сред първите девет. Сателитите им не се представиха според очакванията – нито Мат ДиБенадето, нито пък Бъба Уолас успяха да се доближат до челото за по-дълго време. За разлика от тях като сензационно бе прието представянето на Ерик Джонс, който финишира десети. Отличен резултат за него и отбора на Ричард Пети, което е повод за оптимизъм в тима.

               Оптимизъм обаче няма в представянето на Стюърт Хаас, където явно има някакви сериозни проблеми. Или пък липса на късмет като при Чейс Елиът. Всъщност Чейс като че ли е малко по-нетърпелив и сам предизвиква неприятностите. Проблеми в бокса, завъртания и контакти, като разбира се не всичките грешки са лично негови. Елиът, както и Харвик имат проблеми, като тези на Кевин са свързани предимно с колата и липсата на скорост, а при Чейс е по-скоро от нетърпение. Липсата на победи за момента за двамата най-вероятно ще приключи скоро, а заедно с тях към алеята на победата би трябвало да поемат Дени Хемлин, Брад Кезловски и Джоуи Логано. А да и Кайл Буш и Мартин Труекс, тоест обичайните заподозрени. Като цяло разликите между отборите са минимални, дори като че ли тимовете от средата на колоната като че ли са по-близо до челото, което прави силите доста по-изравнени. Сега във Финикс и Атланта ще видим дали първите впечатления са верни и дали ще настъпят някакви промени в представянето на екипите.

              

НАСКАР – Уилям Байрон спечели в Маями

               Уилям Байрон спечели в Маями още в третия си старт с новия шеф екип Руди Фюгъл. Младия пилот измъкна и етапна победа във втория етап, като се възползва от битката на Дени Хемлин и Мартин Труекс младши при рестарта. За Байрон това е втора победа, след като през миналата година се добра до първата си, а така след три състезания имаме трима различни победители. По една победа за Форд, Тойота и Шевроле, като за момента нито един от производителите не изглежда да има предимство. Темпото на Байрон в края бе отлично и той успя да се откъсне пред преследвачите си, а доста късната атака на Тайлър Редик го изведе само на второ място. Редик бе изключително бърз в края на надпреварата и имаше защо да съжалява, че първата половина на състезанието бе доста назад и съответно не успя да атакува по-рано. Добро темпо имаше и Кайл Ларсън, като в края само той поддържаше скоростта на Байрон. Другите им двама съотборници Чейс Елиът и Алекс Боумън имаха кратък проблясък, но в края изостанаха назад.

               Мартин Труекс младши завърши трети – най-предно класираният автомобил на Тойота, като единствено Дени Хемлин му отговори на темпото в надпреварата. Дени обаче получи наказание за превишена скорост при влизане в бокса и в крайна сметка завърши 11-ти, на позиция зад Кайл Буш. Кристофър Бел пък изостана и бе буквално незабележим в тази надпревара. Хемлин обаче продължава да е лидер в класирането, следван от Кевин Харвик и Джоуи Логано. Харвик остана пети в Маями, докато колата на Логано прогресивно изоставаше и за разлика от друг път Джоуи така и не успя да подобри представянето си по време на самата надпревара. Същото важи и Брад Кезловски, а третата кола на Пенске, тази на Райън Блейни почти не видяхме по време на състезанието, а когато го видяхме, бе заради инцидента с Арик Алмирола. Всъщност и двата големи отбора на Форд за момента не се представят особено успешно, за разлика от другите клиенти на марката. Майкъл Макдауъл отново завърши в топ десет и заедно с Харвик са единствените пилоти от началото на сезона завършили сред първите десет и трите състезания. Голямата изненада дойде от друг Форд – този на Рауш Фенуей рейсинг с номер 17. Крис Бушиър в началото на надпреварата на два пъти се пребори за лидерството с Брад Кезловски и дори спечели първия етап, а след това отново излезе начело след като изпревари Чейс Елиът. Бушиър води в общо 57 обиколки, като до момента в цялата си кариера нямаше толкова много обиколки като лидер от всичките си участия. За съжаление със залеза на слънцето и падането на температурите, явно колата му не вървеше толкова добре и той завърши 19-ти.  Съотборникът му Райън Нюмън пък в началото не бе особено бърз, но в края успя да се промъкне напред и финишира седми. Явно опита си казва думата.

               Най-опитния пилот през този сезон отново е Кърт Буш и той прави отлични състезания. В Маями Кърт можеше да бъде и претендент за победата, но в края на надпреварата се наложи да влезе в бокса заради вибрации. Първоначално реших, че от екипа са измислили интересна стратегия, но по-късно стана ясно, че съмнение за недобре затегната гума са принудили Буш да посети механиците си. Все пак той се добра до топ десет и завърши осми, но реално бе претендент за топ три. Неговият съотборник Рос Частейн пък отново не бе на ниво и единствено видяхме агресивната му защита на позиция срещу Мат ДиБеадето. Рос завърши 17-ти, а Мат едва 28-ми. Като добър резултата пък може да се приеме 15-тото място на Дани Суарес.

               Сега наред с очакванията за надпреварите в Лас Вегас и Финикс се нареди и новото макадамово състезание в Бристол. За него от НАСКАР прецениха, че  е нужно да се направят промени в правилата и начина на провеждане на уикенда. Първо ще има кратки квалификационни състезания от 15 обиколки и в тях всеки ще печели точки за оформянето на стартовата решетка. Точки ще се дават и за спечелена позиция по време на тези серии, а общия им сбор ще подреди позициите за старта, а в самото състезание също ще има промени. Най-важната от тях е, че при прекъсванията заради инцидент или край на етапа ще се замразява класирането и няма да има съревнование в бокса. Тепърва ще се доуточнят и другите подробности, но общо взето звучи интригуващо и доста различно от останалите надпревари. Преди това предстои пътуването на запад за Лас Вегас и Финикс – тази и следващата неделя.