НАСКАР – Брад Кезловски спечели в Ричмънд

               Брад Кезловски спечели в Ричмънд по категоричен начин и се класира за следващата фаза от плейофите. Това бе негова четвърта победа за сезона, 34-та в кариерата и втора на Ричмънд. Той води в 192 от 400 обиколки и спечели и втория етап, като общо взето през цялата второ половина на надпреварата бе най-бързият пилот по трасето. Мотото, което Брад измисли за мотивиране на екипа си  - „Защо пък да не спечелим ние?“ започна да се прилага на практика. В края на редовния сезон, когато започнаха залаганията за крайният победител в шампионата, на Кезловски бе отредено да е в по-задни позиции. Основните претенденти са Харвик и Хемлин, а след тях в предвижданията идват Труекс, Кайл Буш и дори Елиът, а едва след тях е Кезловски. След Ричмънд обаче, предполагам нещата ще се променят и Брад Кезловски ще бъде включван във финалната четворка по-често от анализаторите.

               Освен Харвик и Кезловски, след финала стана ясно, че и Дени Хемлин вече е класиран в следващата фаза по точки. Победата в първия етап и финала му на дванайсето място му осигуриха достатъчно точки пред 12-тия в класирането. Може би наистина новата „Голяма Тройка“ се оформи, но според мен Мартин Труекс, Чейс Елиът и Джоуи Логано още имат шанс да променят нещата. И може би най-вече Кайл Буш. Кайл отново имаше непостоянно темпо, в началото бе бърз и си проправи път от дъното, след това престоя в челото доста време, но в края отново изостана. Роуди все още е без победа през тази година, но това рязко може да се промени още този уикенд. Бристол е едно от много силните трасета за него и ако успее да грабне победата там, Кайл Буш ще се превърне в сериозна заплаха за всички.

               В Ричмънд Остин Дилън за второ поредно състезание ме изненада приятно с представянето си. Ако в началото на сезона бе засенчен донякъде от новия си съотборник Тайлър Редик и дори при двойната им победа остана лекото съмнение в отборни заповеди, то вече Дилън се представи като лидер на тима. Ричард Чилдрес Рейсинг жадува за успехи от доста години насам        и може би това ще е бъде началото на завръщането на отбора. С ОПИТА НА Остин и таланта на Тайлър мисля, че догодина ще са още по-конкурентни, стига колата им да върви така, както вървеше през последните две състезания. Всъщност едничката ми забележка към представянето на Дилън в Ричмънд е към отпускането му в края на състезанието. Не знам дали последният комплект гуми които сложи или настройките, които промени в края не бяха проблемът или пък просто се измори, но мисля че бе способен да достигне поне до третото място и да се пребори по-твърдо с Логано. А може би просто реши да играе на сигурно. Джоуи не е лесен за изпреварване и Остин трябваше да внимава много, за да не пропилее доброто класиране, макар и на четвърто място. От своя страна Логоно пък също показа, че дори и с не толкова бърза кола може да се бори за топ три, но това по принцип е известно.

               Ето как изглежда представянето на пилотите от плейофната група в Бристор през годините, което би могло да е някакъв ориентир за очакванията в съботната нощ.

 

Кевин Харвик – лидер в шампионата, 39 старта в Бристол, две победи 12 финала в топ 5 и 19 в топ 10. В предишното състезание Кевин остана 11-ти, но бе шести и трети в двата етапа.

Дени Хемлин – 29 старта на Бристол, две победи, девет топ 5 и 14 топ 10. Последния старт тук Дени завърши 17-ти, но води в продължение на 131 обиколки и бе осми в първия и втори във втория етап.

Брад Кезловски – 21 старта и три победи, последната от предишното състезание, спечелена като подарък след грешката на Чейс Елиът и контакта му с Джоуи Логано. 6 топ 5 и 7 топ 10.

Джоуи Логано – 23 старта, две победи, шест топ пет и десет топ десет. Остана 21-ви последния път, води в две обиколки, но бе претендент за победата. Пети и четвърти в двата етапа.

Мартин Труекс младши – няма победа в Бристол от 29 опита до момента. Два пъти е завършвал в топ пет и три пъти в топ десет. Остана 20-ти миналото състезание на „Колизеума“ и не взе точки от етапите.

Остин Дилън – 13 старта без победи, веднъж в топ пет и три пъти в топ десет. Завърши шести през май.

Чейс Елиът – На седем пъти води колоната за общо 88 обиколки, спечели и двата етапа, но след контакт с Логано завърши 22-ри. Общо девет страта в Бристол три топ пет и четири топ десет финала.

Алек Боумън – също като Елиът девет старта, без победа веднъж в топ пет и два пъти в топ десет на финала в Бристол. През май отпадна рано след масов инцидент предизвикан от Джими Джонсън.

Кайл Буш – осем победи в 30 старта, най-много от всички действащи пилоти, Кайл завърши през май на четвърто място, но води на три пъти за общо 100 обиколки колоната. Пети във втория етап, а общо освен осемте победи има и 13 финала в топ пет и 18 в топ десет и 2434 обиколки като лидер (от общо 14243 състезателни там) .

Арик Алмирола – без победа, един финал в топ пет и два в топ 10, а през май остана 29-ти.

Кърт Буш – 39 старта (най-много от всички заедно с Харвик) и шест победи (втори резултат след брат му). 12 топ 5 и 21 топ 10, седми през май.

Клинт Бойер – 29 старта, осем топ 5 и 16 топ 10 финала, без победа, но през май остана втори след Кезловски на по-малко от половин секунда.

Уилям Байрон – осми през май, седми във втория етап, това е иединствеият му топ 10 финал в Бристол от пет старта.

Коул Къстър  - дебютант на Бристол в Къп сериите през май, Къстър стартира 22-ри и завърши 35, след масовия инцидент в 228-мата обиколка.

Мат ДиБенадето – 11 старта, най-добро постижение втори през 2019-та след като бе изпреварен от Дени Хемлин. Два пъти в топ десет, а през май бе още един от замесените в инцидента и остана 31-ви.

 

Райън Блейни – 10 участия, един топ 5 и четири топ 10 финала, последен през май (40), след инцидент. Иначе се движеше чудесно, води в 60 обиколки и завърши втори в първия етап.

 

               Извън плейофната битка има няколко имена, които изплуват нагоре, като попрегледах статистиките. Споменавам ги, за да сме подготвени за евентуалните им успехи, ако разбира се успеят да защитят цифрите в представянето си.

Мат Кенсет – 37 старта, 4 победи(трети след братя Буш), 15 топ 5 и 22 топ 10 финала, 16-ти през май.

Джими Джонсън – 37 старта, две победи, 13 топ 5 и 22 топ 10, средна позиция на финала от всичките му стартове – 13-та. Само Елиът от пилотите с от пет старта има по-добър показател от него – 12,7. За сравнение лидера по победи Кайл Буш е със стойност 13,1.

Райън Нюмън – 37 старта, без победа, два пъти в топ пет и 19 в топ десет. Тук по впечатляващото е, че Нюмън е завършил почти всичките си стартове, като почти половината от тях в топ десет. 15-ти през май.

Ерик Джонс – седем старта, три топ пет и три топ десет. Ерик е завършил във всяко едно от седемте си състезания тук и средната му позиция на финала не е никак лоша – 14,4. Завърши пети през май.

 

               И така очакваме Бристол и там четирима пилоти ще напуснат плейофите, а останалите ще продължат битката седмица по-късно в следващата фаза, която ще започне от Лас Вегас и продължи с Таладего и ровала в Шарлът.