Плейофите в НАСКАР къп сериите започнаха в Дарлингтън и Кевин Харвик спечели осмата си победа за сезона, а с това и правото да премине в следващия етап. Не че Кевин нямаше да премине и без победа, но така вече официално си осигури продължаването напред. Като лидер в класирането Харвик взе и 5 много ценни бонус точки, с които ще е по-спокоен в следващия етап на елиминации. За разлика от май, когато НАСКАР се завърна след паузата, този път Харвик не беше най-бързият пилот, но просто извади голям късмет. Мартин Труекс младши и Чейс Елиът имаха контакт докато се бореха за лидерството и така отвориха пътя на Харвик към победата.
Определено Труекс има за какво да съжалява. Не само за грешката си за инцидента с Елиът, за която пое вината, може би Мартин бе малко по-нетърпелив, нещо присъщо за по-неопитните пилоти. През цялата надпревара именно Труекс бе най-бързият и спечели двата етапа, води в 196 (от 367) обиколки и 14 преди финала твърде рано опита да затвори Елиът, когато го настигна и изпревари. Видимо Мартин нямаше да има проблем да изчака, тъй като бе доста по-стабилен и бърз от съперника си, но малко необяснимо допусна тази грешка и завърши едва 22-ри. Две позиции пред него пък финишира Чейс Елиът, за когото това бе поредното състезание, в което се бори за победа, но е блокиран (ударен или завъртян) и не успява да спечели. В този случай Чейс нямаше шанс да остане пред Труекс, но младия пилот направи всичко възможно и макар да не бе виновен за инцидента, не успя да реализира приличната си скорост в състезанието.
Друг пилот също имаше проблеми – Дени Хемлин, който спечели през май тук и този път бе бърз, но…В определен момент от надпреварата той Труекс и Кайл Буш водеха колоната и когато неговите съотборници посетиха бокса, Дени се засуети. В резултата бе блокиран във външната част на трасето и при опита си за слезе за заход към питлейна блокира Джими Джонсън. Джими не бе никак доволен, побутна го и Хемлин не успя да намали достатъчно за да влезе за смяна на гуми. Така направи още една обиколка и загуби около пет секунди и трябваше да се задоволи с 13-тото място. Иначе тактиката им не беше лоша, ако нямаше прекъсване малко по-късно, тримата пилоти на Джо Гибс имаха шанс с по-нови гуми да атакуват челото, а Хемлин дори да влезе в топ пет, но това така и не се случи.
С чудесно темпо в началото Джими Джонсън изглежда имаше своите шансове, но в края на състезанието потъна назад и то не само заради Хемлин. Може би падането на температурата на трасето колата му не бе толкова добра, колкото по-рано в състезанието, когато се бореше за челните позиции и дълго време най-предно движещият се пилот на Шевроле. Между другото, понеже не остана време да пиша по-рано тези дни излезе информацията, че Джими се е споразумял с Чип Ганаси да кара в Индикар на роуд корс и градски трасето през следващите две години. Това означава, че наистина Джонсън няма да остане още един сезон в НАСКАР и ако го видим, то ще е само за отделни състезания.
Колкото до представянето на пилотите на Шевроле, то най-впечатляващо бе това на Остин Дилън. Остин потегли от дъното на колоната заради глупава грешка на екипа му – преди техническият преглед на колата му били обърнати предните гуми- лявата от дясно и дясната отляво. Едва малко преди старта забелязали проблема и се наложила смяна. Според правилника обаче това е непозволена промяна по колата и води до загуба на позиция на решетката. Самият Остин сподели след това, че е добре, че са открили грешката си, защото в противен случай е щял да стигне най-много до втория завой. (Както знаете разликата в налягането на левите и десните гуми е значителна и тази размяна щеше да направи колата неуправляема). Дилън обаче много бързо си проби път напред, дори взе точки във края на втория етап. В края на състезанието бе зад Харвик и направи всичко за да го настигне, но дори и второто му място бе страхотен успех.
Впечатляващо бе и това което направи Джоуи Логано, чиято кола пострада при рестрат, а и като цяло не вървеше добре през цялата надпревара. Логано завърши трети и това би трябвало да е успех и за него, с оглед на всичките му проблеми. Неговите съотборници имаха доста повече проблеми. Блейне бе наказан преди старта за проблеми при техническият преглед и дори тийм шефът му Тод Гордън бе отстранен. Неговото място зае Травис Гизлър – състезателен директор в тима на Пенске, а вероятно това разстрои цялата им организация в Дарлингът. Кезловски пък спука гума, потъна назад, но все пак завърши 11-ти.
Ерик Джонс бе единственият пилот извън плейофите, който се добра до предно класиране с четвърто си място. Ерик има да се бори за най-добър извън топ 16, а също така и да търси място за догодина, така че от него се очаква да натиска и да се бори дори и за победа до края на сезона.
Стана ясно тези дни също така, че Бъба Уолас няма да бъде с тима на Ричард Пети догодина, но за момента не се знае нито къде ще кара, нито пък кой ще го замести.
Ричмънд е втората спирка от плейофите и при 46 точки разлика между третия (Логано) и 16-тия (Мат ДиБенадето) битката обещава да е сериозна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар