НАСКАР – Кърт Буш спечели джакпота в Лас Вегас

               Първата му победа в домашното състезание бе като джакпот за Кърт Буш и то по няколко причини. Първо Кърт най-после спечели във Вегас след 20 години чакане в топ дивизията на НАСКАР. Второ сложи край на сушата от 46 състезания без победа, а трето, но може би най-важно от всичко е че взе виза за следващият кръг от плейофите. Така ветерана с най-много участия сред колегите си вече може дори да помечтае за втора титла, колкото и невероятни да изглеждаха шансовете му за това до вчера. 32-ра победа от 714 старта за Кърт и може би като четвърто трябва да се добави факта, че той наистина има потенциала за успех през този сезон. Колата му е достатъчно бърза, опита дори предостатъчен и неслучайно след финала заяви, че смело гледа към спечелването на шампионата.

               Късметът бе основен фактор в надпреварата в Лас Вегас, с която започна втория кръг от елиминациите. Кърт остана на трасето по-дълго и при прекъсването в края успя да съхрани лидерството си и да спечели, макар на трасето да имаше видимо по-бързи коли. В случая това бяха Дени Хемлин, Чейс Елиът и Алекс Боумън, както и Джоуи Логано и Кайл Буш, но последните двама отново имаха инцидент помежду си. Любопитното е , че никъде в радио комуникацията си по време на състезанието Кайл не се оплака от Джоуи, което означава, че негласно е поел вината за контакта им. Всъщност Логано бе доста агресивен в защита си не само срещу Кайл, но единствено Роуди опита да се бори докрай. Тогава колата му се подхлъзна и се закачи тази на Джоуи, а веднага след това отново се допряха, този път по-сериозно. Това на практика провали състезанието на Логано, който въпреки това успя да се върне и да финишира 14-ти. Така Логано спечели 32 точки, точно колкото и Елиът. Чейс определено бе губещият в това състезание, след като спечели втроия етап и води 73 обиколки, в края нещо се случи и той потъна до 22-рото място. Явно битката там бе много сериозно и може би е имал контакт с някой в последния рестарт, но камерите не го уловиха (или просто не го показа, защото имаше ужасно много събития за единица време).

               Дени Хемлън пък съжаляваше много за изпусната победа, защото именно той бе най-бързият пилот във Вегас. Първи в първия етап, втори във втория и трети на финала, като води на четири пъти в общо 121 обиколки (от 268) и в резултат 53 точки –най-много от всички, дори от победителя, но победата си е победа. Прекъсването просто дойде в най-неподходящият момент за Хемлин и Боумън, дори за Елиът и те не успяха да се възползват от предимството си в скоростта. Боумън бе много бърз в края, но остана пети, като събра общо 43 точки – с една повече от завършилият пред него Мартин Труекс младши. Явно допълнителните часове в аеротунела, донесли глоба на отбора от 100 хиляди все пак е дала резултат.  Мартин направи едно тихо състезание, но най-незабележимо бе това на Кевин Харвик. Кевин завърши пети в първия и седми във втория етап, а на финала остана десети, но това бе почти достатъчно, в комбинация с победата на Кърт Буш да го задържи на върха в класирането. Нещо повече, Харвик и Хемлин имат шанса още в неделя на Таладега да се класират за следващата фаза само по точки, дори само след първия етап. Така ще останат само пет вакантни места, а евентуалният победител ще заеме едното, което ще остави четири места за състезанието в Шарлот на Ровала. В момента разликата между Харвик и Хемлин е три точки, а третият  - Брад Кезловски е на 45 зад лидера. 39 точки е разликата между трето и дванайсето място, като това са с две точки повече, отколкото спечели Харвик с пето, седмо и десето място в трите етапа на Вегас. С други думи битката ще е много сериозна, а арената на която обикновено се случват неочаквани неща обещава интересни обрати.

               Междувременно в очакване на календара за догодина стана ясно, че Чикаголенд и Кентъки ще загубят домакинството си, а през 2021-ва почти сигурно ще има пет или шест страта на неовални трасета. Слухове за Ол Старс състезание в Тексас и състезание на Сиркът Оф Америка там (трасето, на което се състезава и Формула 1), улично състезание в Нешвил и евентуално дърт трак (неасфалтово) на едната дата за Бристол будят сериозен интерес. До ден-два календара ще бъде обявен, но както видяхме през тази година, нищо не е сигурно в предвижданията.

               Изскочи и новината, че Чад Кнаус ще се оттегли от работата си като шеф екип на Уилям Байрон, а от догодина ще заеме друг ръководен пост в тима на Рик Хендрик. Междувременно Кайл Ларсън започва да пробва да се върне в НАСКАР, вече е водил разговори с Хендрик Моторспорт, вероятно да заеме мястото на Джими Джонсън. На практика това ще е доста трудно, при положение, че именно Шевроле скъсаха договора си с Ларсън, но не и невъзможно. Дори ми хрумна, че може Ларсън да се върне за непълен сезона, като кара в част от състезанията, а в други в номер 48 отново да е Джими. Джонъсн така или иначе каза, че ще кара в отделни надпревари и догодина, но ако мястото му е заето каква кола ще кара тогава? Пети автомобил не могат да изкарат, единствено могат да го пускат без чартър в сателинта кола, но няма да е същото. Ще видим и това как ще се случи догодина.

НАСКАР – Кевин Харвик удържа Кайл Буш в Бристол

               Кевин Харвик удържа атаките на Кайл Буш в края на надпреварата в Бристол и записа девета победа за сезона и 58-ма в кариерата си. Така Харвик все повече се приближава до шанса за втора титла, докато настоящият шампион Кайл Буш все още не е побеждавал през тази година. Битката между двамата беше епична, като в последната част от състезанието двамата се преследваха постоянно. В един момент Кайл Буш поведе но Харвик бързо си върна лидерството. За това донякъде спомогна и Джоуи Логано, който не бе много отзивчив при затварянето му с обиколка(всъщност две). На финала имаше само шест кои в обиколката на Харвик, но това се получи заради прекъсване по време на спиранията при зелен флаг. Кевин остана по-дълго на трасето, а когато опита да заходи към бокса предизвика инцидент между Остин Дилън и Джеймс Дейвидсън. Така в обиколката на лидерите останаха само шест автомобила и лишиха пилоти като Елиът, Логано и Хемлин от възможността да се борят за по-предно класиране. Като цяло надпреварата премина без много инциденти, което бе малко неочаквано за състезание, в което се решава кой да продължи напред в плейофите. Първият инцидент бе между Джими Джонсън и Рики Стенхаус, като Рики отпадна, а Джими потъна назад и така и не успя да стигне до челото. Това се случи в обиколка номер 30, точно когато трябваше да има и служебно прекъсване, станало задължително през тази година, след като няма тренировки и квалификации. Потеглилият от полпозиция Брад Кезловски води в началото, но в края на етапа Чейс Елиът успя да го настигне и изпревари, а след това спечели първия етап. Кезловски пък получи повреда в управлението и потъна доста назад, така победителя от пролетното издание на Бристол не успя да повтори успеха си.

               Кайл Буш, Дени Хемлин и Ерик Джонс не успяха да преминат през техническия преглед и в резултат загубиха стартовите си позиции и потеглиха от дъното. Кайл бързо си проправи път напред и още в края на първия етап бе много близо до Елиът, но остана втори. След това Роуди успя да спечели надпревара в бокса и поведе, за да вземе десетте точки от втория етап, но в края Харвик успя да го изпревари и да спечели. Още преди края на надпреварата, благодарение на спечелените точки от етапите първо Логано, а след това и Елиът си осигуриха продължаването напред, а за Уилям Байрон надеждите за преминаване в следващата фаза на плейофите угасна, след инцидент с Кристофър Бел. Байрон отпадна и единствено проблеми на неговите съперници до края можеше да го класират, но това не се случи. Заедно с него от плейофната битка отпаднаха Мат ДиБенадето, Райън Блейни и Коул Къстър.

               След финала Кайл Буш не бе доволен от изостаналите автомобили и отново оплю младите пилоти в малките тимове, а за Логано просто заяли, че точно заради това си поведение Джоуи няма приятели. След това Буш хвърли бомбата, че най-вероятно няма да успее да премине през следващата фаза, което постави под съмнение мотивацията му, нещо което аз лично не очаквах да чуя. Предполагам, че по-скоро той беше ядосан и хвърли тази реплика просто така от яд, но всъщност това показва и донякъде колко безсилен се чувства той в момента. На фона на представянето на Дени Хемлин и дори частично на Мартин Труекс, Кайл Буш наистина няма много шансове да продължи, още повече, че има едва четири плейофни точки в актива си (две етапни победи и две от класирането си в редовния сезон). Това му отрежда десето място в класирането и е много вероятно, ако не успее да спечели в следващите три старта да отпадне от битката за титлата. Ако някой бе казал, че това ще се случи в началото на годината, едва ли щеше да му повярва някой, но ето че нещата са доста различни от очакванията.

               В последните дни слуховете около създаването на нов отбор се потвърдиха и новината на седмицата, а може би дори на годината е, че Майкъл Джордън става собственик на отбор. Дългогодишното приятелство на баскетболната легенда с Дени Хемлин премина в нова фаза – двамата ще са съсобственици в нов тим, който закупи лиценза (чартъра) на Джърмейн Рейсинг. По-рано през месеца стана ясно, че заради оттеглянето на основния им спонсор Боб Джърмейн няма как да поддържа тима си и това стана втория отбор, който прекратява съществуването си, след този на Боб Ливайн. Явно на собствениците на отбори с името Боб нещата не са добри през тази година. Все още не е ясно как ще се казва новият тим на Джордън и Хемлин, нито с какъв автомобил ще се състезават, дори и какъв номер ще използват, но стана ясно кой ще кара за тях. Без съмнение най-правилният и очакван избор бе този на Бъба Уолас, което според съсобственика на тима на Джей Ти Джи Дохърти Рейсинг – Брад Дохърти ги превръща в едно трио „като рок звезди“. Наистина интересна комбинация правят тримата, ще бъде много забавно и в отбора предполагам. Според точка в правилника на НАСКАР, пилот, който кара за отбор с четири коли (максимума за един собственик), няма право да притежава отбор, както е случаят с Дени Хемлин. Има обаче една вратичка, която прави изключение за сателитен отбор, такъв какъвто беше тимът на Ливайн Фемили Реъсинг на Джо Гибс Рейсинг. Това вероятно означава, че тимът на Джордан-Хемлин-Уолас ще заеме мястото на сателитен при Треньора и съответно ще кара кола на Тойота. Колкото до номера мисля, че свободните 23 и 45 са добра опция, с оглед на номерата на Майкъл Джордън в НБА. Спонсори пък предполагам ще има достатъчно, така че отборът има всички шансове да започне 2021-ва с летящ старт и добри възможности, което ще е чудесно и за феновете и за спорта. Влизането пък на „Въздушният“ Джордън в НАСКАР ще привлече още фенове предполагам, а и е голяма реклама за спорта. Тези дни новината за новия отбор обиколи всички медии, повечето от които почти никога не пишат нищо за НАСКАР, така че рекламата вече е налице.

               Още една трансферна новина се появи, но бе погълната от предишната. Рос Частейн догодина ще кара за Чип Ганаси Рейсинг с номер 42. Рос има договор с Ганаси от поне две години, но все не успяваше да стигне до топ дивизията. Доброто му представяне когато замести Райън Нюмън в началото на годината явно са оказали влияние на Ганаси и предпочете да освободи Мат Кенест, което се и очакваше. Така Рос Частейн най-после ще има шанс да се докаже, но преди това трябва да опита да се пребори за титлата в иксфинити сериите, където се състезава в момента.

               Сега в неделя предстои състезанието в Лас Вегас, след това Таладега и Ровала в Шарлът, а след тези три старта още четирима пилоти ще отпаднат от битката за плейофите. Трите надпревари са на доста различни трасета и особено на Таладега всичко може да се случи, така че никой не е сигурен за мястото си напред. Това означава, че още във Вегас битката ще е напрегната, което е чудесно за зрителите. Да видим.            

              

НАСКАР – Брад Кезловски спечели в Ричмънд

               Брад Кезловски спечели в Ричмънд по категоричен начин и се класира за следващата фаза от плейофите. Това бе негова четвърта победа за сезона, 34-та в кариерата и втора на Ричмънд. Той води в 192 от 400 обиколки и спечели и втория етап, като общо взето през цялата второ половина на надпреварата бе най-бързият пилот по трасето. Мотото, което Брад измисли за мотивиране на екипа си  - „Защо пък да не спечелим ние?“ започна да се прилага на практика. В края на редовния сезон, когато започнаха залаганията за крайният победител в шампионата, на Кезловски бе отредено да е в по-задни позиции. Основните претенденти са Харвик и Хемлин, а след тях в предвижданията идват Труекс, Кайл Буш и дори Елиът, а едва след тях е Кезловски. След Ричмънд обаче, предполагам нещата ще се променят и Брад Кезловски ще бъде включван във финалната четворка по-често от анализаторите.

               Освен Харвик и Кезловски, след финала стана ясно, че и Дени Хемлин вече е класиран в следващата фаза по точки. Победата в първия етап и финала му на дванайсето място му осигуриха достатъчно точки пред 12-тия в класирането. Може би наистина новата „Голяма Тройка“ се оформи, но според мен Мартин Труекс, Чейс Елиът и Джоуи Логано още имат шанс да променят нещата. И може би най-вече Кайл Буш. Кайл отново имаше непостоянно темпо, в началото бе бърз и си проправи път от дъното, след това престоя в челото доста време, но в края отново изостана. Роуди все още е без победа през тази година, но това рязко може да се промени още този уикенд. Бристол е едно от много силните трасета за него и ако успее да грабне победата там, Кайл Буш ще се превърне в сериозна заплаха за всички.

               В Ричмънд Остин Дилън за второ поредно състезание ме изненада приятно с представянето си. Ако в началото на сезона бе засенчен донякъде от новия си съотборник Тайлър Редик и дори при двойната им победа остана лекото съмнение в отборни заповеди, то вече Дилън се представи като лидер на тима. Ричард Чилдрес Рейсинг жадува за успехи от доста години насам        и може би това ще е бъде началото на завръщането на отбора. С ОПИТА НА Остин и таланта на Тайлър мисля, че догодина ще са още по-конкурентни, стига колата им да върви така, както вървеше през последните две състезания. Всъщност едничката ми забележка към представянето на Дилън в Ричмънд е към отпускането му в края на състезанието. Не знам дали последният комплект гуми които сложи или настройките, които промени в края не бяха проблемът или пък просто се измори, но мисля че бе способен да достигне поне до третото място и да се пребори по-твърдо с Логано. А може би просто реши да играе на сигурно. Джоуи не е лесен за изпреварване и Остин трябваше да внимава много, за да не пропилее доброто класиране, макар и на четвърто място. От своя страна Логоно пък също показа, че дори и с не толкова бърза кола може да се бори за топ три, но това по принцип е известно.

               Ето как изглежда представянето на пилотите от плейофната група в Бристор през годините, което би могло да е някакъв ориентир за очакванията в съботната нощ.

 

Кевин Харвик – лидер в шампионата, 39 старта в Бристол, две победи 12 финала в топ 5 и 19 в топ 10. В предишното състезание Кевин остана 11-ти, но бе шести и трети в двата етапа.

Дени Хемлин – 29 старта на Бристол, две победи, девет топ 5 и 14 топ 10. Последния старт тук Дени завърши 17-ти, но води в продължение на 131 обиколки и бе осми в първия и втори във втория етап.

Брад Кезловски – 21 старта и три победи, последната от предишното състезание, спечелена като подарък след грешката на Чейс Елиът и контакта му с Джоуи Логано. 6 топ 5 и 7 топ 10.

Джоуи Логано – 23 старта, две победи, шест топ пет и десет топ десет. Остана 21-ви последния път, води в две обиколки, но бе претендент за победата. Пети и четвърти в двата етапа.

Мартин Труекс младши – няма победа в Бристол от 29 опита до момента. Два пъти е завършвал в топ пет и три пъти в топ десет. Остана 20-ти миналото състезание на „Колизеума“ и не взе точки от етапите.

Остин Дилън – 13 старта без победи, веднъж в топ пет и три пъти в топ десет. Завърши шести през май.

Чейс Елиът – На седем пъти води колоната за общо 88 обиколки, спечели и двата етапа, но след контакт с Логано завърши 22-ри. Общо девет страта в Бристол три топ пет и четири топ десет финала.

Алек Боумън – също като Елиът девет старта, без победа веднъж в топ пет и два пъти в топ десет на финала в Бристол. През май отпадна рано след масов инцидент предизвикан от Джими Джонсън.

Кайл Буш – осем победи в 30 старта, най-много от всички действащи пилоти, Кайл завърши през май на четвърто място, но води на три пъти за общо 100 обиколки колоната. Пети във втория етап, а общо освен осемте победи има и 13 финала в топ пет и 18 в топ десет и 2434 обиколки като лидер (от общо 14243 състезателни там) .

Арик Алмирола – без победа, един финал в топ пет и два в топ 10, а през май остана 29-ти.

Кърт Буш – 39 старта (най-много от всички заедно с Харвик) и шест победи (втори резултат след брат му). 12 топ 5 и 21 топ 10, седми през май.

Клинт Бойер – 29 старта, осем топ 5 и 16 топ 10 финала, без победа, но през май остана втори след Кезловски на по-малко от половин секунда.

Уилям Байрон – осми през май, седми във втория етап, това е иединствеият му топ 10 финал в Бристол от пет старта.

Коул Къстър  - дебютант на Бристол в Къп сериите през май, Къстър стартира 22-ри и завърши 35, след масовия инцидент в 228-мата обиколка.

Мат ДиБенадето – 11 старта, най-добро постижение втори през 2019-та след като бе изпреварен от Дени Хемлин. Два пъти в топ десет, а през май бе още един от замесените в инцидента и остана 31-ви.

 

Райън Блейни – 10 участия, един топ 5 и четири топ 10 финала, последен през май (40), след инцидент. Иначе се движеше чудесно, води в 60 обиколки и завърши втори в първия етап.

 

               Извън плейофната битка има няколко имена, които изплуват нагоре, като попрегледах статистиките. Споменавам ги, за да сме подготвени за евентуалните им успехи, ако разбира се успеят да защитят цифрите в представянето си.

Мат Кенсет – 37 старта, 4 победи(трети след братя Буш), 15 топ 5 и 22 топ 10 финала, 16-ти през май.

Джими Джонсън – 37 старта, две победи, 13 топ 5 и 22 топ 10, средна позиция на финала от всичките му стартове – 13-та. Само Елиът от пилотите с от пет старта има по-добър показател от него – 12,7. За сравнение лидера по победи Кайл Буш е със стойност 13,1.

Райън Нюмън – 37 старта, без победа, два пъти в топ пет и 19 в топ десет. Тук по впечатляващото е, че Нюмън е завършил почти всичките си стартове, като почти половината от тях в топ десет. 15-ти през май.

Ерик Джонс – седем старта, три топ пет и три топ десет. Ерик е завършил във всяко едно от седемте си състезания тук и средната му позиция на финала не е никак лоша – 14,4. Завърши пети през май.

 

               И така очакваме Бристол и там четирима пилоти ще напуснат плейофите, а останалите ще продължат битката седмица по-късно в следващата фаза, която ще започне от Лас Вегас и продължи с Таладего и ровала в Шарлът.

НАСКАР – Плейофите започнаха с победа на Харвик

               Плейофите в НАСКАР къп сериите започнаха в Дарлингтън и Кевин Харвик спечели осмата си победа за сезона, а с това и правото да премине в следващия етап. Не че Кевин нямаше да премине и без победа, но така вече официално си осигури продължаването напред. Като лидер в класирането Харвик взе и 5 много ценни бонус точки, с които ще е по-спокоен в следващия етап на елиминации. За разлика от май, когато НАСКАР се завърна след паузата, този път Харвик не беше най-бързият пилот, но просто извади голям късмет. Мартин Труекс младши и Чейс Елиът имаха контакт докато се бореха за лидерството и така отвориха пътя на Харвик към победата.

               Определено Труекс има за какво да съжалява. Не само за грешката си за инцидента с Елиът, за която пое вината, може би Мартин бе малко по-нетърпелив, нещо присъщо за по-неопитните пилоти. През цялата надпревара именно Труекс бе най-бързият и спечели двата етапа, води в 196 (от 367) обиколки и 14 преди финала твърде рано опита да затвори Елиът, когато го настигна и изпревари. Видимо Мартин нямаше да има проблем да изчака, тъй като бе доста по-стабилен и бърз от съперника си, но малко необяснимо допусна тази грешка и завърши едва 22-ри. Две позиции пред него пък финишира Чейс Елиът, за когото това бе поредното състезание, в което се бори за победа, но е блокиран (ударен или завъртян) и не успява да спечели. В този случай Чейс нямаше шанс да остане пред Труекс, но младия пилот направи всичко възможно и макар да не бе виновен за инцидента, не успя да реализира приличната си скорост в състезанието.

               Друг пилот също имаше проблеми – Дени Хемлин, който спечели през май тук и този път бе бърз, но…В определен момент от надпреварата той Труекс и Кайл Буш водеха колоната и когато неговите съотборници посетиха бокса, Дени се засуети. В резултата бе блокиран във външната част на трасето и при опита си за слезе за заход към питлейна блокира Джими Джонсън. Джими не бе никак доволен, побутна го и Хемлин не успя да намали достатъчно за да влезе за смяна на гуми. Така направи още една обиколка и загуби около пет секунди и трябваше да се задоволи с 13-тото място. Иначе тактиката им не беше лоша, ако нямаше прекъсване малко по-късно, тримата пилоти на Джо Гибс имаха шанс с по-нови гуми да атакуват челото, а Хемлин дори да влезе в топ пет, но това така и не се случи.

               С чудесно темпо в началото Джими Джонсън изглежда имаше своите шансове, но в края на състезанието потъна назад и то не само заради Хемлин. Може би падането на температурата на трасето колата му не бе толкова добра, колкото по-рано в състезанието, когато се бореше за челните позиции и дълго време най-предно движещият се пилот на Шевроле. Между другото, понеже не остана време да пиша по-рано тези дни излезе информацията, че Джими се е споразумял с Чип Ганаси да кара в Индикар на роуд корс и градски трасето през следващите две години. Това означава, че наистина Джонсън няма да остане още един сезон в НАСКАР и ако го видим, то ще е само за отделни състезания.

               Колкото до представянето на пилотите на Шевроле, то най-впечатляващо бе това на Остин Дилън. Остин потегли от дъното на колоната заради глупава грешка на екипа му – преди техническият преглед на колата му били обърнати предните гуми- лявата от дясно и дясната отляво. Едва малко преди старта забелязали проблема и се наложила смяна. Според правилника обаче това е непозволена промяна по колата и води до загуба на позиция на решетката. Самият Остин сподели след това, че е добре, че са открили грешката си, защото в противен случай е щял да стигне най-много до втория завой. (Както знаете разликата в налягането на левите и десните гуми е значителна и тази размяна щеше да направи колата неуправляема). Дилън обаче много бързо си проби път напред, дори взе точки във края на втория етап. В края на състезанието бе зад Харвик и направи всичко за да го настигне, но дори и второто му място бе страхотен успех.

               Впечатляващо бе и това което направи Джоуи Логано, чиято кола пострада при рестрат, а и като цяло не вървеше добре през цялата надпревара. Логано завърши трети и това би трябвало да е успех и за него, с оглед на всичките му проблеми. Неговите съотборници имаха доста повече проблеми. Блейне бе наказан преди старта за проблеми при техническият преглед и дори тийм шефът му Тод Гордън бе отстранен. Неговото място зае Травис Гизлър – състезателен директор в тима на Пенске, а вероятно това разстрои цялата им организация в Дарлингът. Кезловски пък спука гума, потъна назад, но все пак завърши 11-ти.

               Ерик Джонс бе единственият пилот извън плейофите, който се добра до предно класиране с четвърто си място. Ерик има да се бори за най-добър извън топ 16, а също така и да търси място за догодина, така че от него се очаква да натиска и да се бори дори и за победа до края на сезона.

               Стана ясно тези дни също така, че Бъба Уолас няма да бъде с тима на Ричард Пети догодина, но за момента не се знае нито къде ще кара, нито пък кой ще го замести.

               Ричмънд е втората спирка от плейофите и при 46 точки разлика между третия (Логано) и 16-тия (Мат ДиБенадето) битката обещава да е сериозна.