НАСКАР – двоен уикенд в Мичиган и две победи за Кевин Харвик

               Кевин Харвик спечели и двата старта от двойния уикенд в Мичиган и затвърди лидерството си шампионата. Нещо повече – авансът му пред Брад Кезловски и Дени Хемлин е съответно 137 и 140 точки, което означава, че много трудно ще бъде изместен от върха. При чети оставащи старта до края на редовния сезон Харвик трябва да вземе само минимални точки в някой от тях за да бъде шампион (на редовния сезон). За Кезловски и Хемлин ще е нужно да спечелят поне три от оставащите четири състезания и то по възможност заедно с междинните етапи. Така както направи Кевин в събота. Спечели двата етапа и победата, което му донесе максималните 60 точки, а в неделя си тръгна „само“ с 53. Ако имаше точки и за лидера в най-много обиколки, то отново Харвик щеше да ги вземе – в събота води в 92 тура, а в неделя в 90. Така Харвик почти сигурно ще бъде начело в края на месеца и ще добави нови плейофни точки към актива си, което ще му осигури повече спокойствие при елиминациите. Шест победи в 22 старта е отлично постижение и то при положение, че другите момчета от екипа на Стюърт-Хаас така и не успяват да спечелят, с изключение на Коул Къстър в Кентъки. Това е показателно за отличната форма на Харвик и увеличава много шансовете му за втора титла.

               Като негови подгласници и в двете състезания бяха Кезловски и Хемлин, но така и не успяха да се преборят с невероятно бързият Кевин. В събота Брад Кезловски бе близо на финала, в неделя Дени Хемлин бе дори още по-близо, но недостатъчно за да спечелят. Въпреки това и двамата са с добър актив от точки в шампионата, както и плейофни такива и вероятно ще са другите двама финалисти, ако нещо сериозно се обърка по време на елиминациите. Както например в неделя Кезловски изпусна колата си и заедно с Райън Блейни отпаднаха. Грешката на Брад бе много неприятна, а освен че извади съотборника си от надпреварата, това се случи точно когато обяви, че остава в екипа на Пенске и догодина. Двамата с Блейни бяха начело на всичкото отгоре, имаха добро темпо и своите шансове да се борят с Харвик, но уви това не се случи.

               Завидно постоянство имаше в представянето на Мартин Труекс младши. И в двата старта той завърши трети, като и двата пъти първо потъна назад, но накрая се върна в челото. Другият пилот с подобно представяне бе Кърт Буш – десети и в двете състезания. Брат му Кайл пък бе пети в събота и четвърти в неделя, но ако Блейни и Кезловски бяха останали в състезанието може би в неделя нямаше да е толкова напред. Любопитният инцидент между него и Харвик, при който се видя, че няма контакт, но въпреки това Кайл загуби сцепление бе доста обсъждан. Най-вероятно причината бе комплексна – загуба на сцепление в комбинация с аеродинамиката и въздушното съпротивление, като сходни инциденти в задната част на колоната го потвърждават. Това не попречи на Роуди да се оплаче и да недоволства, но все пак трябва да е доволен на добрите си класирания за момента, които го задържат в топ десет. На практика той както и брат му и Арик Алмирола би трябвало да са спокойни за влизането си в плейофите само по точки. Трудно ще бъдат изместени от някой, за разлика от Клинт Бойер, Мат ДиБенадето и най-вече Уилям Байрон. Преследвачите под чертата са Ерик Джонс, Джими Джонсън и Тайлър Редик, като  разликата от Бойер до Редик е 70 точки. Да не забравяме, че една победа на някой от задните позиции означава, че местата в плейофите намаляват за класиране само по точки.

               В Мичиган официално дебютира новото правило за избор на състезателна линия, което позволи на всеки да избере от къде да рестартира. Това бе изпробвано на Ол Страрс състезанието, но сега дебютира и в състезание от шампионата. Мненията бяха различни, но ефекта  - интересен. Имаше моменти в които избора на уж по-лошата страна бе правилен и като цяло раздвижи допълнително надпреварата.  Тепърва ще видим кой колко бързо ще се адаптира и възползва от тази новост.

               В седмицата преди Мичиган освен новината за Кезловски и Пенске се появиха и още. Ерик Джонс няма да кара за Джо Гибс догодина, а на негово място ще дойде Кристофър Бел. Това обаче не бе изненада, макара самият Джонс да сподели в интервю, че е малко изненадан. Не е ясно неговото бъдеще, но пък стана ясно бъдещето на Ливайн Фемили Рейсинг. Боб Ливайн продаде тима си, както се оказва на Спайр Моторспорт и догодина към номер 77 ще се присъдени и още един, засега неясен номер като втора кола за тима. При положение, че те карат с Шевроле, не е ясно кой ще бъде новия сателитен отбор на Джо Гибс Рейсинг. Може би Гаунт Брадърс Рейсинг с номер 96, където за момента кара Даниел Суарес. Ако това се случи обаче, възможно е друг да седне в колата, по желание на Треньора, така че мексиканецът не е сигурен за мястото си все още.

               В неделя предстои Дайтона, но на неовалната конфигурация, на която повечето пилоти никога не са карали, а тези които са правили обиколки там са го правили със съвсем различни коли. Допадна ми пост в социалните мрежи с цитат на Харвик (нямам идея дали е истински или измислен, то с интернет вече нищо не е сигурно), но е забавен. Нещо от сорта на …“Всички очакват да поведа колоната на Дайтона, но аз си нямам никаква идея накъде да карам…“. Общо взето е така, след като от НАСКАР отказаха (поне засега) пилотите да направят макар и кратка опознавателна тренировка. Ще бъде наистина забавно и е възможно да имаме изненадващ победител. Все пак бих заложил на традиционните герои на неовални трасета, като Харвик, Труекс и Елиът, а може би Хемлин и Блейни. С интерес ще гледам и представянето на Редик и Бел, от които може също да се очаква добро каране. Да видим. Неделя от 22:00 наше време, по предварителна информация Макс Спорт 2.