НАСКАР – Редовния сезон приключи с първа победа за Уилям Байрон

               Уилям Байрон спечели първата си победа в НАСКАР къп сериите и така по възможно най-чистия начин си спечели мястото в плейофите. Лятната Дайтона сложи и край на редовния сезон, както и край на надеждите на Джими Джонсън за осма титла. По ирония на съдбата бившият му тийм шеф Чад Кнаус сега в екипа на Байрон пръв спечели победа след като напусна номер 48. Джонсън влезе в последното състезание с четири точки пасив, завърши пети и в двата етапа и виртуално поведе, но късните инциденти (по-скоро втория) го изхвърлиха от плейофите. Джими остана само на шест точки под чертата, зад Мат ДиБенадето и за втора поредна година не успя да влезе в топ 16. Жалко, защото в последните няколко старта Джонсън бе на ниво, дори с шансове за победи, макар и да не беше с най-бързата кола. Разочарован седемкратният шампион запази достойнство и поздрави съотборника си за победата, но си личеше, че му е тежко. Все още Джонсън смята това да е последният му пълен сезон в НАСКАР, въпреки петициите и призивите на негови фенове да остане и догодина. Честно казано мислех си, че ще успее да спечели през тази година, но това така и не се случи, а сега единствено може да опита да си тръгне с достойнство и ако има шанс да вземе едно от оставащите десет състезания.

               Що се отнася до Байрон, той стана първият пилот след Джеф Гордън спечелил с номер 24, а на феновете по трибуните това явно им хареса. Самият Уилям бе на седмото небе и изглеждаше, че всеки момент ще се разплаче по време на интервюто си след финала. Първата му победа дойде в 97-мият му старт, като до момента той имаше едва шест финала в топ пет. За това успехът бе много важен за 22 годишният пилот, защото доверието към него от страна на Рик Хендрик можеше да се поразклати. Едва ли някой се съмнява в таланта на Байрон, но дори и най-талантливите момчета трябва да носят победи, иначе постепенно се превръщат във „вечните таланти“. Нещо такова се получи с Дани Суарес, а донякъде и с Ерик Джонс, години по-рано с Кейси Кейн дори и с Дейл младши…списъкът може да стане доста дълъг. За Байрон сега е важно да опита да премине поне през първото сито на елиминациите, пък догодина вече се надявам регулярно да се бори за победи, както това правят Елиът и Боумън.

               Мат ДиБенадето бе също много щастлив от класирането си и макар да няма победа все още, надеждата му и на екипа на УУд Брадърс е за достойно представяне, а победата може да се случи с повече късмет. Всъщност Мат и Остин Дилън са двамата пилоти от по-малките отбори, които влизат в плейофната битка. Там са и четирите коли на Стюърт – Хаас, трите коли на Пенске, и по три от четирите коли на Джо Гибс и Рик Хендрик. И Кърт Буш за екипа на Чип Ганаси. ДиБенадето е в сателитен на Пенске тим, така че би могъл да разчита на някаква подкрепа, така както Кърт Буш би могъл да разчита на помощта от момчетата на Хендрик, от където идват и двигателите за Ганаси. Дилън пък може да се включи към тях по линия на Шевроле, докато трите Тойоти трябва да разчитат само на себе си. С осем коли на Форд, марката доминира, с представянето си Кевин Харвик изглежда най-сериозният претендент за титлата. Това обаче тепърва ще се види.

               Иначе надпреварата на Дайтона отново доказа, че на суперспийдуей никога не знаеш какво може да се случи. След спокойните два етапа в края нещата загрубяха. Първо Тайлър Редик сгреши и блокира Кайл Буш, което доведе до първото голямо меле, в което отпаднаха братя Буш, Ерик Джонс и Райън Нюмън, като последния разкритикува много Редик. Тайлр всънощст направи много добро състезание, но точно тази негова грешка (за която сам си призна и пое вината) може би ще се помни много повече, отколкото неговото представяне през годината.

               В края на състезанието се получи доста накъсано, а в последната обиколка станаха още няколко инцидента, но Байрон удържа лидерството и спечелели. Чейс Елиът игра роля на поддържащ пилот за съотборника си, но ако имаше възможност щеше да атакува предполагам. Дени Хемлин и Мартин Труекс останаха зад тях, но и те имаха своя шанс. Хемлин дори се ядосваше на себе си за траекторията, която е избрал при последния рестарт, Дени смяташе, че е можел да спечели.

               Сега започват плейофите, за тях ще е основния акцент, а останалите ще се борят за местата от 17-то нататък. Както и за нови договори, поне за тези, които нямат още осигурени места за догодина.

НАСКАР – Хемлин и Харвик с победи в Довър

               Двойният уикенд в Довър донесе успех за Дени Хемлин и Кевин Харвик, като всеки от тях взе по една побе

да. В събота Хемлин бе безпощаден – спечели двата етапа и победата в края, като тако взе максималните 60 точки плюс седем плейофни. Отговорът на Харвик бе реципрочен – в неделя Кевин „омете“ етапните победи и грабна победата в края. Тако кръг преди края на редовния сезон Кевин Харвик спечели титлата шампион (на редовния сезон). Това ще му донесе още 15 плейофни точки и увереността да премине през първия и дори втория кръг на елиминациите с повече спокойствие, а дори и с не толкова добри класирания.   

   

Победа номер 56 за Кевин Харвик го изравни с Кайл Буш на девето място във вечната класация по успехи в топ дивизията на НАСКАР и вече дори тръгнаха залози за това кой от двата пръв ще достигне до победа номер 60. Освен седми трофей за сезона, това бе и победа номер 700 в историята на колите на Форд, което бе още един повод за радост от екипите на марката. С шестима сигурни участници в плейофите Форд се надяват и на поне още една кола в топ 16. След двете състезания в Довър, освен пилотите с победи до момента, които са десетима, мястото си в плейофите си осигуриха и Арик Алмирола и братя Буш по точки. Клин Бойер е почти сигурен, но все още има малък шанс при издънка да бъде изместен, но това е доста трудно теоретично. Не така стоят нещата с Мат ДиБенадето. Мат започна да потъва и от сериозният му аванс в точките не остана почти нищо. Той заема 13-то място с 48 точки зад Клин Бойер и само на пет пред Уилям Байрон. Благодарение на победите си Остин Дилън и Коул Къстър, които са извън топ 16 по точки, така че Мат и Уилям всъщност са последните двама над чертата. Само на чети точки под чертата пък е Джими Джонсън, а на още 46 зад него е Ерик Джонс. В битката може да се включи и всеки изненадващ победител в позициите зад тях, стига да са в топ 30. На теория дори 31-вият Дани Суарес с победа би могъл да заеме 28 или 29-то място и да получи право за участие в плейофите. На теория това не е невъзможно, защото в съботната нощ последната надпревара от редовния сезон е на Дайтона, а там всичко е възможно да се случи – справка мината година и победата на Джъстин Хейли. Това дава възможност надеждата за класиране да е жива при доста пилоти, част от които с потенциал за победа на Дайтона. Като например Бъба Улас, Рики Стенхаус, Майкъл Макдауъл, Райън Нюмън и дори Мат Кенсет. Умишлено не изброявам всички, а само тези със сравнително стабилно представяне на суперспийдуей овали, макар че и останалите имат своите шансове. Това пък от своя страна ще направи битката доста твърда в последното състезание за редовния сезон.

               Да се върнем на Довър и представянето на останалите. Хемлин и Харвик вече твърдо са фаворитите за титлата, но представянето на Мартин Труекс младши също бе впечатляващо. След пет поредни трети места, сега Мартин на два пъти завърши втори. Дори в събота бе сърдит на Алмирола за това, че го е забавил и по този начин Хемлин успя да го изпревари. Труекс е в отлична позиция за атака на втора титла, стига да не стане някаква издънка по време на плейофите. Макар и колебливи пилотите на Пенске също имаха темпо, макар и не за победа в Довър. Най-силното оръжие на Логано и Кезловски остава прогреса им по време на всяко състезание. Дори да започнат слабо, двата успяват да коригират бързо поведението на колите си и обикновено в края винаги са бързи, а това ще е голям плюс в оставащите състезания. Разочарованието все още продължава да съпътства представянето на Кайл Буш, в неделя разочарован остана и Чейс Елиът. Чейс отпадна, а Кайл Буш така и не стигна до битка за победата. И докато Буш остана в топ десет в класирането, то Елиът загуби доста позиции и в момента е седми. А имаше момент в който Чейс бе доста близо до битката за първото място. Той все още остава най-добре представящият се пилот на Шевроле, а заедно с Кърт Буш и Алекс Боумън са тримата сигурни участници в плейофите на марката. А да и Остин Дилън, с победата си от Тексас. Уилям Байрон и (или) Джими Джонсън са евентуалните други двама, но зависи от преставането им на Дайтона в събота, предполагам че няма да залагат на сигурно и ще атакуват победата, иначе ще бъде разочароващо мисля.

               В общи линии очакваме неочакваното, ще бъде доста трудно на пилотите да се придържат към определена стратегия, защото всеки един инцидент би могъл да промени всяка една тактика и за това най-сигурният начин да се класираш за плейофите. Пък там вече е видим кой ще надделее.

НАСКАР – Чейс Елиът над всички на „ровала“ в Дайтона

               Чейс Елиът бе над всички в първото състезание по неовалната конфигурация на Дайтона и спечели втората си победа за сезона. Елиът се пребори здраво с конкурентите си и успя да удържи атаките на Дени Хемлин в края, след като прекъсване шест тура преди края го лиши от десетсекундната му преднина.

               Надпреварата бе чакана с голям интерес, особено след щурите състезания в двете долни дивизии изпълнени с много инциденти и неточности. Всичко това се дължеше на липсата на каквито е да е опознавателни обиколки и тренировки, но както се оказа това не е чак такъв проблем за пилотите. Чейс бе сочен за фаворит още в началото на седмицата, на базата на отличните му резултати на неовалните трасето и двете му победи в последните две такива състезания. Осма победа в кариерата заедно с първо място в етап едно го изкачиха на четвърто място в класирането на 28 точки зад Брад Кезловски. Кезловски отбеляза своя старт 400 в топ сериите на НАСКАР, но едва ли бе доволен от резултата си – 13-то място без точки от етапите. Така той пък отстъпи втората позиция на Дени Хемлин и изостава от него с 18 точки. Дени бе много сериозен съперник през цялата дистанция и дори спечели втория етап, но отстъпваше по скорост не само на Елиът, но и на чудесно  представилият се Мартин Труекс младши. Труекс завърши трети, като вероятно, ако бе успял да си пробие път при последния рестарт можеше да се пребори с Хемлин и да опита да отнеме победата на Елиът. Мартин имаше добра скорост, но допусна грешка при едно от спиранията си в бокса и превиши скоростта. Това го отпрати назад, но въпреки това той успя да се върне в челото и в края да изпревари Джими Джонсън за третото място. Така и не видяхме директна битка между Елиът и Труекс, защото стратегиите им се разминаваха, но щеше да е интересно, ако това се бе случило.

               Джонсън би трябвало да е доволен от четвъртото си място, защото макар да имаше темпо, то не бе достатъчно да победа. С повече късмет можеше да остане втори, но точно този последен рестарт му коства този шанс. Тогава Елиът и Хемлин се измъкнаха напред, докато Джими остана да се бори с Труекс, Бойер и Крис Бушиър. Всъщност Бушиър бе приятната изненада на финала с петото си място, но то бе засенчено от чудесния дебют в къп сериите за Каз Грала. Грала замени Остин Дилън, който пък се оказа с положителен тест за Ковид-19 и пропусна надпреварата. За пилот без договор през тази година и със само епизодични участия в Иксфинити сериите, Каз Грала направи състезанието на живота си. Остана на трасето дълго и записа името си като лидер, а в края с отлично каране спечели куп позиции и завърши седми. Мисля че това ще привлече спонсори и ще му осигури договор ако не в топ дивизията то поне в Иксфинити сериите.

               Състезанието бе доста тежко за лидера в шампионата Кевин Харвик, чийто автомобил така и не вървеше добре, а отделно от това имаше и няколко инцидента. Харвик все пак завърши 17-ти и продължава да води с аванс от 118 точки, което е почти сигурна титла в редовния сезон. За разлика от него първият роуд корс на Дайтона се превърна в кошмар за Кайл Буш. Настоящият шампион започна добре, но доста нервно. Успя да поведе, но бързо съсипа гумите си и влезе в бокса за смяна. След серия от контакти и завъртания Кайл предизвика и последното прекъсване и се прибра в гаража. Класиран на 37 място (от 39 стартирали) Буш си тръгна само с една точка и продължава да няма победа вече 23 състезания – целия сезон 2020. Все още обаче Кайл е в топ десет и влизането му в плейофите е на 95% сигурно, но дали ще успее да продължи в елиминациите не е много сигурно.

               Любопитен момент в състезанието бе смяната н пилотите в екипа на Рик Уеър Рейсинг. Джей Джей Йейли имаше проблеми с охлаждането в колата си и в края на втория етап бе заменен от Бейли Къри. Според информацията Йеъли е колабирал от жегата след като слязъл от колата и е откаран в болница, от където по-късно е бил освободен. Жегата наистина бе голяма, въпреки че в средата на дистанцията се заоблачи и заради паднали мълнии в близост до трасето с състезанието бе спряно за около 40 минути.

               Три кръга остават до края на редовния сезон, като два от тях са този уикенд. Довър ще приеме двойна доза състезания в събота и неделя в Иксфинити и Къп сериите. Това ще е и един от последните шансове на пилотите извън топ 16 за успех и класиране за плейофите, защото последния старт е седмица по-късно на овала в Дайтона. А там нещата често се объркват много и никой не може да разчита, че именно той ще се опази от инциденти.

              

НАСКАР – двоен уикенд в Мичиган и две победи за Кевин Харвик

               Кевин Харвик спечели и двата старта от двойния уикенд в Мичиган и затвърди лидерството си шампионата. Нещо повече – авансът му пред Брад Кезловски и Дени Хемлин е съответно 137 и 140 точки, което означава, че много трудно ще бъде изместен от върха. При чети оставащи старта до края на редовния сезон Харвик трябва да вземе само минимални точки в някой от тях за да бъде шампион (на редовния сезон). За Кезловски и Хемлин ще е нужно да спечелят поне три от оставащите четири състезания и то по възможност заедно с междинните етапи. Така както направи Кевин в събота. Спечели двата етапа и победата, което му донесе максималните 60 точки, а в неделя си тръгна „само“ с 53. Ако имаше точки и за лидера в най-много обиколки, то отново Харвик щеше да ги вземе – в събота води в 92 тура, а в неделя в 90. Така Харвик почти сигурно ще бъде начело в края на месеца и ще добави нови плейофни точки към актива си, което ще му осигури повече спокойствие при елиминациите. Шест победи в 22 старта е отлично постижение и то при положение, че другите момчета от екипа на Стюърт-Хаас така и не успяват да спечелят, с изключение на Коул Къстър в Кентъки. Това е показателно за отличната форма на Харвик и увеличава много шансовете му за втора титла.

               Като негови подгласници и в двете състезания бяха Кезловски и Хемлин, но така и не успяха да се преборят с невероятно бързият Кевин. В събота Брад Кезловски бе близо на финала, в неделя Дени Хемлин бе дори още по-близо, но недостатъчно за да спечелят. Въпреки това и двамата са с добър актив от точки в шампионата, както и плейофни такива и вероятно ще са другите двама финалисти, ако нещо сериозно се обърка по време на елиминациите. Както например в неделя Кезловски изпусна колата си и заедно с Райън Блейни отпаднаха. Грешката на Брад бе много неприятна, а освен че извади съотборника си от надпреварата, това се случи точно когато обяви, че остава в екипа на Пенске и догодина. Двамата с Блейни бяха начело на всичкото отгоре, имаха добро темпо и своите шансове да се борят с Харвик, но уви това не се случи.

               Завидно постоянство имаше в представянето на Мартин Труекс младши. И в двата старта той завърши трети, като и двата пъти първо потъна назад, но накрая се върна в челото. Другият пилот с подобно представяне бе Кърт Буш – десети и в двете състезания. Брат му Кайл пък бе пети в събота и четвърти в неделя, но ако Блейни и Кезловски бяха останали в състезанието може би в неделя нямаше да е толкова напред. Любопитният инцидент между него и Харвик, при който се видя, че няма контакт, но въпреки това Кайл загуби сцепление бе доста обсъждан. Най-вероятно причината бе комплексна – загуба на сцепление в комбинация с аеродинамиката и въздушното съпротивление, като сходни инциденти в задната част на колоната го потвърждават. Това не попречи на Роуди да се оплаче и да недоволства, но все пак трябва да е доволен на добрите си класирания за момента, които го задържат в топ десет. На практика той както и брат му и Арик Алмирола би трябвало да са спокойни за влизането си в плейофите само по точки. Трудно ще бъдат изместени от някой, за разлика от Клинт Бойер, Мат ДиБенадето и най-вече Уилям Байрон. Преследвачите под чертата са Ерик Джонс, Джими Джонсън и Тайлър Редик, като  разликата от Бойер до Редик е 70 точки. Да не забравяме, че една победа на някой от задните позиции означава, че местата в плейофите намаляват за класиране само по точки.

               В Мичиган официално дебютира новото правило за избор на състезателна линия, което позволи на всеки да избере от къде да рестартира. Това бе изпробвано на Ол Страрс състезанието, но сега дебютира и в състезание от шампионата. Мненията бяха различни, но ефекта  - интересен. Имаше моменти в които избора на уж по-лошата страна бе правилен и като цяло раздвижи допълнително надпреварата.  Тепърва ще видим кой колко бързо ще се адаптира и възползва от тази новост.

               В седмицата преди Мичиган освен новината за Кезловски и Пенске се появиха и още. Ерик Джонс няма да кара за Джо Гибс догодина, а на негово място ще дойде Кристофър Бел. Това обаче не бе изненада, макара самият Джонс да сподели в интервю, че е малко изненадан. Не е ясно неговото бъдеще, но пък стана ясно бъдещето на Ливайн Фемили Рейсинг. Боб Ливайн продаде тима си, както се оказва на Спайр Моторспорт и догодина към номер 77 ще се присъдени и още един, засега неясен номер като втора кола за тима. При положение, че те карат с Шевроле, не е ясно кой ще бъде новия сателитен отбор на Джо Гибс Рейсинг. Може би Гаунт Брадърс Рейсинг с номер 96, където за момента кара Даниел Суарес. Ако това се случи обаче, възможно е друг да седне в колата, по желание на Треньора, така че мексиканецът не е сигурен за мястото си все още.

               В неделя предстои Дайтона, но на неовалната конфигурация, на която повечето пилоти никога не са карали, а тези които са правили обиколки там са го правили със съвсем различни коли. Допадна ми пост в социалните мрежи с цитат на Харвик (нямам идея дали е истински или измислен, то с интернет вече нищо не е сигурно), но е забавен. Нещо от сорта на …“Всички очакват да поведа колоната на Дайтона, но аз си нямам никаква идея накъде да карам…“. Общо взето е така, след като от НАСКАР отказаха (поне засега) пилотите да направят макар и кратка опознавателна тренировка. Ще бъде наистина забавно и е възможно да имаме изненадващ победител. Все пак бих заложил на традиционните герои на неовални трасета, като Харвик, Труекс и Елиът, а може би Хемлин и Блейни. С интерес ще гледам и представянето на Редик и Бел, от които може също да се очаква добро каране. Да видим. Неделя от 22:00 наше време, по предварителна информация Макс Спорт 2.

НАСКАР – Брад Кезловски с трета победа в Ню Хемпшир

               Брад Кезловски спечели победата в Ню Хемпшир с тотална доминация като води в 184 от 301 обиколки за да вземе третата си победа за сезона и 33-та в кариерата. Кезловски излиза начело осем пъти в състезанието, като при последния успя да се откъсне от Дени Хемлин, който бе най-сериозният му конкурент в неделя. Брад спечели втория етап, Дени първия и двамата си тръгнаха от Ню Хемпшир съответно с 56 и 54 точки.

     Така Кезловски посъкрати изоставането си от Кевин Харвик в класирането на 81 точки, а Хемлин излезе на третото място, но изостава със 115 пункта от Харвик. Шест старта до края на редовния сезон, два от които двойни ще определят както шампиона (за редовния сезон), така и плейофната 16-ца. За момента десет пилоти са с победи и сигурно място в топ 16, а всеки нов победител, който е в топ 30 на класирането може да се присъедини към тях. За момента пилотите без победа в сезона с достатъчно точки са Арик Алмирола, Кърт и Кайл Буш, Клинт Бойер, Мат ДиБенадето и Уилям Байрон. Тайлър Редик, Джими Джонсън и Ерик Джонс имат все още шанса да влязат по точки, но с всяко следващо състезание тези шансове ще намаляват, особено при отпадания или лоши класирания от тяхна страна. Редик изостава със 17 точки от Байрон, Джонсън с 25, а Джонс с 31. Така на практик имаме две групи, дори три – победители без проблем с продължаването по-нататък, пилоти без победи със шансове за такива, но и почти сигурни за класиране по точки и такива, които ще трябва да се борят за всяка точка, за да си осигурят участие поне в първата фаза на плейофите.

               Кайл Буш отново имаше сериозни проблеми и отпадна рано, което означава, че настоящият шампион няма победа вече 20 състезания и едва ли особено доволен от това. Той обаче е в групата пилоти с достатъчно точки за да влезе в плейофите и евентуално тогава с победа да продължи напред, Кайл не трябва да бъде отписван.

               Ден след победата на Кезловкски дойде и новината, че е удължил договора си с Роджър Пенске и остава в отбора. Така и не намерих точно докога е продължен, но е факт, така че една от неизвестните за следваща година отпадна. Вчера пък се появи новина, че Боб Ливайн ще продаде своя отбор, което означава нов собственик за Ливайн Фемили Рейсинг (и вероятно ново име), но също така и несигурност за Кристофър Бел. Много е вероятно нивите собственици да останат свързани с Джо Гибс и нещата да продължат по същия начин за тях с поддръжка от екипа, но има вариант и това да се промени. Странно е, че само за две години втори партньор на Джо Гибс Рейсинг има финансови проблеми, особено пък за екипа на Бърни Васер, който стана шампион с Мартин Труекс младши. Въпреки титлата отбора шампион прекрати съществуването си, като по-рано се отказа от втората си кола. Сега при Боби Ливайн преди година имаше разговори за втори автомобил, но тава така и не се случи и ето че идва и новината за продажбата. Малко странно се получава. Както и да е.

               Другите новини са свързани със смяна на тийм шефове. Клинт Бойер и иМат Кенсет ще са с нови ръководители на екипите си, Бойер поради наказание, а Кенсет в опит да подобри представянето си. Грег Зипарели (бивш ръководител на Тони Стюърт) ще замени за Мичиган (май само първото) Джони Клаусмайер, който бе наказан след Ню Хемпшир да пропусне едно състезание. Причината е две липсващи гайки на колата на Бойер след финала в НЮ Хемпшир и глоба от 20 хиляди долара. Чад Джонстън пък явно не успява да немели общ език с Мат Кенсет и това налага смяната му с досегашният инженер на екипа Фил Сърдж. Рокадата може и да постоянна, ще видим дали ще помогне на Мат да намери начин да влезе в плейофите, като за целта единственият му шанс е да спечели едно от оставащите шест състезания.

               Продължава да се развива слуха, че първо от екипа на Чип Ганаси са потърсили Бъба Уолас за догодина, но и за контрапредложението на Ричард Пети Моторспрот за това Уолас да стане съсобственик, оферта дошла от шефа Андрю Мъстейн. За сега още няма окончателни решения явно.

               В Спайер Моторспрот пък са решили да сменят номера си от 77 на 74 за стартовете в Мичиган. Това е заради спонсорство и участието на колата в новия сериал на Нетфликс Екипът (The Crew) с Кевин Джеймс. Комедийният сериал се очаква догодина и явно този уикенд ще бъде използван за снимки на част от епизодите, което звучи забавно, да видим какво ще излезе от това само.