Чейс Елиът е шампионът в НАСКАР къп сериите за 2020

Чейс Елиът грабна титлата в сериите НАСКАР къп, след страхотно карана на финала във Финикс. Фамилията Елиът пък стана третата двойка баща и син с титли, след Ли и Ричард Пети и Нед и Дейл Джарет. Има много символика в победата на Чейс, която дойде след наказание да стартира от дъното на колоната, след като колата му не премина през техническият преглед преди състезанието. Елиът обаче не бе никак притеснен и на интервюто преди старта бе спокоен и уверен. Всъщност от него не се очакваха чудеса, все пак за пръв път стига до финал, но той наистина постигна чудо и само за 30-тина обиколки стигна до топ десет. Подобно на Джими Джонсън през 2016-та на финала в Маями, Чейс си проби път напред и спечели, а факта, че това бе последният старт на Джонсън бе прието като приемственост. Същите думи се използваха през 2018-та, когато Чейс спечели първата си победа на Уоткинс Глен и когато след финала горивото му свърши именно Джими го избута с колата си до алеята на победата. Това бе около година след последната победа на Джонсън и веднага кадрите с двете коли станаха мото на прехода от миналото към бъдещето на тима. Ето че това вече е факт – Елиът взе своята 11-та победа в последните три години и тя го направи и шампион на 24 години – възрастта на Джеф Гордън при първата му титла. Чейс на практика зае мястото на Джеф в тима на Рик Хендрик и дори в началото бе с неговия номер – 24. В последните два сезона Чейс Елиът постепенно се превърна в лидер на тима и макар единствено Уилям Байрон да е по-малък от него, Чейс се държеше като опитен и уверен пилот. Трансформацията на Елиът дойде с опита – с всяка следваща надпревара се виждаше, как той си е взел поука и прогресира. Да не говорим пък за неовалните трасета и особено онова състезание през миналата година на ровала в Шарлът. Тогава той допусна грешка при рестарта и се заби в стената от гуми, но успя да продължи, макар и изостанал. Постепенно си проби път напред и спечели, а след това закара колата си именно в първия завой и точно на мястото на инцидента отпразнува победата си. И понеже ставаше дума за много символика и повторения на събития, оказа се , че през 1988-ма, когато баща му Бил спечели своята титла, шампиони в НБА и НБЛ (бейзболната лига ) са съответно ЕлЕй Лейкърс и Лос Анджелис Доджърс. През 2020-та същите шампиони. Съвпадания, но хората обичат такива неща, забавно е. Също като статистиката, с която ви запознах предишния път, за пилотите спечелили последния старт преди президентският вот в Щатите. Е Чейс я промени и стана първият спечели старта преди и старта след вота. Освен това точно на 8-ми ноември, но през 2014-та той стана най-младият шампион в Иксфинити сериите, което му даде път към топ дивизията. 20 дни преди да навърши 25 години, Чейс Елиът осмисли сезон 2020 в НАСКАР и даде надежда за подмладяване на победителите. В последните години предимство имаха предимно ветераните, а през тази факта, че Харвик, Хемлин, Кезловски и Логано печелеха бе отдаван на факта, че без тренировки и квалификации, най-важен е опита. Ето че Елиът успя да поразклати това твърдение, макар и той самият вече да има известен опит. Сега има възможност да направи още едно повторение на сезон 1988-ма. Ако феновете изберат Чейс за най-популярен пилот, той ще стане първият шампион и най-популярен пилот от 88-ма насам, когато това стори баща му.

За Елиът обаче не бе чак толкова лесно да спечели във Финикс. В началото бе ясно, че ще трябва време да стигне до челото, но след това трябваше да се бори здраво и с тримата си съперници за да излезе начело. Първо с Дени Хемлин, който противно на очакванията ми се оказа по-бавен, осолено в края. Дени имаше проблеми с колата си и по радиото се оплака от педала на спирачките, което донякъде обяснява темпото му, но след финала самият той каза – толкова можахме…

Джоуи Логано направи добро състезание, но отново както през 2018-та бе заложил на агресивните настройки, даващи му скорост в къси серии. Дългите серии обаче се оказаха проблем и Джоуи трябваше да се задоволи само с една етапна победа в началото и 125 обиколки като лидер. Между другото Хемлин така и не записа нито една обиколка начело. Логано нямаше как да се противопостави на Елиът и по-тина обиколки преди финала Чейс успя бързо и сравнтилено лесно да го изпревари, което на практика му донесе победата.

Брад Кезловски бе фаворит според някои анализатори, заради отличното му представяне на късите трасето в края на сезона. В надпреварата обаче в неговия екип като че ли бяха прекалено предпазливи и при спиранията в бокса той постоянно губеше позиции. Според статистиката при масовите спирания Брад е загубил общо десет позиции, а това не е никак малко. Мини битката му с Елиът в края на втория етап загатна за това, какво да очакваме в края, но заради по-задните си позиции Кезловски така и не стигна до челото отново. А иначе за разлика от Логано имаше страхотно темпо в по-дългите серии и ако бе близо до Елиът вероятно щеше да има сериозна борба за победата и титлата съответно. Кезловски води в едва 16 обиколки, но макар и да са малко като брой, той си заслужи второто място.

Тазгодишните шампиони в трите дивизии на НАСКАР са все млади момчета. Шледън Крийд при пикапите на 23, Остин Синдрик на 22 в Иксфинити и Чейс Елиът на 24. В добавка извън топ четири и логичният пети в класирането Кевин Харвик, прави впечатление шестото място на Алекс Боумън. А общо в топ 20 на класирането има десет пилоти под 30 години ( а ако включим и Логано, който е на 30 стават 11) – точно половината. Зад тях са още двама на по 27 в топ 22, а това говори за въпросното подмладяване в НАСКАР. Догодина ще видим и още две звезди – Чейс Брискоу в екипа на Стюърт-Хаас и Кайл Ларсън в екипа на Хендрик. Ако отборът на Майкъл Джордън и Дени Хемлин пък има късмет то и Бъба Уолас също би могъл да се включи в битките за победи, а това ще е страхотно за всички.

Кратка история на плейофите в НАСКАР и някои забележки във формата и очакванията за финала.

           За плейофите в НАСКАР е ставало дума неведнъж, но този път се постарах да събера информацията на едно място. След като Кевин Харвик не успя да се класира за финала през този сезон, отново се надигнаха гласове (предимно на фенове) против тази система. В интервю от тези дне президента на НАСКАР Стив Фелпс говори надълго и нашироко за плановете и бъдещето на спорта, но не пропусна да отговори и на въпроси и по темата плейофи. Според него е жалко за Харвик, но от друга страна шампионата е с такива правила и няма как това да се промени. Дори не допусна, че би трябвало да се преразгледа сегашната схема на провеждане на шампионата, но от опит се знае, че там бързо се вземат решения и се правят промени. Честно казано и на мен не ми допада особено настоящия формат, защото при влизането във финалната част на сезона вниманието е само върху 16-12-8 и съответно четирима. Останалите малко или много са само статисти. Дори през повечето време те се стараят да не се пречкат на финалистите, за да не си навлекат неприятности. От това се губи малко остротата на битките, а част от момчетата не успели да влязат в плейофите биха могли да покажат и постигнат повече в един традиционен шампионат – с общо класиране и без отделяне на една или друга група. С оглед на историята от 2004-та насам, откакто се въведоха плейофите мисля, че не е кой знае колко ефективен. Отделно от това желанието титлата да се реши в последния старт през повечето години така или иначе щеше да е факт, а да гледаш състезание, в което само четирима реално се борят мисля, че по-скоро отблъсква част от феновете, отколкото да ги привлича. Все пак нека си припомним как започна промяната в НАСКАР и въвеждането на плейофите.  

2003 – Мат Кенсет печели титлата само с една победа в началото на сезона в Лас Вегас и 25 финала в топ десет. Райън Нюмън печели осем победи, но поради многото отпадания остава едва шести в шампионата. Въвеждат се плейофите, наричани „Чейс фор дъ Некстел къп“ – топ десет в класирането след редовния сезон участват в мини-шампионат в последните десет старта и така се определя шампионът измежду тях. Точковата система се запазва, но се добавят пет точки повече за победа – 180 (дотогава 175-170-165…пет точки разлика в топ пет, после четири до десето място, и след това през три до евентуалното 54-то място, макар да няма толкова коли почти никога ). Отделно от това пет точки се дават на пилот водил поне една пълна обиколка в състезанието, а още пет отиват при пилота водил най-много обиколки. Тоест при победа и лидер в най-много обиколки се вземат 190 точки, в такъв случай вторият може да има максимално 175(ако победителят е водил и в най-много обиколки)

Неофициално в първите години това се нарича „Анти Мат Кенест“, макар официално да се отрича връзката между сезон 2003-та и въвеждането на плейофите. В интерес на истината за плейофи в НАСКАР се говори още от края на 90-те, дори през 2001-ва вече има предложения, но шокът от атаките на 11-ти септември отлага въвеждането на промените предвиждани да въведат новата система.

2004-2006

2004 – След 26-тото състезание(редовния сезон) топ десет получават бонус точки и започват плейофите с 5050-5045-5040 точки според класирането.

Шампион  - Кърт Буш (според старата система на точките без плейофи шампион щеше да е Джеф Гордън, а Кърт щеше да е четвърти по точки)

2005 – Шампион и при двата варианта е Тони Стюърт

2006 – Джими Джонсън и в двата случая, като по старата система щеше да е само 4 точки пред Мат Кенсет, а не 56

 

2007 – 2010

Добавят се още пет точки за победа, всичко останало се запазва – 195 е максимума

2007 - Джими Джонсън, но при старата система без плейоф това щеше да е седма титла за Джеф Гордън (след петата от 2004-та). Джими щеше да е втори на 353 точки изоставане, почти две победи.

2008 - Джими Джонсън, но при старата система пръв щеше да е Карл Едуардс, с 16 точки пред Джими, а не на 69 точки зад него

2009 - Джими Джонсън и в двата случая

2010 - Джими Джонсън но при старата система пръв щеше да е Кевин Харвик, който завърши трети. Кевин щеше да е шампион кръг преди края след победата си във Финикс.

 

2011 – 2016

Финалистите стават 12, променят се драстично точките. Победителят взема 43 + три бонус точки за победа, точка за лидер в последната обиколка (гарантирана точка за победителя) и точка за водилия в най-много обиколки пилот. Максимум при победа 48 точки. Вторият взема 42, третия 41 итн

През 2016 се дават вече 40 точки на победителя + трите бонус точки и по една за лидер в обиколка и лидер в най-много обиколки. Втория взема 39 итн до една точка за 40-то място.

2011 – Тони Стюърт с трета титла с равен брой точки и победа повече, но при старата система шампион щеше да е Карл Едуардс, следван от Харвик и едва тогава Тони.

2012 – Брад Кезловски и в двата случая, но разликите са доста по-малки при старата система.

2013 - Джими Джонсън и в двата случая. През тази година финалистите са 13, след скандала с Клинт Бойер и екипа му Майкъл Уолтрип Рейсинг

2014 – Кевин Харвик, но отново Джеф Гордън щеше да е на върха.

2015 – Кайл Буш, като този път Кевин Харвик щеше да е безапелационен първенец, а самият Кайл щеше да е извън топ 20 в общото класиране, заради пропуснатите 11 старта!

2016 – Джими Джонсън взе седма титла, но щеше да е едва седми в класирането, Кевин Харвик щеше да е шампион.

 

2017 – до днес

Състезанията бяха разделени на етапи, етапни точки и бонуси и система на плейофи с елиминации на три кръга – 16-12-8 и финална четворка. Точките за победа са 40 + пет бонус точки, които се пренасят в плейофите. Всеки етап носи 10 точки за победа и точки за първите десет, и една бонус точка, запазваща се в плейофите. Максимум 60 + 7 бонус точки.

2017 – Мартин Труекс младши – шампион и по двете системи, дори кръг преди края щеше да е по старата система.

2018  - Джоуи Логано, но по точки щеше да е четвърти след голямата тройка. Шампион  - Кайл Буш, следван от Харвик и Труекс.

2019 – Кайл Буш и в двата случая, но подобно на предишни сезони шампионът не бе побеждавал в 21 състезания преди финала. Лека препратка към 2003-та, но за разлика от Кенсет, Кайл спечели пет победи през сезона.

2020 - ?

            Прави впечатление, че в последните години финалната четворка обикновено се бори необезпокоявано за победата и няма случай на шампион без победа откакто четирима се борят в едно състезание. Дали през тази година ще е така?

И след като основният фаворит Кевин Харвик остана извън финала, предположението ми е, че Кевин ще направи всичко възможно да грабне победата и да натрие носа на опонентите си. Най-вероятно след финала Харвик ще се окаже с най-много точки, смятано по системата без плейофи което ще е му е четвърти път да се разминава с титлата, но каквото и да се каже просто такъв е регламента и всичките „ако“ са само предположения. Гледайки данните от миналите години ако нямаше плейофи много неща нямаше да са същите, но пък и стратегията на екипите щеше да е различна. Това предполага още повече варианти и вариации, за това няма смисъл да се разсъждава по-задълбочено. Скоро прочетох в някакъв форум, че плейофите са въведени за да може някой друг освен Джеф Гордън да стане шампион. Не че няма основание този фен, но все пак не звучи сериозно. Да в новата ера на плейофите Джонсън и Кнаус се ориентираха отлично и успяха, особено през 2016-та, но едва ли това е била целта. Както и да е.

В битка влизат Джоуи Логано, Чейс Елиът,  Брад Кезловски и Дени Хемлин. Логано и Кезловски имат по една титла, Хемлин все още не, а Елиът за пръв път е в топ четири. През пролетта във Финикс спечели Логано, през миналата година пък победител бе Хемлин. Двамата имат и по още една победа, а както е ставало дума рекордьорът тук е Харвик с девет победи. Хемлин има 13 топ пет и 17 топ десет финала в своите 30 старта в Аризона, а Логано е с пет топ пет и 12 топ десет от 23.

Кезловски и Елиът нямат победи във Финикс, Брад има 22 участия, Чейс девет. Пропорционално е представянето им 6 топ 5 и 10 топ 10 за Кезловски, 2 топ пет и 5 топ десет  - горе долу равни проценти. Елиът е водил в 249 обиколки обаче, докато Кезловски в 248, което дава лек превес на Чейс.

            На теория четиримата са с равни шансове, но на практика поне според мен опита на Хемлин и добрите му резултати тук му дават малко предимство. Логано пък е много находчив и изобретателен и това също го прави с малко по-големи шансове, с оглед на кариерата му до момента. Кезловски пък традиционно има навика да остава по-дълго на трасето от останалите и да опитва различна, най-често по-дълга стратегия. Това при определени условия може да е голям плюс. Чистата скорост и хъс на Елиът пък му дават шанс да се бори твърдо, както доказа вече че може, а като първо участие на финал, това за него вече е победа. Предполагам ще е доста освободен и вероятно агресивен, защото няма какво да загуби на практика. На другия полюс виждам Хемлин, който знае, че шансовете му за титла едва ли ще са още много до края на кариерата му, а точно сега от финала отсъстват и Кайл Буш и Кевин Харвик, а дори и Мартин Труекс и това му дава шанс. Макар че единствено Харвик взе повече победи от него през тази година.

            В резюме, лично аз бих се радвал на титла за Дени, заслужил си я е, но трябва да си я извоюва и на трасето. Ще се радвам и на корона за Елиът, най-после младок ще пробие, а от него и другите млади пилоти се очаква НАСКАР да продължи да радва. Титла за Кезловски също ще е готино, той винаги е бил доста прям и дори да допуска грешки и да прави гадни номера, намира начин да се извини и реабилитира. Една титла за Логано пък отново ще докаже, че при такъв формат не е нужно да печелиш постоянно, но е много важно да умееш да печелиш когато трябва. И определено Джоуи е пилотът, който най-добре се справяше с настройките на колата си в движение – по време на състезанията. Това наистина много ме впечатли през този шантав сезон 2020, особено след подновяването му. Да, може и да не печелеше, но винаги намираше начин да подобри колата си, дори когато тя бе доста поомачкана, пак се промъкваше напред и печелеше добри точки. Та всъщност ще се радвам който и от четиримата да спечели. Ще се радвам и ако състезанието спечели Харвик или Джонсън, а защо пък не и Бойер. Абе просто се радвам на спорта, без да имам крайни симпатии и атипатии към нито един пилот и отбор.

            И накрая  нещо любопитно, не че нещо, ама ми стана забавно като го видях.

Чейс Елиът спечели в Мартинсвил, с което се класира за финала, но една интересна статистика не му дава много шансове за титлата. Надпреварата в Мартинсвил бе последното състезание преди изборите за президент в САЩ, а погледнато в исторически план няма пилот в историята на НАСКАР, който е победил в уикенда преди изборите и после да е станал шампион. Статистиката започва от 1952 година, когато Хърб Томас завършва втори в шампионата, като е спечелил в края на октомври осмата си победа в Уест Палм Бийч, но Тимо Флок също с осем победи е шампион.

През годините това се е случвало неизменно – всеки победител от състезанието преди изборите не е успявал да бъде шампион. Кайл Ярбъроу на два пъти(1968/1980), Ричард Пети дори през 1972-ра, Боби и Дейви Алисън, Алън Куики и дори бащата на Чейс – Бил Елиът през 1984-та остава втори в шампионата.

През 2004-та  и 2012-та Джими Джонсън остава втори, а на два пъти Карл Едуардс също не става шампион след победа преди вота за президент в САЩ.

            Интересно дали Чейс Елиът ще промени тази любопитна поредица, която на практика няма разумно обяснение, но е факт.

НАСКАР – Елиът спечели, Харвик отпадна от финала в трилъра на Мартинсвил

               Чейс Елиът спечели на Мартинсвил и се присъедини към Джоуи Логано на финала, а в трилъра на Мартинсвил големият губещ се оказа Кевин Харвик. Харвик отпадна от битката за титлата, след като остана седемнайсети, а Кезловски и Хемлин завършиха съответно четвърти и 11-ти. Така в един от най-успешните си сезони Кевин Харвик няма шанс да се бори за титлата, макар да има девет победи и на практика ако точковата система бе старата (от преди плейофите) той щеше да е шампион, дори мисля още вреди Мартинсвил. Самият Харвик не би никак доволен, в последните обиколки разликата между него, Кезловски и Хемлин бе в рамките на две-три точки, но той нямаше шанс да се придвижи напред. В последната обиколка опита доста грубо да изпревари Кайл Буш, но не успя и двамата се завъртяха, като това му действие бе обект на разглеждане от рейс контрола, но остана без последствия. Кевин опита да омаловажи системата, като след финала заяви (а също така го повтори няколко пъти по-късно в различни интервюта), че това не е начинът по който Ричард Пети и Дейл Ърнхард са печелили титлите си. Това си беше директна критика към формата на плейофите, но освен да го критикува, май друго няма какво са направи. Освен да излезе във Финикс и за спечели десетата си победа за сезона, и десета на това трасе. Жалко за Харвик, защото наистина е неприятно да изпаднеш от финала по толкова нелеп начин. Девет победи срещу три на Логано, по четири на Кезловски и Елиът и седем на Хемлин.

               Всъщност състезанието на Харвик не започна добре, той потъна назад, после имаше контакт с Мат Кенест и спука гума, което го прати затворен с обиколка и доста дълго трябваше да се бори, за да се върне обратно. Колата му обаче не бе на очакваното ниво и той така и не успя да се добере до по-предните позиции за да се класира напред. А на теория Кевин може да е финалист и само по точки, но двете последни състезания не бяха добри за него. Проблемите в Тексас и сега в Мартинсвил направиха така, че Харвик да остане извън финала. Не че Кезловски и Хемлън имаха добро състезания, но просто успяха да се измъкнат. Кезловски потегли от полпозиция, но бързо бе изпреварен, а дори в един момент допусна грешка в бокса и бе наказан. Брад превиши скоростта на излизане и отиде в дъното при рестарта, но любопитното тук е , че както повечето пилоти потеглящи от полпозиция, Кезловски бе избрал бокса най-близо до изхода. Именно от там е почти невъзможно да ускориш толкова, че да превишиш скоростта, но явно той успя да го направи. Все пак успя да си пробие път напред и четвъртото му място бе достатъчно за да го прати като финалист. При Дени Хемлин нещата бяха малко по-различни. Хемлин бе доста бърз в началото, дори успя да се справи с Елиът и да спечели първия етап, но след това серия от проблеми го отпратиха назад. В края бе застигнат от Ерик Джонс и след финала комуникацията на Джонс бе обект на разследване от рейс контрола. Ерик бе посъветват да не изпреварва Хемлин и той се подчини, макар да не изглеждаше кой знае колко по-бърз от съотборника си. Според правилника обаче, пилотите нямат право да манипулират позициите си, тоест да си отстъпват и/или умишлено да променят класирането. Това е нещо доста трудно доказуемо, но преди години имаше сериозни скандали и глоби след подобни случки. Този път обаче от НАСКАР не намериха основание да наказват Джонс, отбора на Джо Гибс или който и да е. Би могло да се спори разбира се, но така или иначе резултатите вече са официални и не изглежда, някой да протестира (официално), освен феновете.

               Другите трима претенденти Мартин Труекс, Алекс Боумън и Кърт Буш трябваше да се борят за победата и всеки един от тримата бе в тази битка в определени моменти, но така и не стигнаха до успеха. Трукс води в началото, но после потъна назад, а в края недобре закрепена гума го принуди да влезе в бокса при зелен флаг и това окончателно го извади от борбата. Боумън и Буш се бориха в челото, но нямаха нужната скорост и шанс и също отпаднаха.

               Една друга ситуация в състезанието също бе много интересна. По време на спираният в бокса от екипа на Чейс Елиът избързаха със слизането и остана впечатлението, че Елиът ще бъде наказан. На повторението обаче се видя, как механикът с крика първо скочи от стената, след това се усети и се върна към нея, подпря се с единия крак и отново отскочи от нея. Това доведе до забавяне, но не и до наказание. Според допълнение в правилника (така и не разбрах кога се е появило то, но така или иначе правилника на НАСКАР е огромен с точки и алинеи, а и недостъпен в целия си вид извън официалните лица и отборите), ако член на екипа слезе твърде рано от стената, може да се върне, ПРЕДИ да е започнал да роботи по колата и тогава няма наказание. Явно познаването на правилата е много важно, както и бързата реакция, така че спокойно може да се каже, че Ти Джей Семке (джакменът на Елиът) спаси Чейс от наказание, което за малко не му донесе ранното му слизане от стената в бокса. Това даде шанс на Елиът да продължи в челото и да спечели в Мартинсвил за рекордния 25-ти път с екипа на Хендрик Моторспорт. Това е първи финал за кола на отбора след 2016-та, когато Джими Джонсън спечели седмата си титла. Сега Чейс има уникалният шанс да се бори за короната, за пръв път в своята кариера. Заедно с Логано, Кезловски и Хемлин четиримата ще решат спора за титлата през 2020-та в неделя във Финикс.

НАСКАР – Одисеята в Тексас приключи с победа на Кайл Буш

               Една одисея в Тексас през 2020-та – това заглавие май повече подхожда за втората надпревара в Тексас. Състезанието започна нормално в неделя, но въпреки предвижданията, които даваха едва 6 процента шанс за дъжд, над Тексас Мотр Спийдуей бавно се спускаше мъгла. Постепенно настилката се навлажни и очаквано започнаха подхлъзванията. След като няколко автомобила от по-задни позиции загубиха сцепление, дойде ред и на лидерите. Първо Дени Хемлин загуби куп позиции, но поне за разлика от Кевин Харвик не се удари в стената. Харвик нямаше късмет и обърса сериозно предпазните стени, а малко по-късно трасето бе съвсем мокро и организаторите спряха надпреварата в края на 52-та обиколка. Започнаха да сушат и тъкмо почти успяха и заваля. И така три дни. Понеделник повече от 12 часа продължиха опитите да се преборят с времето, но не се получи. На три пъти трасето бе съвсем сухо и веднага след това започваше да вали, във вторник пек дори бе по-лошо. Все пак в края на деня дори бе обявен начален час за продължаване на надпреварата, но 15-20 минути по-късно тоново заваля и състезанието отново бе отложено. През зялото това време с колегата Боби Барболов седяхме и чакахме дали все пак ще успеят и честно казано това бе доста мъчително. Виждах как хората от трасето правят всичко възможно, но няма как за се бориш с природата. Отделно от това недоволни фенове заливаха социалните мрежи с гневни коментари и предложения НАСКАР да започне да кара на мокро и на овали, както и доста по-нецензурни предложения и препоръки.

               Дойде сряда и очаквано старта се забави, но с някакви си два часа, на фона на
продължилото вече повече от 70 часа отлагане направо бе нищо.

               Веднага след новия старт, трасето бе доста студено, хлъзгаво и бързо се получиха няколко инцидента. В един от тях Мат Кенест и Бъба Уолас отпаднаха, като Бъба бе доста бесен, според мен изобщо не видя повторението за да разбере, че никой нямаше вина за случилото се. Кенсет се подхлъзна и върху него връхлетя Хемлин, което доведе до повреди в предната част на колата му. Така двамата основни фаворити изостанаха назад и битката за влизане във финала съвсем се завръза. В челото пък Клинт Бойер, който бе начело преди прекъсването в неделя продължи да води, но сериозни конкуренти му бяха Кайл Буш и Мартин Труекс младши. Труекс всъщност получи наказание в неделя за проблеми при техническият преглед. Оказа се че задният му спойлер е модифициран и/или монтиран неправилно и това му донесе не само загуба на позиция за старта, но и загуба на 20 точки от актива. Освен това екипа бе глобен с 35 хиляди долара и Джеймс Смал бе отстранен от това да ръководи номер 19 в това състезание. Въпреки всичко това Мартин успя бързо да стигне до челото и дори да е близо до етпна победа, но така и не успя да се пребори първо с Бойер, а след това и с Кайл Буш. Роуди бе окрилен от шанса да спечели и направи всичко по силите си за да успее. Това определено бе страхотно състезание за Кайл Буш и победата му бе напълно заслужена. Определено Кайл отдавна не е бил толкова доволен и усмихнат, дари забрави за традиционният си поклон с карираният флаг. Както сама каза  - … „доста отдавна беше това, забравил съм…“. С неговата победа пък класирането се заплете много сериозно и макар Харвик и Хемлин да са над чертата, то никой не може да е спокоен и да смята, че има кой знае какво предимство за влизане във финала. Двамата дори теоритично биха могли да не стигнат до четворката, което пък от своя страна ще нанесе сериозен удар на сегашният регламент, който напоследък е доста критикуван. Критиките са основно в посока продължителност и липса на особена тежест на победите в редовния сезон, но това е друга тема.

               Така преди Мартинсвил на практика все още имаме три свободни места за финалисти и само един класиран – Джоуи Логано. Да видим какво ще стане на „Кламера“, но мисля че може да има изненади и то сериозни.

               Междувременно след като Кайл Ларсън бе реабилитиран вече е и с нов договор. Ларсън ще кара за екипа на Рик Хендрик и ще кара с номер 5 – първият номер на отбора от дебюта му през 1984-та. Овакантеният от Боумън 88-ми номер ще изчезне, за да бъде заменен от 5, а тепърва ще се търсят и спонсори на колата. 28 годишният Кайл Ларсън ще бъде най-възрастният пилот на отбора, което е тотално подмладяване в сравнение с преди пет-шест години, когато средната възраст на пилотите на Хендрик Моторспорт бе почти двойна на тази на настоящите.

               Майкъл Джорсън и Дени Хемлин изплюха камъчето и както се очакваше, ще бъдат с Тойота и ще си партнират с екипа на Джо Гибс. С номер 23 Бъба Уолас ще има потенциален шанс за първа победа, но да видим как ще се развият нещата през 2021-ва.

НАСКАР – Настроения и новини преди Тексас 2

               Остават само два старта от плейофите и определянето на финалистите. След като Джоуи Логано успя да измъкне победата от ръцете на Кевин Харвик, остават само три свободни места.

               Успехът на Джоуи разбуни духовете сред феновете, коментаторите и анализатори на НАСКАР зад океана. Прочетох вече куп статии в различни посоки и повечето си приличат по това, че е пагубно за спорта да гледаш как 42 обиколки най-бързата кола не успява да изпревари кола със скорост за дъното на топ десет. Горе долу така определят темпото на Харвик и Логано в Канзас. Факт е, че Логано не бе толкова бърз, факт е че заради аеропакета с повече притискане и сравнително изравнени мощности на двигателите изпреварянията са доста по-трудни. В състезанието обаче в по-ранен етап имаше изпреварвания – самият Харвик се справи с Логано, Чейс Елиът изпревари не един пилот, а Брад Кезловски и Райън Блейни също направиха няколко изпреварвания в челото между бързи коли. Да, предполагам, че има проблеми с „мръсния“ въздух зад водещата кола, но едва ли от НАСКАР се трогват особено, поне няма каквито и да индикации от миналата година насам те да вземат мерки за това. Най-вероятно няма и да вземат, защото всичко е насочено към новата генерация автомобили, която заради пандемията се отложи за 2022-ра година. Може би доста интересен бе коментарът на Мат Кенсет през юли, когато за пръв път кара с този аеропакет след завръщането си – „…не мога да повярвам, че са карат цял сезон с този пакет и продължават да го използват…“. Тогава не обърнах внимание на това изказване, но сега го разбирам. Разбирам и защо представянето му не е толкова добро, колкото се очакваше от опитен пилот като него. Просто колита са много по-различни и явно неудобни за стила на Мат. Вероятно и на Джими, но това е друга тема.

Ако трябва да кажа личното си мнение за финала в Канзас, то според мен Джоуи просто успя за пореден път да подобри колата си до толкова, че да има темпото да удържи Кевин зад себе си. Иначе казано, може и да е бил десети по скорост през по-голямата част от надпреварата, но в края имаше скорост за топ три и точно това му помогна. Харвик мернах някъде е казал, че са били твърде бързи за да спечелят. Това предполагам е иронично казано, но може и да визира по-бързото си износване на гумите, което се видя при него. Каквото и да се говори обаче Логано си спечели честно мястото на финала, за разлика от преди две години на Мартинсвил, когато избута Труекс. И това обаче бе в рамките на правилата на НАСКАР, така че оценката ми е чисто лична в случая, просто не ми хареса начина му тогава на класиране, пък той спечели и титлата. Сега отново Логано е в позиция да се бори на финала и ако спечели, никой не би го обвинил че е незаслужено. Това обаче ще покаже, че плейофната система също не е най-справедливото решение. Когато през 2003-та Мат Кенсет спечели само с една победа титлата, и то спечелена още в началото на сезона, недоволството от това, че други печелят постоянно, пък Кенсет е шампион само с една победа доведе до първата версия на плейофите. Първоначално те бяха мини шампионат с десетте пилоти начело в класирането след редовния сезон. В десет състезания претендентите се бореха само по между си, но без да има отпаднали. (Както и сега и тогава и останалите пилоти извън топ десет имаха своите шансове също). След това бройката нарасна до 12, а след това до 16 и кръгове на елиминации. От въвеждането на плейофи насам, вече няколко пъти се случва така, че шампионът няма най-много точки в края на сезона. Тоест по старата точкова система без плейофни групи и отпадания пръв ще е друг, а не коронованият. През първото издание например вместо Кърт Буш, шампион трябваше да е Джеф Гордън, ако нямаше плейофи. През годините Харвик примерно щеше да е спечели още две титли, а не само една, а Джеф Гордън трябваше да е седемкратен шампион. Правилата обаче са такива и всичко е съобразено с тях. Чуват се вече гласове за промяна на плейоната система, точкуване и дори за скъсяване на сезона. Тежестта на победите от редовния сезон и представянето в него трябва да е по-голяма, защото много често шампиона на редовния сезон е и пилотът с най-много точки (изчислени по старата система), но не винаги е шампион. Има вероятност и дължината на сезона в НАСКАР да бъде намалена или просто плейофите да са само 6-7 състезания, за да се намери начин част от несправедливостите да се коригират. Има предложения (неофициално) НАСКАР да приключва още през октомври за да не се изправя в битка за телевизионна гледаемост с баскетбола, хокей, американският футбол и бейзбола. Дори броя състезания да остане непроменен, това може да се случи с двойни уикенди и стартове в сряда, каквито имаше през тази година. Това обаче са само предположения, предложения и препоръки. Какво ще решат от ръководството на НАСКАР все още не е ясно, но те винаги са били отворени за новости.

               И понеже още не са преминали емоциите от Канзас, да добавя допълнителни подробности за надпреварата. Чейс Елиът имаше проблеми с радиото и това се разбра по време на състезанието. Дори в един момент от рейсконтролът са разглеждали възможността за показване на черен флаг, за да бъде принуден екипът му да го прибере в бокса и да отстрани проблема. До това не се стигна, но след състезанието Елиът спомена в интервютата си, че през повечето време не е чувал нищо по радиото си, но него пък са го чували. Странното е че по време на периодите на жълти флагове връзката е била ок, а по време на зелените флагове сякаш е прекъсвала и отново Чейс не е чувал нито спотъра си, нито тиймшефа си. Това накара вицепрезидента на НАСКАР Скот Милър да заяви, че вероятно са допуснали грешка, че на са му показали черен флаг. Според правилника всеки пилот трябва да има двустранна радиовръзка с екипа си – спотър и шеф екип, ако има проблем с нея трябва да влезе в бокса да отстрани проблема. Самият Елиът пък каза, че не смята, че е бил по-опасен за съперниците от това, че не чува спотъра си. Според младия пилот в много надпревари нямат спотъри пък се състезават и това не е проблем, с което си изказване разбуни духовете.  Според някой фенове на други пилоти Елиът просто е бил пожален от стюардите, само защото е популярен. Според други пък Чейс е в голяма грешка, като отрича значението на спотърите в НАСКАР и това дразни най-вече консервативните фенове. Предполагам, че ще има още полемика по тази тема, така че ще следя какво се случва.

               И накрая, но не на последно място няколко трансферни новини. Чейс Бриско ще новият пилот в Стюърт Хаас догодина на мястото на Клинт Бойер. Очаквано младата звезда от Иксфинити сериите получава правото за дебют, след като до момента има девет победи през този сезон и е първият финалист, след успеха си в Канзас.

               Кайл Ларсън е реабилитиран и лицензът му на пилот ще важи от първи януари 2021-ва! Това също бе очаквано, сега трябва само да разберем къде ще кара догодина Ларсън и дали това прекъсване в кариерата му ще му се отрази негативно на представянето. Продължавам да смятам, че най-вероятното му място ще е в Хендрик Моторспрот на овакантеният номер 88, но маже и да има други опции, ще видим. От Шевроле също са съгласни с реабилитацията става ясно от изказване на говорител на компанията, което прави пътя към завръщането на Кайл Ларсън още по-лесен.

               Опцията пък Ерик Джонс да отиде в Ричард Пети Моторспорт става все по-вероятна, дори се очаква до дни да бъде обявено официално. И докато подготвях това писание, новината бе потвърдена, така че Ерик ще е част от екипа на Ричард Пети . Андрю Мъстейн (шефът на отбора), заяви, че за тях е голяма придобивка да имат един от най-талантливите млади пилоти и понеже са екип само с една кола, Джонс ще получи цялото внимание на тима. Според статия на американски колега(за съжаление забравих кой точно беше за да го цитирам), прехода от Джо Гибс Рейсинг към Ричард Пети Моторспорт е като да се преместиш от Хилтън в крайпътен мотел. Малко грубичко сравнение, но общо взето подходящо за ситуацията.

Официално стана ясно, че още една млада дама ще дебютира в една от трите топ дивизии на НАСКАР. Хейли Диган ще е част от надпреварите с пикапи, след пълен сезон в ARCA Менард сериите (наследник на K&N про сериите, последното стъпало от полупрофесионалните серии към професионалните). Хейли е дъщеря на мотоциклетният състезател Брайън Диган, карал в много и различни екстремни и мотокрос надпревари. Той е звезда от Мото Х Games, спечелил 10 медала и участвал във всичките издания на екстремните игри. Дъщеря му е на 19 години и преди време бе определена като голям талант от Кевин Харвик, който участва в надпревара с нея. Хейли е свързана с компанията Форд в последно време и именно пикап на Форд ще бъде и нейният в екипа на DGR-Crossly, с номер 4 при това.  Това дава шанс на Диган ако покаже добри резултати да продължи нагоре и да стане следващата дама в топ дивизията на НАСКАР, но за целта трябва да минат поне две-три години. Припомням, че в сериите с пикапи има още няколко дали, най-известната от които е Натали Декер, която също е с договор за цял сезон. Русокосата Натали, обаче пропусна два старта, а през част от останалите си спечели прякора Натали Урекер (заигравка с катастрофа) заради инцидентите, които предизвика на няколко пъти. Поне за момента новото поколение момичета пилоти все още не успява да достигне до победи и топ серии, но нищо чудно това скоро да се промени. Хейли дебютира при пикапите с Канзас и завърши 16-та, никак не лош резултат, което вероятно и убеди шефовете на тима да я наемат за догодина.