Състезанието в Довър бе началото на втората фаза от
плейофите и най-после Кайл Ларсън прекъсна серията от 75 старта без победа.
След близо две години суша, Ларсън стигна до алеята на победата и се класира за
следващия етап. Този път Кайл поведе в края и не позволи на никой да го
доближи. За негов късмет състезанието премина почти без прекъсвания, защото в
противен случай щеше да има проблеми при рестартите. Шеста победа в кариерата и
много важна стъпка в битката за титлата, понеже Ларсън е един от най-бързите
пилоти на трасето в Маями и стигне ли до финала определено ще е сериозен
фаворит за победата и титлата. До тогава обаче, ще трябва да се пребори и за влизането
там, а за целта трябва да трупа най-вече плейофни точки и евентуално да спечели
надпревара от следващия етап.
Дени Хемлин пък има за какво да съжалява, след като
води в продължение на 219 от 400 обиколки (според ревизираните статистики обиколките
са 218, но това няма особено значение). Дени доминираше в цялата първа половина
от състезанието, но 12 обиколки преди края на втория етап Мартин Труекс младши
го настигна и изпревари и до края Дени така и не успя да се върне отново
начело. До голяма степен вина за това имаше Джоуи Логано, който още преди
зеления флаг получи повреда(както стана ясно след финала в скоростите, а не в
окачването) и изостана с 24 обиколки преди да се върне на трасето. Джоуи
определено бе решил да вгорчи състезанието на своите конкуренти и успя до голяма
степен да го направи като дълго време задържаше Хемлин и Труекс. Закачката му с
пилотите на бившият му отбор отдавна не са изненада, но този път Логано бе
впечатляващо упорит. На практика той нямаше никакъв шанс да премине напред в
класирането с това изоставане, единствено отпадане на негови съперници можеше
да му донесе повече точки. Все пак Джоуи не премина границата на позволеното и не
предизвика инциденти, но отнесе доста критики след финала. Най-вече от Дени
Хемлин, който стартира от полпозиция в състезание номер 500 в топ дивизията на
НАСКАР и се надяваше на победа.
И ако за Логано нещата не се развиха добре, то за Чейс
Елиът и Райън Блейни те бяха още по-неприятни. Двамата отпаднаха след повреди –
Елиът имаше грижи с налягането на маслото, а Блейни със спирачките. Така Райън
се закотви на дъното на топ 12, а Чейс на позиция пред него. Сега двамата са в
много по-неизгодна позиция преди Таладега, но там винаги е непредвидимо и
всичко може да се случи.
Добро състезание за Кайл Буш, въпреки грешката в
бокса, още по-добро пък за Алекс Боумън, който този път не бе толкова
агресивен. Кевин Харвик отново без да блести взе добри точки, а Мат ДиБенадето
и Джими Джонсън също трябва да са доволни от представянето си. Не толкова
доволни трябва да са Брад Кезловски и най-вече Уилиям Байрон защото заради
грешката му в бокса и наказанието за нея изостана назад, а имаше темпо да се
бори за топ пет, дори топ три.
Сега предстои едно от най-непредсказуемите трасета
– Таладега. Там както вече стана дума всичко може да се случи и дори да има
изненадващ победител. Вероятно отборната работа ще бъде основната стратегия,
така както видяхме и по-рано през годината. Шевроле се съюзиха с Тойота за
Дайтона 500, но след кота Хемлин спечели, тактиката за Таладега бе сменена и
даде резултат – победа за Елиът. Любопитно ще е как този път ще се развият
събитията, особено ако се стигне и до инциденти и отпадания на фаворитите.
Възможно е нещата да се заплетат така, че в Канзас битката да бъде много
ожесточена за преминаване напред в плейофите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар