НАСКАР Сонома – Мартин Труекс отново над всички

               Мартин Труекс младши демонстрира отлична форма и изравни Кайл Буш с четири победи от началото на сезона. В Сонома, където трасето бе в старата си конфигурация по повод 50-тата годишнина от откриването, Мартин отново показа, че може да контролира всичко и на всякакво трасе. С тактиката спечелила през последните две години Труекс и Коул Пърн (неговият тийм шеф) успяха да се справят с опита на Кайл Буш и екипа му да опитат да останат по-дълго, но не се получи.

Реално само двамата пилоти на Джо Гибс бяха в битката за победата, останалите просто не успяха да отговорят на темпото им. Всъщност единствен Дени Хемлин остана на консервативната стратегия и се бори за етапните точки и победи, а в края отново бе в топ десет. Така на практика тима на „Треньора“ буквално размаза конкуренцията, като добавка Ерик Джонс остана осми, а Мат ДиБенадето бе четвърти, с кола подготвяна от екипа на Гибс. С тези резултати Джо Гибс Рейсинг за пореден път бе над всички, а с общо 10 победи от 16 старта нещата клонят към титлата в края на сезона. Труекс като че ли имаше малко проблеми с адаптацията с тима в началото на сезона, но в последно време виждаме страхотен подем при него. Определено в последните състезания успя да засенчи всички и най-вече да спре серията на Кайл Буш, който започна годината по чудесен начин.  Любопитно ще е как ще се развие битката между тях в оставащите състезания, както и разбира се в плейофите и дали в нея ще се включи и Дени Хемлин.

               Другият доминиращ тим, този на Пенске този път не бе на нивото си, може би само Блейни донякъде успя да се справи. Интересното е че от началото на годината Райън Блейни е доста непостоянен, но пък винаги когато неговите съотборници имат проблеми, той няма и обратното. Неговият приятел Чейс Елиът също имаше добро темпо, но повреда го извади от надпреварата, а Уилям Байрон потъна в края. Определено при пилотите на Шевроле имаше проблем с по-бързото износване на гумите, защото както Джонсън, така и Крис Бушиър (освен Елиът и Байрон) имаха сериозен спад в края на стинтовете. Явно все още техните коли не са открили всичките тайни на доброто представяне в надпреварите, но поне в квалификациите изглеждат бързи.

               Сега след първото неовално трасе идва отново традиционното и много близко до това в Маями (където ще е финалът) Чикаголенд. Там на овал с дължина миля и половина всички ще могат да направят и проверка за настройки и за Маями. За това може и някой от лидерите да нямат темпо, заради експериментите. Това ще даде шанс на пилоти, които все още не са побеждавали да получат шанс. Като да речем Кевин Харвик, Кайл Ларсън и дори Джими Джонсън.             Кой все още би могъл да спечели? Освен гореспоменатото трио, от което наистина очаквам поне по една победа, длъжници на екипите са тримата пилоти на Стюърт-Хаас. И ако за Армирола и Суарес е простено донякъде, то Клинт Бойер няма оправдание (не че Харвик има особено де, но все пак няколко грешки на екипа му бяха решаващи), така че поне един от тях би трябвало да намери пътя към алеята на победата. Лично аз ще се радвам това да е Дани Суарес, много ми харесва представянето му през тази година.

Малко по-горе стана дума и за Блейни, който за мен също би могъл да вземе победа още преди края на редовния сезон. Въпрос на време е първи победи да запишат и Уилям Байрон и Алекс Боумън, но при Шевроле все нещо куца, ще видим дали отново ще има екипна работа на Дайтона след две седмици и дали ще е успешна като на Таладега. За Ерик Джонс положението не е много добро, още повече, че все още няма яснота за продължаването на договора му, а младите напират(не че Ерик е стар, но идват по-млади). Така че за него ще е много важно да спечели, въпросът е да не прекали с амбициите, както понякога му се случва и да пропилее шансовете си. Вариант за неговото място е дори Мат ДиБенадето, макар че предполагам ще си остане с Ливайн Фемили Рейсинг в опита си да им донесе първа победа, ако кара така както на Дайтона или Сонома.

При десет старта до края на редовния сезон шансовете за класиране за плейофите стават все по-малки, а битката в дъното на топ 16 ще е сериозна. Всяка една точка ще има значение, но все пак най-лесния път към финалите е победата. Така че ще очакваме оригинални стратегии, сериозни битки и много емоции в следващите състезания.

НАСКАР – След Мичиган и преди Сонома

               Джоуи Логано спечели безапелационно в Мичиган и определено затвърди претенциите си за втора титла с изключителната си доминация. Логано бе най-бърз от всички през цялото състезание, а при финалния рестарт реагира толкова бързо, че остави леки съмнения за прекалено ранно ускорение, но се оказа че не е така. Според правилника при рестарт началото на ускорението започва точно след началото на така наречената „зона за рестарт“ (обикновено го оцветят в зелено, започва малко след излизането от последния завой и завършва със старт/финалната  линия). В тази  зона пилотите нямат право да променят посоката на движение, а само да ускоряват и именно там Джоуи бе най-бърз при всеки един рестарт. За Мартин Труекс остана надеждата, че следващият път може би ще има малко повече скорост и ще успее да се пребори за победата. Всъщност Труекс също бе доволно бърз, а Кайл Буш и екипа му показа колко е важно да се работи бързо и точно, за разлика от този на Кевин Харвик. Както и да е. Особени изненади нямаше, продължават петима от шестимата победители до момента да си разпределят победите по между си.

               Преди да се насочим към Сонома обаче има нещо любопитно, което си струва да се спомене. В свободния за Къп сериите уикенд имаше състезание при пикапите и победител бе Рос Частейн. Рос, чийто договор с Чип Ганаси за място в Иксфинити сериите пропадна и от началото на сезона се опитва постоянно да си намери място, обаче бе дисквалифициран заради нередности по пика му. Според техническите делегати машината е твърде ниска в предната си част и Частейн загуби победата си. Рос съвсем скоро спечели първата си победа в сериите, през миналата спечели и първата си победа в Иксфинити сериите, а отделно от това съвсем наскоро реши да се откаже от точките в Къп сериите за сметка на пикапите. С други думи, бе на крачка от това да спечели квота за плейофите при пикапите, но за съжаление ще трябва да опита да спечели пак. На практика това е първата дисквалификация от 60-те години насам, както и първата от началото на сезона, откакто от НАСКАР обявиха, че вече „обременени победи“ няма да има. От екипа са решили да обжалват, но каквото и да се случи вече стана ясно, че ще има санкции и това трябва да е сигнал за всички серии. Обикновено в края на редовния сезон екипите близо да влизане в плейофите си позволяват да експериментират и да прескачат границите на регламента, но сега ще трябва да са много внимателни. Факт е, че до момента няма наказания за нередовни коли след състезание, с изключение на Остин Дилън и задния капак на неговия Шевроле (но нарушението не бе сериозно, размина се с глоба и отнемане на точки). Това не означава, че отборите не шмекеруват, просто за много по-предпазливи. Това че много често коли не успяват да преминат прегледа преди квалификацията или състезанието го доказва. Просто се пробват, ако мине. Контролът обаче е затегнат, проверките се правят с помощта на нови технологии, а не с шаблони, както бе доскоро и това дава резултати. Любопитен съм обаче, кой пръв ще „изгори“, защото съм почти сигурен, че опитите за заобикаляне на правилата продължават.

               Сега пред нас е първото от неовалните състезания за сезона – Сонома и то в оригиналната си конфигурация. По повод 50-тата годишнина, трасето се удължава до първоначалната си дистанция от две мили половина, а всички изразяват възторг от това. Ще видим кой как ще се подготви за състезанието, но тук е много важна стратегията, особено с въвеждането на етапите. В последните две години победителите тук – Кевин Харвик и Мартин Труекс не спечелиха нито един етап, а предпочетоха да влязат за смяна на гуми преди финала на всеки един етап. Това ги изведе в позиция за атака на победата и вероятно това ще е отправната точка за всички стратегии този уикенд. Седем комплекта гуми за надпреварата дават възможност за бърза реакция при прекъсвания в края за нови гуми, защото обикновено тук има три или четири планирани спирания, което оставя поне два-три комплекта нови гуми за финална атака. Уменията и опита също са важни на това нестандартно за НАСКАР трасе, така че очаквам да бъде много вълнуващо състезание и надявам се да видим и нов победител. Аз лично ще следя представянето на пилотите на Стюърт-Хаас и на Хендрик Моторспорт, може някой от тях да спечели.

НАСКАР Поконо – Кайл Буш недоволен от колата си спечели

               От началото на сезона в НАСКАР мисля че няма пилот, който да не се е оплакал от промените по колите. Масовото недоволство от проблемите при преследване на съперник и трудното изпреварване са след всяко състезание, дори и от победителите. Точно така стана и с Кайл Буш след победата му в Поконо. Острите му думи вече не са новина, дори и факта че от НАСКАР не предприемат никакви действия за да го накажат също. Защо обаче продължава недоволството? Нали именно следването на друга кола и облекчаването на изпреварванията бяха причината за тези промени?

               Според анализ на НАКАР от началото на сезона има ръст на изпреварянията при зелен флаг и то с близо 50%! В същото време расте недоволството, което е необяснимо. Това което хвърля светлина върху причините за недоволството са части от изказванията на пилотите. Често много от тях споделят, че нямат комфорта, който би им се искало да имат и това се дължи на честите промени. Постоянната адаптация към постоянно изменящото се поведение на колите не им дава шанс да покажат желаните резултати. Най-общо казано, явно колите са прекалено чувствителни и трудни за настройване, което означава, че очакваните промени не дадоха този резултат. По-големите спойлери трябваше да ги направят по-лесни за настройване, поне според прогнозите. Освен това, явно мръсният въздух зад колите освен че не позволява следване отблизо, но и създава предпоставки за проблеми с охлаждането, заради по-малката предна решетка. Вероятно заради това в състезанието на звездите от НАСКАР експериментираха с тези отвори на предния капак. Каквото и да правят обаче, недоволството ще продължава по една или друга причина. В последно време пилотите са притеснени, че тяхното мнение не се  чува и не се търси, като това според Харвик дори е така от доста време насам, а все пак те са тези, които с в колите. Това предполагам ще продължи, донякъде заради факта, че вече повече от година няма яснота дали шампионата ще бъде продаден на други собственици, както и разклатения имидж на фамилията Франс.

               Но за да не става дума само за проблеми и оплаквания, да се върнем и на състезанието. Кайл Буш спечели, а Кевин Харвик отново загуби след грешка на екипа му. Всъщност именно благодарение на решението на Родни Чилдрес Харвик бе в позицията да се бори за победата, след като бе повикан в бокса преди първото прекъсване и бе единственият сменил гуми. След това влезе с останалите и само зареди с гориво и по този начин спечели 6-7 позиции. След това обаче при смяната на само две гуми (с което щеше да поведе пред Кайл Буш ), неговите механици оставаха една от гумите му без надзор и това му донесе наказание.

               Кайл Ларсън също имаше добра стратегия и спечели и двата етапа, но в края сгреши и твърде рано опита да затвори пътя на Клинт Бойер. В резултат на това завърши 26-ти.

               Изобщо в Поконо се видя, че като има проблеми с изпреварванията екипите търсят начин да спечелят позиции със стратегия и това все по-често ще се използва. По този начин състезанията ще станат още по-непредвидими, защото във всеки един момент някой ще рискува и понякога рискът може да се оправдае. А това означава повече победители и изненадващи такива. Да видим кой ще е най-съобразителен и разбира се дали ще има късмет стратегията да проработи.