НАСКАР 2019 – какво е новото при колите

                През миналата година стана ясно, че за този сезон ще има промени в колите, продиктувани от желанието за по-плътна борба и повече изпреварения. Като образец се посочваше състезанието Ол Старс, в което бе приложен по-различен аеродинамичен пакет и ограничител на притока на въздух. Всъщност елементите в това състезание бяха взаимствани от аеропекета на колите от предишни години -  по-голям заден спойлер, различна предна решетка, а намаляването на притока на въздух намали чувствително скоростта. Така се получи доста плътно и оспорвано състезание, а още дни след него започнаха слуховете за въвеждането на същите елементи още преди края на сезона. Това всъщност се оказа само намерение, а есента стана ясно, че все няма да се ползва през 2018, а след допълнителни уточнение ще влезе за новия сезон.

               Наскоро писах какво точно се променя, но накратко ще повторя. В предната част спойлерът под бронята(ножа) става по-голям и е изнесен напред с около 5 сантиметра(два инча според янките). В страни от решетката (под фаровете, при нормалните коли) аероканалите, които отвеждат въздуха и охлаждат както спирачките така и двигателя, сега са насочени така, че да развалят въздушната струя около и зад колата. Няма точни обяснения и схеми, но от обясненията на инженерите, които четох разбрах, че това всъщност е за сметка на охлаждането на гумите и спирачките, което всъщност притеснява екипите. Целта на развалянето на въздушната струя пък е да облекчи следването на колите и по-лесното изпреварване(подобни промени има и във Формула 1, точно с тази цел, но постигната по различен начин – все пак едното са почти нормални наглед автомобили, другото болиди). Задния спойлер е ясен, той трябва да стабилизира задната част, да прави колата по-натисната и съответно стабилна, а също така ще участва в промяната на „мръсния въздух“ зад колата.

               Другата голяма новост е намаляването на притока въздух към двигателя, което според очакванията би трябвало да намали сериозно мощността на двигателите. От около 750 конски сили до около 550-570. Всички тези неща обаче ще се прилагат на трасета с дължина по-голяма от 1,2 мили (без Дайтона 500)или общо в 21 старта. Другите 14 къси и неовални трасета ще се радват на старата мощност на колите, тази от 750 к.с. За Дайтона 500 остава рестриктора, решението е че в следващите години ще се прецени точно как да бъде ограничаван двигателя там (а може би и на Таладега) и тогава ще се вземе окончателното решение.

               Нещо, което стана ясно в края на миналия сезон беше намерението да се премахне възможността пилотът сам да може да регулира окачването си. От тази година те няма да могат да го правят, регулирането ще става само от механиците по време на спиранията в бокса. Трябва да вметна, че пилотите до момента можеха да правят промени в доста тесен диапазон, нещо като фина настройка, а ако не бяха доволни от поведението на колата си въпреки корекциите правени от тях, то тогава механиците им правеха по-сериозните промени с помощта на ключове (като манивела) през отворите в задното стъкло.

               Всичко това както казах се прави с цел подобряване на шоуто, повече битки и изравняване на възможностите, пък дали ще постигне такъв резултат все още не е ясно. Първите тестове на новите коли ще бъде в края на месеца на трасето в Лас Вегас. Именно там ще и дебюта на новия Мустанг, който ще замени досегашния Фюжън на Форд. Шевроле продължават с Камаро, а Тойота с Камри, като все още не се чува нищо за нови участници.

               В началото на февруари пък започват седмиците на скоростта в Дайтона, където на 10-ти ще е квалификацията за надпреварата, както и спринтовото състезание Клаш. Скоро ще стане дума и за тях.

НАСКАР 2019 – пилоти отбори и промени - продължение

Продължаваме нататък.

43 – Дарел Уолас младши – Ричард Пети Моторспорт

Бъба Уолас води в няколко обиколки в дебютния си пълен сезон, спечели доста симпатии, но не постигна нищо по-добро от второто място в Дайтона 500. Това всъщност бе е поводът да се говори повече за него, от колкото реално заслужи и сега през новия сезон трябва да го промени.

47 – Райън Прийс - ДжейТиДжи Дохърти Рейсинг

Третия новак в сериите е Райън Прийс, който заменя ЕйДжей Алмендингер. ЕйДжей остана без място, не са ясни и плановете му за бъдещето, поне засега. Младокът Прийс е на 28, но само с един пълен сезон в Иксфинити сериите и две победи в последните две години. С оглед възможностите на тима, едва ли ще очакваме чудеса от него.

48 – Джими Джонсън – Хендрик Моторспорст

Седемкратният шампион и 83-кратният победител в НАСКАР Джими Джонсън изкара най-слабия си сезон през 2018. Не е изненада, че решиха да се разделят с Чад Кнаус в опита си да се върнат отново в елита. Често през миналата година се прокрадваше мнението, че времето на Джими като победител и шампион е приключило, но аз лично не вярвам в това. Сега с новите промени по колите, той ще има шанс да се върне на алеята на победата, като се надявам това да се случи още в първата част на сезона, за да не се чувствам глупаво от това че вярвам в него. Шегата настрана, но наистина не ми се вярва Джонъсн да остане само с тези резултати. Има договор с тима за още два сезона и се надявам да продължи да печели, а с повече късмет и да стигне до битка за титлата през тази или следващата година. А може и през двете. Дано не ме опровергае само.

51 – Рик Уер Рейсинг

Този тим не е обявил пилотите си, но е сигурно че ще ползва коли както на Шевроле, така и на Форд през 2019. Сред имената спрягани за номер 51 през годината са най-вече Коул Къстър(пилот на Стюрт Хаас в Иксфинити) и Харисън Роудс.

52 – Рик Уер Рейсинг

За втората кола на тима важи същото като за първата, с тази разлика, че евентуално ще бъде карана от Коди Уер – синът на собственика Рик.

72 – Трай Стар Моторспорт

Трай Стар сщо не са назовали пилота си за номер 72, там се редуваха Кори ЛаДжой и Коул Уит, но първия премина в Го Фас Рейсинг, а втория се оттегли от спорта. Коул Уит по прякор „Рижавият лъв“(в оригинал Джиндър лайън, тоест може и да е буквално джинджифилен) реши, че трябва да отдели повече време на семейството си и поне засега окачи каската. До началото на февруари обаче се надявам да стане ясно кой ще кара в тези три екипа.

77 – Спайер Моторспортс

Съдружие между две малки компании закупи слота на Фрънч Роу Моторспорт за номер 78 и ще използва свободният номер 77 за екипа си, но освен че ще бъдат с Шевроле нищо друго не е ясно.

88 – Алекс Баумън – Хендрик Моторспорт

За наследника на Дейл младши Алекс Баумън не бе никак лесен сезон 2018. Започна с полпозиция на Дайтона 500 и после нищо. Е не съвсем нищо, но доста по-слабо от очакваното. Едиственото успокоение за Алекс бе факта, че донякъде успя да се представи по-добре от Джонсън и Байрон, но остана далеч зад Елиът. Сега вече по-спокоен мисля, че Баумън ще успее да върне двете осмици на алеята на победата, надявам се не само веднъж.

95- Мат ДиБенадето- Ливайн Фемили Рейсинг

Ливайн Фемили Рейсинг става част от семейството на Тойота и заема мястото на тима на Барни Васер (Фрънч Роу) като сателит на Джо Гибс. Това на теория би трябвало да означава, че ДиБенадето ще може да се бори за челните позиции, но нека видим дали ще е така и на практика. Мат е голям симпатяга, дано наистина да има добра кола и да се справи с нея и очакванията.

97 – Танер Берихил – Обайка Рейсинг

Още една Тойота в пълен сезон ще е тази с номер 97, а пилот ще бъде дебютиралия през миналата година Танер Берихил. Той е и четвъртия дебютант в битката за новобранец на годината.

Това са чартърните отбори, тези които имат гарантирано място в решетката, а следващите ще трябва да се борят за участие, ако има повече заявки от местата на старта. Следват отборите с епизодично участие и тези без слот, дори и да карат целия сезон.

7 – Томи Болдуин Рейсинг

Няма информация, кога къде, колко и с кого, но имат намерение да карат.

7/55 – Премиум Моторспорт

Екипът използва и двата номера през миналия сезон, като там се изредиха доста пилоти, вероятно същата схема ще продължи и през 2019.

31 – Ричард Чилдрес Рейсинг

Въпреки слуховете че ще пенсионира номер 31, от екипа на Чилдрес се чуват и слухове за обратното, а като пилот макар и без чартър се спряга Тайлър Редик. Редик спечели титлата в Иксфинити сериите с тима на Джуниър Моторспорт, но премина към екипа на Чилдрес и ще кара там с номер 2. Вероятно ще направи и няколко старта в къп сериите за отбора, по схемата на Хемрик през миналата година.

62 – Гаунт Брадърс Рейсинг

Отборът направи няколко старта през 2018 на трасета с рестриктор, до момента няма информация за 2019.

66 – еМБиеМ Моторспорт

Това е екипа на Карл Лонг, където най-често караше Тими Хил, но и самият Лонг се пробва на няколко пъти. Предполагав пак ще е така.

92 – Рики Бенътн Рейсинг

Стартове на Дайтона и Таладега през 2018, вероятно пак ще е така.

96 – Гаунт Брадърс Рейсинг

Втората кола на екипа ще е Тойота, това е и отборът, който ползва Шевроле (за 62) и Тойота (за 96).

99 – Стар Ком Рейсинг

Втората кола на Дерек Коуп няма слот, но ще участва в повечето състезания твърди той. Вероятно и отново ще го видим като пилот, както и много други в зависимост от спонсорите им.

Тук трябва да добавя, че един стар тим познат преди под името Тийм Екстрийм Рейсинг, сега под името еНУай Рейсинг Тийм също планира участие, но няма анонсиран номер, евентуално би наел Джей Джей Йейли за 2019.

Накрая да спомена че два тима няма да се състезават повече. Това са Би Кей Рейсинг (23) и Фрънч Роу Моторспорт (78). Първият фалира и дълго бе продаван и придобиван, докато втория бе закрит от собственика си, само година след като спечели титлата с Мартин Труекс младши.

НАСКАР 2019 – пилоти отбори и промени

               По-малко от месец преди началото на сезона е време за представяне на участниците на кратко.

               Започвам по номерата, като първата група са отборите и пилоти обявени като такива за пълен сезон от чартърните отбори.

00 – Ландън Касил – Стар Ком Рейсинг

С кола на Шевроле и двигател доставян от екипа на Ърнахд-Чилдрес, отборът на Дерек Коуп ще започне втория си пълен сезон в топ дивизията. С наемането на слот(чартър) от екипа на Ричард Чилдрес, Коуп осигури участието на поне тази си кола във всичките състезания.

1 – Кърт Буш – Чип Ганаси Рейсинг

Преминаването на Кърт Буш в екипа на Чип Ганаси беше очаквано, любопитно е как Кърт ще се приспособи към колата на Шеви и как ще се представи спрямо съотборника си Кайл Ларсън.

2 – Брад Кезловски – Тийм Пенске

За Кезловски е важно да забрави неудачите в края на сезона и да се съсредоточи към новия. Силната серия в края на редовния сезон и началото на плейофите бяха лъч надежда, но в крайна сметка Брад отпадна, а съотборникът му Логано спечели.  Важно също така ще е и как ще се представи новия Мустаг, който ще замени Фюжън, но това важи за всички тимове на Форд.

3 – Остин Дилън – Ричард Чилдрес Рейсинг

Остин Дилън спечели Дайтона 500, после имаше спад, но в края имаше проблясъци, така че би трябвало отново да е кандидат за плейофите. След напускането на Райън Нюмън, той остава едноличен лидер в тима на дядо си, стига новия му съотборник Дениел Хемрик да не го засенчи бързо.

4 – Кевин Харвик – Стюърт Хаас Рейсинг

Кевин Харвик има за какво да съжалява, защото беше много близо до титлата до предпоследното състезание. Дори на теория и в последното, но някак си скоростта му изчезна точно когато му беше най-необходима. Ако все пак получи нов шанс през тази година, ще трябва да се подготви много по-добре за финала.

6 – Райън Нюмън - Роуш Фенуей Рейсинг

След редуването на Тревър Бейн и Мат Кенсет в номер 6 през 2018-та, сега там отива ветерана Нюмън. Неговата задача ще е да съживи отбора, нещо което през 2017-та Рики Стенхаус успя да започне, но през миналия сезон отново отстъпиха от позициите си. Райън има на разположение две или три години, доколкото е ясен договора му, но ако не е на ниво през тази година има вероятност да бъде заменен с някой от младите пилоти чакащи своя шанс. А Нюмън все още чака своя за да спечели титла, но не ми се вярва да успее в този сезон.

8 – Даниел Хемрик – Ричард Чилдрес Рейсинг

С наемането на Хемрик на мястото на Нюмън, Ричард Чилдрес реши и да върне номер 8 и да пенсионира(поне засега) номер 31. Даниел дебютира през миналата година като трети пилот на тима именно с номер 8, а сантимента към него вероятно е причината да бъде върнат в играта редом с номер 3 – едни от най-успешните и любими на феновете номера на Ърнахрд младши и старши. Даниел Хемрик е първият от четиримата новобранци в битка за званието новак на годината.

9 – Чейс Елиът – Хендрик Моторспортс

Новият най-популярен пилот и спечелилият три победи през миналата година Чейс Елиът вече заема по-високи позиции при залозите за победи през 2019. От него се очаква да продължи победната си серия и евентуално да стигне до финалната четворка, нещо което ако се случи Чейс ще затвърди позициите си най-вече сред многобройните си (както се оказва)фенове.

10 – Арик Алмирола – Стюърт Хаас Рейсинг

Алмирола получи нов тласък в кариерата си и успя да спечели победа още в дебютния си сезон с новия отбор. Реално, той беше и на един завой от победата в Дайтона 500, а в края на годината бе много близо до лидерите, така че от него и от целия отбор се очаква да рродължи в същия дух.

11 – Дени Хемлин – Джо Гибс Рейсинг

Дени Хемлин (също както и Джими Джонсън) направи първия си празен сезон от 12 години насам – без победа. Малко неочаквано, но пък съвсем резонно неговия тийм шеф Майк Уилър напусна отбора в посока Ливайн Фемили Рейсинг и сега Дени ще е в екип с Крис Гейбхард начело на бокса му. Хемлин продължава да е пилота с най-много победи и без титла, а времето му като титуляр в тима на Треньора може бързо да изтече, ако не се върне на алеята на победата скоро, въпреки че има контракт до края на 2021(ако не бъркам). Мисля отсега да го пиша за един от фаворитите за финал, дано да не ме опровергае.

12 – Райън Блейни – Тийм Пенске

Блейни започва втория си сезон в отбора на Родгжър Пенске и равносметакат му е една (малко късметлийска) победа. С една победа съекипникът му Джоуи Логано стигна до финал и спечели, но от друга страна пък с три Кезловски не успя да стигне до финалната четворка. Райън има сили и мисля че ще успее отново да бъде на нивото на двамата си колеги, че дори и да ги изпреварва, но да видим.

13 – Тай Дилън – Джърмейн Рейсинг

Със сериозна спонсорска подкрепа отбърт на Джърмейн рейсинг продължава да разчита на по-малкия брат Дилън, но успехите така и не идват. Все пак Тайлър има добри състезания и с малко повече късмет може да поднесе изненада с добро класиране, а защо не и с победа, колкото и хипотетично да изглежда това. Бих заложил за изненада при него.

14 – Клин Бойер – Стюърт Хаас Рейсинг

Още един от ветераните, за когото това ще е важен и може би решаващ сезон е Клинт Бойер. Два сезона на мястото на шефа Тони Стюърт му донесоха частичен успех, но голямата цел си остава финал и титла. Ако колите на тима имат същата скорост като през миналата година, то това би могло да се случи.

15 – Рос Частейн – Премиум Моторспорт

Друг малък отбор, този на Премиум Моторспорст разчита на Шевроле и на талантлив пилот в лицето на Рос Частейн. Той беше спряган за пилот на Чип Ганаси в по-малките серии, но след проблемите на основния им спонсор DC Solar с ФБР, Чип обяви, че закрива отбора си в Иксфинити сериите. Така Рос бе привлечен в малкия тим управляван от няколко собственици с идеята 25 годишния пилот да спомогне за развитието на отбора.

17 – Рики Стенхаус – Роуш Фенуей Рейсинг

Рики остава в тима с който спечели първите си победи преди две години, а през миналата остана първи пилот, след рокадите в номер 6 на Бейн и Кенсет. Той не успя да се класира за плияофите, като остана първи под чертата. Сега рамо до рома с Рокет-мен(както наричат Нюмън) ще имат задачата поне единият от тях да влезе в 16-цата, да видим дали ще успеят да го постигнат. И дали отново ще могат да печелят.

18 – Кайл Буш – Джо Гибс Рейсинг

За Кайл Буш загубата на титлата бе тежък удар, той просто не обича да губи. Не че някой обича, но при него това е засилено, дори болезнено. На интервюто след финала беше много кисел и разочарован и едва седмици по-късно върна обичайното си състояние. Едва ли ще е изненада ако отново е топ претендент през този сезон, докато обратното определено ще е огромна изненада. Два поредни сезона бе много силен, но не успя да спечели може би третия път ще успее.

19- Мартин Труекс младши – Джо Гибс Рейсинг

Шампионът за 2017-то почти до последно не знаеше къде ще кара през тази година. Все пак слуховете се оказаха верни и той остана с Тойота и премина в екипа на Треньора. Заедно с него отново ще е Коул Пърн, двамата са отличен екип и ще е интересно дали бързо ще се приспособят към новата атмосфера. Реално промяната за тях е минимална – колата им и преди това се поддържаше от екипа на Джо Гибс, така че би трябвало Мартин отново да се бори за голямата четворка.

20 – Ерик Джонс – Джо Гибс Рейсинг

Ерик стана първият нов победител през миналата година и се очаква да продължи да побеждава и занапред. Понатрупал опит, сега би трябвало да му е по-лесно и да продължи да радва стария Джо и феновете си. Интересно ще е как ще се справи с новия си съотборник Труекс и своя откривател Буш, а донякъде и Хемлин, като най-младия пилот в отбора.

21- Пол Менард – Ууд Брадърс Рейсинг

Най-старият действащ отбор не прави никакви промени. Отново залага на Пол Менард и подкрепа от екипа на Пенске, като надеждите са за по-добро представяне и нови победи.

22 – Джоуи Логано – Тийм Пенске

Новият шампион Джоуи Логано продължава без да се притеснява от никого и нищо. Дори факта, че спечели титлата само с две победи не го вълнува, философски казва, че просто така се е получило. Така или иначе обаче в Маями бе над всички и заслужи успеха, каквото и да се говори, пише и твърди – такива са правилата. Защита на титлата е цел, но дали ще успее?

24 – Уилиям Байрон – Хендрик Моторспортс

Новобранец на годината стана (очаквано) Уилиям Байрон. Следващата стъпка ще е победа, а това че негов тийм шеф става Чад Кнаус прави целта достижима. Новата двойка Кнаус-Байрон предизвиква особен интерес, разбира се и сравнение с новия тандем Джонсън – Миндеринг. Вече се приемат и залози кой пръв ще спечели титлата – Джонсън или Кнаус.

32 – Кори ЛаДжой – Го Фас Рейсинг

Проблемите за Го Фас Рейсинг с финансирането започнали през миналата година все още не са напълно решени. Напускането на Мат ДиБенадето даде възможност за Кори ЛаДжой да подпише с тима. Колите са на Форд, двигателите от Рауш – Йейтс.

34 – Майкъл Макдауъл – Фронт Роу Моторспорт

От две тимът на Фронт Роу Моторспорт увеличава колите си на три през 2019. Ветеранатът Макдауъл продължава да е в номер 34, а колите продължават да са Форд

36 – Мат Тиф- Фронт Роу Моторспорт

Мат Тиф е втория новобранец през тази година и ще кара тритата кола на отбора си. Въпреки, че все още не са обявени спонсорите на неговия екип, явно парите не са проблем, щом разкриват още един тим от Фронт Роу Моторспорт. Тиф идва от Иксфинити сериите, където в последните два сезона направи добри състезания за отборите на Джо Гибс и Ричирад Чилдрес, но при първата възможност за топ дивизията не се поколеба и скочи смело. Мат е на 22 години и е смятан за голям талант, ще е интересно как ще се представи в дебютния си сезон.

37 – Крис Бушиър- ДжейТиДжи Дохърти Рейсинг

През 2016 Крис Бушиър спечели първата си победа, а година по-късно подписа дългосрочен договор с тима си. Миналия сезон не бе впечатляващ, но имаше няколко много добри състезания и успя да надделее над опитния си съотборник Ей Джей Алмендигер, което е добър атестат. Изключително симпатичен и скромен младеж, Крис е сред любимците на публиката, макар и в по-малък мащаб от големите звезди.

38 – Дейвид Рейгън - Фронт Роу Моторспорт

Както и Макдауъл така и Рейгън запазиха местата си в тима на Фронт Роу Моторспорт, имаха и добри стартове през сезона. Сега с трета кола и млад съотборник трябва да се стремят към още по-високи резултати, за да запазят местата си. Защото има много чакащи младоци.

41 – Даниел Суарес – Стюърт Хаас Рейсинг

Мексиканският пилот в НАСКАР Дани Суарес изгуби мястото си в Джо Гибс Рейсинг, но намери такова в тима на Джо Гибс Рейсинг. И то както казаха от там дългогодишен договор. Дани не успя да постигне успех с номер 19, но сега с 41 може да промени нещата и да стане първия мексиканец с победа в топ сериите, след като вече стана първия такъв в Иксфинити сериите.

42 – Кайл Ларъсн – Чип Ганаси Рейсинг

За Ларсън 2018 не беше никак добра. Не успя да спечели победа, нямаше и кой знае колко запомнящи се състезания, особено сравнено с предишната година. Сега пък има и нов съотборник, а един от основните спонсори на тима има проблеми с властите(виж горе). Съкращаването на програмата в малките серии би могло да му отвори път към дългоочакваното участие в Инди 500, но пане засега няма официална информация за такова нещо. Липсата на допълнителни участия в уикендите би трябвало да го накара да се съсредоточи само в топ дивизията и отново да започне да печели, защото именно това се очаква от него.

Следва продължение