Понеже се отплеснах в предишното
писание и смело сложих точка, видях, че съм пропуснал да отделя внимание на
участниците. Така както ги виждат анализаторите отвъд океана, с леки елементи
на разсъждения от моя страна.
Всъщност ще започна малко
по-отдалече. В последните седмици и месеци дори станаха ясни различните промени
сред пилотите за догодина. Естествено Дейл Ърнахрд Джуниър(не знам защо
продължавам да го пиша с главна буква, ама така ми седи по-добре) предизвика
супер сензацията с решението си да се оттегли. Освен него обаче се оказа, че
Мат Кенсет ще напусне тима на Джо Гибс, Кейси Кейн - този на Хендрик Моторспортс, а
Кърт Буш и Даника Патрик вероятно няма да са част от екипа на Стюърт Хаас. Като
последно дойде и новината, че Арик Армирола също няма да бъде вече пилот в
отбора на Краля Пети и си тръгва заедно с основния спонсор. Спонсорът им
Смитфийлд отива в Стюърт Хаас и вероятно „Кубинската ракета“ Армирола ще се
приземи в един от опразнените гаражи – 41 или 10. За да не отварям скоба ще
поясня, че това са номерата на Кърт Буш и Даника Патрик, в НАСКАР всеки един
състезател си се води отбор, често вместо името му(ѝ) се използва само номера
на автомобила. Та като стана дума за номера да довърша за промените догодина(поне
тези ясни до момента) – Чейс Елиът ще кара с легендарния номер 9 догодина, номерът
с който спечели титлата в малките серии и номерът ползван дълги години от баща
му – страхотният Бил от Даунсонвил. Номер 24, станал легендарен покрай невероятният
Джеф Гордън пък ще отиде на мястото на номер 5(с който караше Кейси Кейн) и ще
бъде подарък за младият талант Уилиям Байрон, когото ще следя с голям интерес,
той наистина ме впечатли в няколко състезания от Иксфинити сериите. Но да се
върна на плейофите.
Лидер вплейофите и шампион в редовния сезон
стана Мартин Труекс Джуниър, който според мен ще е най-вероятният шампион. Ако разбира се нещо
не се обърка, както в Индианаполис или пък Ричмънд. Мартин прави невероятен
сезон и заслужава да спечели.
Кайл Ларъсн е една от бъдещите
звезди на НАСКАР, това е безспорен факт. Той обича да се състезава и иска да се
състезава постоянно. Ако не догодина, то след още една или две той ще се пробва
и на Инди 500, вероятно е да опита и други предизвикателства. Четири победи в
редовния сезон са отлично постижение, единствено му липсва постоянството, но
той поне има време пред себе си.
Кайл Буш. Вече съм му отделил внимание,
но той заслужва и още. Всъщност той заслужава много – Роуди е една от
най-ярките персони в последните години и е доказал, че може всичко. Може да
дразни, може да се сърди, но най-вече може да печели. И го прави. Ако Мартин не
успее, то нищо чудно това да е защото Кайл го е победил.
Ако има някой който не трябва
да бъде отписван никога, то това без съмнение е Джими Джонсън. При него има спадове и
подеми, но няма състезание в което да не е слаган сред фаворитите, дори и да
стартира последен. Вече го е показвал. Седем титли не са никак малко.
Тези четиримата най-вероятно ще
са на финала, като разбира се никога не са изключени изненади. Изненади може да
дойдат от старите кучета – Кевин Харвик, Мат Кенсет, Кърт Буш и дори Райън
Нюмън. И докато Харвик и Нюмън имат гарантирано място в НАСКАР за догодина, то
Мат и Кърт все още не намират отбор за следващият сезон. За Кенсет ще е
страхотно да спечели и да се оттегли, той е и най-опитният пилот тази година.
За Кърт важи общо взето същото, като и за двамата титлата би им дала възможност
да намерят сериозни спонсори и добри коли за 2018-та. И двамата вече са били
шампиони, шампион е бил и Харвик. Нюмън като че ли има най-сериозна мотивация,
досега не е успял да спечели титла, както вече стана дума през 2003 с осем
победи остана шести в класирането, заради многото си отпадания. Шансът му е
сега, но не е сигурно дали отново ще успее да надлъже съперниците си така както го
направи във Финикс.
Леле… за малко да забравя Брад Кезловски. Той също е шампион, също като
Харвик има договор за следващата година. Интересна фигура е, раздвоява в
мненията, подобно на Кайл Буш, може би не чак толко полярно. Има голяма уста,
но и е много бърз. Измисля интересни стратегии и може да блокира умело
съперниците си, както и да пести гориво. Не трябва да се отписва, но
постоянството му е проблем. Поне през този сезон.
Определено Дени Хемлин ми е симпатичен, а също така му съчувствам. С 31
победи Дени е пилота с най-много спечелени състезания без да е достигнал до
титлата. От тези в момента.
Джейми Макмъри трудно може да бъде сложен при фаворитите. По ирония на
съдбата кара с номер 1, а е спечели едва 7 състезания от всичките си 536 старта
досега. Най-доброто му класиране е 11-то място в шампионата през 2004 и в общи линии винаги
се движи някъде там – около топ десет.
С 18 победи от 494 старта Кейси Кейн би трябвало да има повече шансове от
Макмъри, но с оглед на слабите резултати в последно време едва ли. Кейн е с
неясно бъдеще, напуска тима на Рик Хендрик, но в какво посока все още не е
ясно. Слуховете го пращат в друг тим или дори в Индикар, но за сега нищо
потвърдено. За него ще е важно да се предстви на ниво поне в последните десет
старта.
И понеже някак тръгна на четворки, последната такава е от младите надежди.
Райън Блейни, Остин Дилън и Рики Стенхаус Джуниър спечелиха първите си победи
през тази година. Рики дори две, докато Чейс Елиът още не е посещавал Виктори
лейн. Общото между тях е това, че заедно с Кайл Ларсън всичките те са сочени за
бъдещето на НАСКАР. Кой от тях обаче ще надделее и кой ще остане вечната надежда
ще разберем след някоя и друга година, а в тези плейофи те имат шанса да
покажат на ветераните, че е време да се оттеглят. Или пък да не успеят да се
справят с големите батковци, но пък поне да научат още тънкости на занаята от
тях, преди те да се пенсионират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар