„Обременени“ победи – да или не?

      Стана вече въпрос за така наречените обременени победи, че дори и обременени втори места. Какво всъщност е това?

      Най-просто казано, когато колата на някой състезател се окаже с изменения(разбирай нередовна), то той получава наказание с отнемане на точки и отнемане на привилегията да ползва първото място като билет за плейофите, както това стана с Джоуи Лугано. Тимът също губи точки, тийм шефът е наказан за две или три състезания и толкова. Ако обаче наистина дадена кола не отговоря на изискванията защо просто не бъде дисквалифицирана и всичките точки да бъдат отнети. И дори класирането да се промени и следващите в класирането да преминат с място напред? Аз лично нямам отговор на този въпрос, но явно за официалните представители на НАСКАР това трябва да е така. Все повече обаче гласове се изказват в посока на дисквалификацията и този ропот от пилоти, отбори и журналисти ще накара г-н Франс и останалите да вземат мерки.

    Опитите да се движиш по ръба на правилата съществуват във всеки спорт. Забранените вещества при  атлетите, колоездачите и тенисистите(и при другите де), също са нещо такова. В моторните спортове винаги е имало търсене на развитие било на болид, кола или мотор и то често стига до границите на позволеното, че понякога ги прескача – волно или неволно. Тези дни си припомнях за първата гран при на Малайзия във Формула 1 и там отново има същото, дори и в развитието на ситуацията и решението на ФИА. Ако Ферари тогава не бяха спечелили апела си, то Мика Хакинен печелеше титлата кръг преди края и то след дисквалификация – доста неприятен начин да станеш шампион.

    Може би нещо подобно мъчи и ръководството на НАСКАР. Соломоновските решения обаче не винаги са добри, особено ако ги взимат други, а не самият той(Соломон), пък и когато засегнатите страни са повече от две няма начин да е изгодно за всеки.

И плейофите започнаха…

    След първият старт от плейофната серия в НАСКАР съвсем очаквано Мартин Труекс-младши бе над всички и по категоричен начин си осигури място в следващия етап. Реално, дори и без тази победа той щеше да се класира, но по този начин Мартин направи това, което трябваше – показа на всички, че това би трябвало да е неговата година. Естествено винаги нещо може да се обърка, но поне за сега всичко се подрежда идеално за него. Пета победа за годината при положение, че от 2007(когато печели първата си) до началото на сезона имаше едва седем. Ако продължи в същия дух нищо чудно да удвои първите си места до края на сезона.  

      Точно обратното може да се каже за Кайл Буш – при него всичко се обърка. Първо новият му екип(както стана ясно преди състезанието в отбора са решили да разменят механиците на Буш с тези на Дани Суарес) допусна две сериозни грешки и го отпрати на две обиколки зад лидерите и второ, той така и не успя да бъде в позиция, която да му позволи да се върне в битката за първите позиции. Кайл обаче е показвал многократно, че може да се върне в играта, още повече, че поне засега още е в добра позиция за продължаване в плейофите, благодарение на спечелените точки от редовния сезон.

    Чудесно представяне за Кевин Харвик и Чейс Елиът – и двата имаха добра скорост, водиха в състезанието, но не успяха да спрат Труекс. Малко по-назад останаха Кезловски, Кенсет и Джими Джонсън, като последният явно се събуди и в следващите два старта може да очакваме да бъде по-напред.

    Разочарование за Рики Стейнхаус, както и за Остин Дилън, но реално никой не очаква чудеса от тях на този етап. Кейси Кейн пък ще има нов шеф екип – Дариън Груб. Дариън водеше Тони Стюърт в шампионската му 2011 година и от Хендрик моторспорт разчитат на опита му за да помогне на Кейн в последните му девет старта с отбора.

     Ню Хемпшир ще приеме вторият кръг от плейофите, а седмица по-късно третият ще е в Довър. И двете трасета вече бяха част от този сезон, в едното спечели Дени Хемлин, а в другото Джими Джонсън, като Дени донесе първата победа за тима на Джо Гибс, а за Джими беше трета победа за годината и 11-та на това трасе.

    Прогнози трудно могат да се правят, но двете писти с дължина от една миля обещават интересна и оспорвана битка,  в която най-добрите 12 ще продължат нататък. 

P.S. Стана ясно, че Чейс Елиът е наказан, второто му място е отнето и тим шефът му глобен с 25 000 долара, причината е промени в аеродинамиката...Та това за наказанията и "обременените" победи (като на Лугано и Хемлин) и отнетите втори и други места си става вече дежурно. Ще поговорим и за това скоро. 

НАСКАР, пак за плейофите с повече кой

                Понеже се отплеснах в предишното писание и смело сложих точка, видях, че съм пропуснал да отделя внимание на участниците. Така както ги виждат анализаторите отвъд океана, с леки елементи на разсъждения от моя страна.

                Всъщност ще започна малко по-отдалече. В последните седмици и месеци дори станаха ясни различните промени сред пилотите за догодина. Естествено Дейл Ърнахрд Джуниър(не знам защо продължавам да го пиша с главна буква, ама така ми седи по-добре) предизвика супер сензацията с решението си да се оттегли. Освен него обаче се оказа, че Мат Кенсет ще напусне тима на Джо Гибс, Кейси Кейн  - този на Хендрик Моторспортс, а Кърт Буш и Даника Патрик вероятно няма да са част от екипа на Стюърт Хаас. Като последно дойде и новината, че Арик Армирола също няма да бъде вече пилот в отбора на Краля Пети и си тръгва заедно с основния спонсор. Спонсорът им Смитфийлд отива в Стюърт Хаас и вероятно „Кубинската ракета“ Армирола ще се приземи в един от опразнените гаражи – 41 или 10. За да не отварям скоба ще поясня, че това са номерата на Кърт Буш и Даника Патрик, в НАСКАР всеки един състезател си се води отбор, често вместо името му(ѝ) се използва само номера на автомобила. Та като стана дума за номера да довърша за промените догодина(поне тези ясни до момента) – Чейс Елиът ще кара с легендарния номер 9 догодина, номерът с който спечели титлата в малките серии и номерът ползван дълги години от баща му – страхотният Бил от Даунсонвил. Номер 24, станал легендарен покрай невероятният Джеф Гордън пък ще отиде на мястото на номер 5(с който караше Кейси Кейн) и ще бъде подарък за младият талант Уилиям Байрон, когото ще следя с голям интерес, той наистина ме впечатли в няколко състезания от Иксфинити сериите. Но да се върна на плейофите.

                Лидер вплейофите и шампион в редовния сезон стана Мартин Труекс Джуниър, който според мен ще е най-вероятният шампион. Ако разбира се нещо не се обърка, както в Индианаполис или пък Ричмънд. Мартин прави невероятен сезон и заслужава да спечели.

                Кайл Ларъсн е една от бъдещите звезди на НАСКАР, това е безспорен факт. Той обича да се състезава и иска да се състезава постоянно. Ако не догодина, то след още една или две той ще се пробва и на Инди 500, вероятно е да опита и други предизвикателства. Четири победи в редовния сезон са отлично постижение, единствено му липсва постоянството, но той поне има време пред себе си.

                Кайл Буш. Вече съм му отделил внимание, но той заслужва и още. Всъщност той заслужава много – Роуди е една от най-ярките персони в последните години и е доказал, че може всичко. Може да дразни, може да се сърди, но най-вече може да печели. И го прави. Ако Мартин не успее, то нищо чудно това да е защото Кайл го е победил.

                Ако има някой който не трябва да бъде отписван никога, то това без съмнение е Джими Джонсън. При него има спадове и подеми, но няма състезание в което да не е слаган сред фаворитите, дори и да стартира последен. Вече го е показвал. Седем титли не са никак малко.

                Тези четиримата най-вероятно ще са на финала, като разбира се никога не са изключени изненади. Изненади може да дойдат от старите кучета – Кевин Харвик, Мат Кенсет, Кърт Буш и дори Райън Нюмън. И докато Харвик и Нюмън имат гарантирано място в НАСКАР за догодина, то Мат и Кърт все още не намират отбор за следващият сезон. За Кенсет ще е страхотно да спечели и да се оттегли, той е и най-опитният пилот тази година. За Кърт важи общо взето същото, като и за двамата титлата би им дала възможност да намерят сериозни спонсори и добри коли за 2018-та. И двамата вече са били шампиони, шампион е бил и Харвик. Нюмън като че ли има най-сериозна мотивация, досега не е успял да спечели титла, както вече стана дума през 2003 с осем победи остана шести в класирането, заради многото си отпадания. Шансът му е сега, но не е сигурно дали отново ще успее да надлъже съперниците си така както го направи във Финикс.

Леле… за малко да забравя Брад Кезловски. Той също е шампион, също като Харвик има договор за следващата година. Интересна фигура е, раздвоява в мненията, подобно на Кайл Буш, може би не чак толко полярно. Има голяма уста, но и е много бърз. Измисля интересни стратегии и може да блокира умело съперниците си, както и да пести гориво. Не трябва да се отписва, но постоянството му е проблем. Поне през този сезон.

Определено Дени Хемлин ми е симпатичен, а също така му съчувствам. С 31 победи Дени е пилота с най-много спечелени състезания без да е достигнал до титлата. От тези в момента.

Джейми Макмъри трудно може да бъде сложен при фаворитите. По ирония на съдбата кара с номер 1, а е спечели едва 7 състезания от всичките си 536 старта досега. Най-доброто му класиране е 11-то място в шампионата през 2004 и в общи линии винаги се движи някъде там – около топ десет.

С 18 победи от 494 старта Кейси Кейн би трябвало да има повече шансове от Макмъри, но с оглед на слабите резултати в последно време едва ли. Кейн е с неясно бъдеще, напуска тима на Рик Хендрик, но в какво посока все още не е ясно. Слуховете го пращат в друг тим или дори в Индикар, но за сега нищо потвърдено. За него ще е важно да се предстви на ниво поне в последните десет старта.

И понеже някак тръгна на четворки, последната такава е от младите надежди. Райън Блейни, Остин Дилън и Рики Стенхаус Джуниър спечелиха първите си победи през тази година. Рики дори две, докато Чейс Елиът още не е посещавал Виктори лейн. Общото между тях е това, че заедно с Кайл Ларсън всичките те са сочени за бъдещето на НАСКАР. Кой от тях обаче ще надделее и кой ще остане вечната надежда ще разберем след някоя и друга година, а в тези плейофи те имат шанса да покажат на ветераните, че е време да се оттеглят. Или пък да не успеят да се справят с големите батковци, но пък поне да научат още тънкости на занаята от тях, преди те да се пенсионират.