След като първо Кристофър Бел, а след това и Кайл Ларсън взеха победи на неовални трасета, Чейс Елиът се завърна към поледите и грабна тази на Роуд Америка. Трасето в Уисконсин прие НАСКАР къп сериите за пръв път от 65 година насам. Пистата с дължина малко над 4 мили и 14 завоя е била домакин на една единствена надпревара през 1956-та година, но състезания там е имало от всякакъв вид – Индикар, спортни прототипи, издръжливост и в последните десет години в Иксфинити сериите. След двойния уикенд в Поконо и успехите на Боумън и Кайл Буш за Кайл Ларсън бе важно да се върне към победите, но това така и не се случи. Освен това Ларсън изоставаше само с две точки от Дени Хемлин в класирането и ако не победа, то поне лидерство с шампионата щеше е вероятно да се случи. И това не стана. Първо Хемлин кара доста добре, не че Ларсън не кара добре, но и двамата нямаха темпо за победа. Определено по-бързи от тях бяха и Кайл Буш и Чейс Елиът. Дори донякъде и Уилям Байрон. Второ Ларсън пострада от нелепата грешка на Алекс Боумън, който го удари, завъртя и двамата съотборници потънаха назад в края. Боумън се оправда с проблем в спирачките, но според мен по-скоро бе разсейване, макар че няма значение така или иначе инцидента бе факт. Алес Боумън специално отиде да се извини на екипа на Ларсън, извинението му бе прието, но сигурно в отбора ще има сериозни разговори, защото е глупаво така да се губят точки.
В етапите победи взеха Байрон, но после потъна и Тайлър Редик, който направи много добро състезание, но и той потъна малко назад в края. Приятните, но очаквани изненади бяха от Ей Джей Алмендингер и Остин Синдрик, като и двамата се бореха в челото много мъжки. Мат ДиБенадето също бе в тази група, а в края Кристофър Бел направи чудесен спринт и измъкна второто място от Кайл Буш. Състезанието донесе много емоции и много битки, като единствено малко по-дългите периоди зад кола за сигурност поубиха темпото, но като цяло надпреврата стана добра. Предполагам и догодина ще има кръг там, но все още календарът се бави. Вероятно някъде след лятната пауза най-късно ще е ясно кога и къде, но едва ли ще има сериозни разлики с тази година. Както и да е връщаме се обратно в Уисконсин.
Кайл Буш потегли от дъното след като в петък разби колата си по време на тренировката, а в събота в хаотичната квалификация накъсана от много жълти флагове Елиът не успя да запише чиста обиколка и остана 34-ти. Кайл Буш участва и спечели отново в Иксфинити сериите, което бе нова допълнителна подготовка за надпреварата. Това бе 101-вата му победа, а последното му участие за тази година в сериите ще е в Атланта. Двамата с Елиът бързо си пробиха път напред и още преди средата на дистанцията в къп сериите и беше ясно че победителят ще е един от тях. След сериозна битка Чейс Елиът показа своите умения и грабна седмата си победа на неовално трасе, втора за сезона и общо 13-та в кариерата му. Във вечната класация с девет победи на такива трасета е Джеф Гордън, с осем Тони Стюърт и Елиът със седем. В календара за тази година има още три такива състезания и Чейс има всички шансове да излезе начело, ако разбира се спечели и трите. Преди това обаче е старта в Атланта, а в Джорджия в родния си щат Елиът не е печелил в нито една от трите топ дивизии до момента. Сега има чудесна възможност да го направи, но през пролетта в Атланта доминираше Ларсън, макар и Блейни да му измъкна победата. Много силен там пък е Кевин Харвик, а в последните няколко състезания колата му като че ли малко „живна“, ако съдим по резултатите и на неговите съотборници. Дени Хемлин, Джоуи Логано и Брад Кезловски също имат апетити за Атланта, а до края на редовния сезон остават само шест състезания. Атланта и Ню Хемпшир преди паузата и още четири след това. Между другото веднага след състезанието в неделя в Атланта започва сериозен ремонт и трасето ще се промени чувствително. Наклонът в завоите ще се увеличи, ще се преасфалтира и ще има още куп различни промени преди догодина там да стъпят новите коли от генерация 7.
Няма коментари:
Публикуване на коментар