НАСКАР – Арик Алмирола с изненадваща победа в Ню Хемпшир

               Ако победата на Майкъл Макдауъл бе изненадваща на Дайтона 500, тази на Арик Алмирола в Ню Хемпшир би трябвало да е по-изненадваща. На суперспийдуей трасетата са възможни изненади и най-често там има неочаквани победители, всъщност и първата победа на Алмирола е именно такава през 2014-та. В Ню Хемпшир обаче не толкова често има изненади и обикновено най-бързият и съобразителен пилот и отбор печелят. Точно това бе изненадата в неделя в Нова Англия. На фона на скромните два финала в топ десет от 21 състезания, Арик Алмирола  беше впечатляващо бърз, борбен и с малко късмет и спечели третата си победа в кариерата и може би най-страхотната и важна до момента за него. „Кубинската ракета“ бе твърд в битката си с Чейс Елиът, после с Блейни и Кезловски, особено с Кезловски в края, а в последните обиколки извади късмет, че заради прекъсването в началото състезанието бе съкратено. Дистанцията бе намалена с осем обиколки заради започналото смрачаване след залез слънце и това не позволи на изключително бързият в края на дистанцията Кристофър Бел да догони Алмирола. Може би точно тези осем обиколки щяха да са достатъчни, макар че от видяното по-рано в битките на Арик той едва ли щеше да се даде лесно на Бел. Така след като влезе в надпреварата като 27-ми в класирането със само един финал в топ пет Алмирола излезе като 13-ят победител в сезон 2021-ва и (почти) сигурен участник в плейофите. Това в скобите е поради факта, че ако в следващите четири старта до края на редовния сезон имаме четирима нови победители, то тогава Алмирола може да остане извън топ 16, но това е малко вероятно. Победителите трябва да са пред него в класирането, което не е невъзможно, но с оглед на четирите арени на последните кръгове преди плейофите едва ли ще има чак такива изненади. 

 

               След двуседмичната пауза НАСКАР се завръща с надпревара на Уоткинс Глен, където фаворитите са Елиът, Труекс, Ларсън, Бел, може би Харвик и братя Буш. Същите ще бъдат вероятните претенденти и на Индианаполис, където на неовалната му конфигурация ще карат за пръв път. Там вече може да включим и Чейс Бриско и Кевин Харвик, като от всички изброени само Бриско е извън топ 16 в момента. Да възможни са изненади от Тайлър Редик също, но той поне за монета е над чертата, а пръв под нея е Остин Дилън. Дилън ще се съсредоточи върху Мичиган и Дайтона, а с претенции и амбиции за влизане (сравнително реални) са още Мат ДиБенадето, Даниел Суарес и Рос Частейн. С добри шансове за изненади на неовалните трасета пък е Райън Прийс, а съотборникът му Рики Стенхаус младши винаги е бил силен на суреспийдуей трасетата. Извън изброените останаха четирима бивши победители – Райн Нюмън, Ерик Джонс и Коул Къстър и най-предно класирания от тях Крис Бушиър. И ако за Джонс и Къстър шансовете са малки, то за Бушиър и особено ветерана Нюмън би трябвало да следим внимателно. За Нюмън това е най-вероятно последния сезон в топ дивизията и ще направи всичко по силите си да влезе в плейофите, а ако това не се случи да опита да спечели поне още веднъж преди края на сезона. Това е сериозна мотивация и „Рокет Мен“ има опит в пестенето на гориво, промяната на стратегии и особено в твърдата борба. От всички евентуални претенденти за влизане в плейофите пропуснах само Бъба Уолас, но ако има шанс той ще се възползва от него. В негова полза е сътрудничеството с отбора н Джо Гибс, който при определени обстоятелства би го подкрепил, примерно на Дайтона.

               Интересно е и как ще се развият нещата за Харвик и Хемлин, които теоретично биха могли да останат без място в плейофите, но Дени би могъл да се класира и без победа. За целта трябва да остане лидер в класирането и като шампион на редовния сезон да продължи в битката за титлата. Това всъщност ще е прецедент, защото до момента лидера в класирането до края на редовния сезон не бил без победа.

               Тези дни се разплете и сагата с Брад Кезловски. След като миналата седмица стана ясно, че неговото място в Пенске ще заеме Остин Синдрик, а това на Мат ДиБенадето ще бъде за Харисън Бъртън, вече официално Брад става част от Рауш Фенуей. Така след доста голямо прекъсване пак ще имаме пилот-собственик в решетката за догодина.

               Сега две седмици пауза, а после от осми август екшънът продължава, а битката ще е още по-оспорвана.

НАСКАР – Шоуто на братя Буш и малка помощ от съотборник в Атланта

               Надпреварата в Атланта се превърна в шоуто на братя Буш, а спора им бе разрешен след малко помощ от съотборника на Кърт – Рос Частейн. Победа в етап номер едно за Кайл, победа в етап номер две за Кърт и твърда битка, гарнирана с изпреварвания при спиранията в бокса, прекъсване заради зейнали дупки на трасето и накрая победа за Кърт, след намесата на Частейн – това е възможно най-краткото резюме на състезанието в Атланта. Да на практика освен за тези неща има какво да се каже и за други пилоти и ситуации, но това всъщност бе основната сюжетна линия при последното състезание на това абразивно и неравно трасе. Не се притеснявайте, Атланта ще продължи да бъде в календара, просто още в понеделник започна сериозна реконструкция на съоръжението, която ще включва дори промяна на ъгъла на наклон в завоите, както и пълно преасфалтиране. Настилката в Атланта последно бе положена през 1997-ма година и от тогава до сега постепенно се рушеше. Идеален пример за това бе и прекъсването, след като се видя и голямата дупка отворила се по време на надпреварата. Показателно е и това, че след финала на победителя Кърт Буш му бе подарено парче от настилката за спомен от организаторите. Самият Кърт бе много развълнуван и доволен и първите му думи, след като слезе от колата си бяха “ …Ама бихме Кайл, а?...“ към публиката. С първата си победа са сезона Кърт стана 12-ият пилот с победа през 2021-ва и пет кръга преди края на редовния сезон си осигури място в плейофите. На теория при нови петима победители той би трябвало да се класира, ако Кристофър Бел и Майкъл Макдауъл не съберат повече точки от него, но за момента той е пред тях и би трябвало да е спокоен. 33-та победа в кариерата и четвърта в Атланта му дават сериозен шанс да продължи с новия отбор и догодина, още повече, че заяви желанието си да остане. Мисля, че от Тракхаус Рейсинг имат нужда от точно такъв пилот като него, за да могат да започнат да печелят още от догодина. Сериозният спринт в последните няколко седмици от страна на Кърт се отплати и само за няколко старта той успя да се изкачи над чертата в топ 16, а сега вече и да се заключи там. Точно тук опитът си каза думата и наистина докато печели, докато може да се бори наравно с останалите Кърт Буш би трябвало да се състезава. С повечко късмет би могъл да си пробие път и към по-предната фаза от елиминациите, а с огромен късмет може да стигне и до финала, кой знае.

               По-малкият от братята Буш започна уикенда с победа номер 102 в Иксфинити сериите и така постигна пет победи от пет старта през тази година. Според мнозина, това вероятно бе и последното му състезание в серията предназначена предимно за новаци, но Кайл все още не е потвърдил това. Всички се осланят на изказването му отпреди време, че ще спре когато спечели сто състезания и това вече е факт, така че да видим.

               В неделя Кайл бе много бърз и много устремен още от началото на надпреварата. Успя да изпревари Чейс Елиът, а след това трудно сдаде лидерството на брат си, като дори за кратко успя да си го върне. В края дори водеше с около две секунди, но дойде момента, в който настигна Рос Частейн и лидерството му приключи. Рос, както стана ясно по-късно е бил помолен от Кърт (по радиото, чрез екипа си разбира се) да му освободи долната част на трасето, а това, че позабави малко Кайл не е нещо невиждано. Виждали сме далеч по-упорито блокиране от страна на други пилоти, дори и да не е толкова напечена борбата в челото, но Кайл Буш не бе доволен. Ясно е, че когато спрат съперника ти и ти спечелиш от това, неглижираш ситуацията, но когато ти си потърпевш си недоволен. Особено при Кайл. Стигна се до там, че от НАСКАР трябваше да потвърдят, че няма нищо необичайно в това пилот да се пази от затваряне с обиколка, малко по-агресивно от обичайното, което в този случай дори не бе толкова агресивно. Само преди няколко сезона Елиът бе блокиран по подобен начин от Райън Нюмън и това позволи на Кайл Буш да го настигне и изпревари, като лиши Чейс от първа победа. Това обаче явно не се помни толкова, но како и да е. Сред феновете се обособи мнението, че когато лидера е забавен от пилот борещ се да остане в неговата обиколка е позволено всичко и не се приема за проблем, само ако лидерът не е Кайл Буш. Мисля се сещате, че това са феновете, които не симпатизират на Роуди. Истината е, че Кайл и екипът му трябваше да очакват подобно нещо и да опитат да го предотвратят. Най-лесно щеше да е ако Кайл просто бе слязъл в долната част на трасето, която бе освободена от Частейн малко преди да бъде настигнат. Тогава, ако Рос бе слязъл обратно там можеше да има основание за сърдене и претенции, но както вече стана дума, подобно блокиране се виждали много пъти. Кърт отчете помощта на съотборника си и дори каза, че ще му върне услугата, когато това се наложи, а от своя страна Кайл със сигурност ще направи така, че Частейн да получи възмездие. И това е нещо обичайно. Извън полемиката относно битката на братя Буш, трябва да се отбележи, че Кайл наистина вдигна сериозно темпото, доста по-сериозно от брат си и вече заема третото място в класирането на 97 точки от Дени Хемлин. Да, Дени продължава да е лидер, а Кайл Ларъсн се чуди какво още би могъл да направи за да не го изпревари. Шегувам се. Просто Ларсън е толкова близо, но все нещо става. Този път взе повече точки от Дени в етапите, а в края на втория Хемлин дори получи наказание да превишена скорост в бокса и потъна назад. Чудесна възможност за Ларсън, но той някак си успя да провали това, като също превиши скоростта при спирането си бокса, при това при зелен флаг, а това го отпрати още по-назад от Дени Хемлин. Така след 21 старта Хемлин продължава да е лидер с десет точки аванс пред Кайл Ларсън. Според букмейкърите Ларсън е фаворит за предстоящата надпревара в Ню Хемпшир, ако и там не успее Хемлин ще е лидер и след двуседмичната лятна пауза. А ако и двата продължават да допускат грешки, Кайл Буш може да ги изненада и да се намеси в борбата за титлата шампион на редовния сезон. Само на пет точки от Кайл Буш е Уилям Байрон, като и четиримата пилоти на първите четири места имат по 14 финала в топ десет до момента. А знаете ли кой също има толкова? Кевин Харвик. Въпреки слабото представяне на тима му, Кевин продължава да е в челните позиции и вероятно ще продължи към плейофите дори и без победа, но ако не успее да посети алеята на победата в първия кръг е много вероятно да не продължи напред. Харвик и Труекс направиха много доро състезание, до момента в който не се удариха, макар и леко в бокса. И двамата потеглиха от задни позиции и стигнаха до топ десет в края на първия етап, но после потънаха отново. Кевин поизостана, но заедно с Мартин отново намериха пътя към топ десет. Много съм любопитен какво ли щеше да е представянето им ако не се бяха ударили така нелепо в питлейна.

               Чейс Елиът отново нямаше късмет у дома, а Алекс Боумън бе близо до това да изненада лидерите, особено ако бе имало прекъсване в края. Добра стратегия, но  този път без нужния късмет за нея. Сега в Ню Хемпшир е последния шанс за добро представяне преди лятната пауза, а след това има две неовални, едно овално и една Дайтона – все непредвидими надпревари мисля.

НАСКАР – Чейс Елиът си върна титлата крал на неовалните трасета

               След като първо Кристофър Бел, а след това и Кайл Ларсън взеха победи на неовални трасета, Чейс Елиът се завърна към поледите и грабна тази на Роуд Америка. Трасето в Уисконсин прие НАСКАР къп сериите за пръв път от 65 година насам. Пистата с дължина малко над 4 мили и 14 завоя е била домакин на една единствена надпревара през 1956-та година, но състезания там е имало от всякакъв вид – Индикар, спортни прототипи, издръжливост и в последните десет години в Иксфинити сериите. След двойния уикенд в Поконо и успехите на Боумън и Кайл Буш за Кайл Ларсън бе важно да се върне към победите, но това така и не се случи. Освен това Ларсън изоставаше само с две точки от Дени Хемлин в класирането и ако не победа, то поне лидерство с шампионата щеше е вероятно да се случи. И това не стана. Първо Хемлин кара доста добре, не че Ларсън не кара добре, но и двамата нямаха темпо за победа. Определено по-бързи от тях бяха и Кайл Буш и Чейс Елиът. Дори донякъде и Уилям Байрон. Второ Ларсън пострада от нелепата грешка на Алекс Боумън, който го удари, завъртя и двамата съотборници потънаха назад в края. Боумън се оправда с проблем в спирачките, но според мен по-скоро бе разсейване, макар че няма значение така или иначе инцидента бе факт. Алес Боумън специално отиде да се извини на екипа на Ларсън, извинението му бе прието, но сигурно в отбора ще има сериозни разговори, защото е глупаво така да се губят точки.

               В етапите победи взеха Байрон, но после потъна и Тайлър Редик, който направи много добро състезание, но и той потъна малко назад в края. Приятните, но очаквани изненади бяха от Ей Джей Алмендингер и Остин Синдрик, като и двамата се бореха в челото много мъжки. Мат ДиБенадето също бе в тази група, а в края Кристофър Бел направи чудесен спринт и измъкна второто място от Кайл Буш. Състезанието донесе много емоции и много битки, като единствено малко по-дългите периоди зад кола за сигурност поубиха темпото, но като цяло надпреврата стана добра. Предполагам и догодина ще има кръг там, но все още календарът се бави. Вероятно някъде след лятната пауза най-късно ще е ясно кога и къде, но едва ли ще има сериозни разлики с тази година. Както и да е връщаме се обратно в Уисконсин.

               Кайл Буш потегли от дъното след като в петък разби колата си по време на тренировката, а в събота в хаотичната квалификация накъсана от много жълти флагове Елиът не успя да запише чиста обиколка и остана 34-ти. Кайл Буш участва и спечели отново в Иксфинити сериите, което бе нова допълнителна подготовка за надпреварата. Това бе 101-вата му победа, а последното му участие за тази година в сериите ще е в Атланта.  Двамата с Елиът бързо си пробиха път напред и още преди средата на дистанцията в къп сериите и  беше ясно че победителят ще е един от тях. След сериозна битка Чейс Елиът показа своите умения и грабна седмата си победа на неовално трасе, втора за сезона и общо 13-та в кариерата му. Във вечната класация с девет победи на такива трасета е Джеф Гордън, с осем Тони Стюърт и Елиът със седем. В календара за тази година има още три такива състезания и Чейс има всички шансове да излезе начело, ако разбира се спечели и трите. Преди това обаче е старта в Атланта, а в Джорджия в родния си щат Елиът не е печелил в нито една от трите топ дивизии до момента. Сега има чудесна възможност да го направи, но през пролетта в Атланта доминираше Ларсън, макар и Блейни да му измъкна победата. Много силен там пък е Кевин Харвик, а в последните няколко състезания колата му като че ли малко „живна“, ако съдим по резултатите и на неговите съотборници. Дени Хемлин, Джоуи Логано и Брад Кезловски също имат апетити за Атланта, а до края на редовния сезон остават само шест състезания. Атланта и Ню Хемпшир преди паузата и още четири след това. Между другото веднага след състезанието в неделя в Атланта започва сериозен ремонт и трасето ще се промени чувствително. Наклонът в завоите ще се увеличи, ще се преасфалтира и ще има още куп различни промени преди догодина там да стъпят новите коли от генерация 7.