НАСКАР Канзас 2 Плейофите продължават, останаха осмина

               Втората фаза от елиминациите в плейофите на НАСКАР премина и остана полуфиналната осмица, която след още три старта ще излъчи четиримата финалисти. Дени Хемлин спечели едно щуро състезание, в което до последно не беше сигурно кой точно ще продължи и кой ще отпадне. Оказа се, че победителят тук от месец май Брад Кезловски не успя да се класира и един от сериозните претенденти за титлата вече е извън битката. Борбата му с Чейс Елиът продължи до финала, където Елиът остана втори, но проблемите на Кезловски и потъването му в класирането помогнаха на Чейс да продължи. Заедно с Кезловски от плейофите отпаднаха и Алекс Боумън, Уилям Байрон и Клинт Бойер. Първите двама могат да са доволни от представянето  си, пък и са млади и имат още време пред себе си, а Клинт Бойер може да се надява догодина да опита отново да стигне до финал, след като стана ясно, че договорът му с тима е продължен и за следващият сезон. Така напред продължават тримата пилоти на Джо Гибс Рейсинг, които също така оглавяват класирането – Кайл Буш, Мартин Труекс младши и Дени Хемлин. Четвърти е Джоуи Логано, който буквално като котка със седем живота, успява да се промъкне въпреки всичките си проблеми и неудачи. Съотборникът му Райн Блейни е последен в осмицата, пред него са двамата пилоти на Шевроле – Кайл Ларсън и Чейс Елиът. Пети в класирането е тихо придвижващият се от етап в етап Кевин Харвик, който или готви големият си удар или просто не успява да уцели точните настройки.

               Така тази неделя в Мартинсвил, започва решителната фаза от плейофите. Следват Тексас и Финикс, където осмината ще трябва да решат спора кой да отиде на финала и да се бори за титлата.

               Кайл Буш – без победа вече 18 състезания, но все пак продължава да е лидер в класирането и продължава да е с най-големи шансове за финал, дори само заради точките си до момента. Кайл обаче ще трябва да победи или поне да не допуска грешки, каквито продължава да прави и ако не стигне до финала, ще трябва да се сърди на себе си.

               Мартин Труекс младши – трудно начало на сезона с тима на Джо Гибс, но бързо влезе в ритъм и в следата на годината определено беше най-добре справящият се пилот на отбора. След кратък спад Мартин отново показа отлично темпо и борбеност и с това даде основание да бъде сочен за фаворит за титлата. Вероятно ще е финалист, а там в Маями вече е печелил и нищо няма да го спре да спечели отново. Да видим.

Дени Хемлин. Периодичните проблясъци на Хемлин и последващите спадове са може би най-сериозният проблем на номер 11. Постоянството някак си липсва. Точно когато изглежда няма кой да го спре, Дени просто потъва назад, а в моментите когато вече не е слаган в сметките успява да се върне, като например в Таладега, където остана трети, но имаше реален шанс да победи. Мартинсвил е едно от най-добрите му трасета, така че би могъл да спечели място на финала още тази неделя. Ако не стигне до финала рискува повече да няма такава възможност, кой знае как ще тръгне сезона догодина, а сега вече има пет победи.

               Джоуи Логано. През миналата година писах, че Логано е непредвидим и продължавам да го мисля. Много агресивен, постоянно замесен в инциденти и разправии, Джоуи успя да излъже „голямата тройка“ през миналата година, но не съм сигурен дали ще успее да го направи отново. Твърде много пилоти са му сърдити и това би могло да му създаде проблеми с класирането на финал. Логано обаче е хитър, пресметлив и пак да кажа непредвидим така че би могъл отново да опита да спечели. И пак да кажа, ако не раздразни някой от многото си противници в неподходящ момент.

               Кевин Харвик бавно стигна до победи през сезона, но пък доста стабилно събираше точки през цялата година, с малки изключения. Нищо не се знае, през миналата година колите на отбора му бяха най-бързи през повечето време, но така и не успяха да стигнат до финала (освен него), през тази нещата са доста по-различни. Стюърт-Хаас изостават, момчетата в Пенске като че ли по-добре се справиха с новия Мустанг, но Харвик е един от най-опитните пилоти и винаги може да се опре на това. Може би само проблемите в бокса някак не престават и периодично го забавят. Ако там нещата са наред, Харвик би могъл да е на финал, а дори и да се бори ца титлата.

               Чейс Елиът остана единствената надежда на Рик Хендрик за участие на финал, което само по себе си е успех. В последната година Елиът израсна много и доби увереност, но показа и завиден хъс, най-вече на ровала в Шарлът. Тази упоритост може да го възнагради поне с участие в топ четири, но стигне ли до там Чейс със сигурност ще се бори за титлата, и ще е труден съперник за останалите. С известна доза късмет би могъл и да спечели.

               Кайл Ларсън взе милион долара през май, сега влезе в топ осем, по всичко личи, че най-после намери пътя към победите. Не веднъж е ставало дума, че Ларъсн винаги е бил много бърз в Маями, въпросът е да ли ще успее да стигне до четворката. Кайл има своите шансове, но като цяло, както и пре Елиът ще му трябва известна доза късмет, защото Камарото все още не е най-добрата кола по много показатели, а това ще е проблем.

               Райън Блейни стигна до тук благодарение на победата на Таледега, но като цяло сезонът му не е особено добър. През миналата година често бе по-бърз от Логано и Кезловски, но през тази двамата му съотборници си върнаха позициите на лидери. Блейни би могъл да бъде финалист на теория, но с оглед на резултатите му през годината бих казал че ако стане ще е по-скоро случайно. Райън е талантлив, но не мисля че това е неговата година.

               И така в следващите три уикенда ще се реши битката за финалната четворка, а ако трябва да прогнозирам бих заложил на Труекс-Хемлин-Харвик-Буш, поне така е логично с оглед на представянето през целия сезон.  И ако имам право на резервен финалист бих сложел Елиът, но не знам на чие място.

НАСКАР – Таладега в две части и победа за Райън Блейни

               Двудневното състезание на Таладега донесе успех за Райн Блейни, а с това и място в полуфинала на плейофите. Райън победи само със седем хилядни своя съименник Нюмън, а надпреварата бе изпълнена с обрати и обичайните за суперспийдуей катастрофи. Блейни бе лидер в неделя, но при влизането си бокса надцени спирачките си и влетя буквално с вратите напред в алеята към боксовете, което му донесе наказание за превишена скорост. За негов късмет състезанието се разви така, че в края той отново бе в позицията да се бори за победата и успя да я спечели. При последния рестарт за малко не бе изненадан от Нюмън, който бе засилен от Дени Хемлин, дори при борбата помежду им остана съмнение за пресичане на двойната жълта линия от страна на Блейни, но стюардите решиха, че това е в резултат от битката и не последва наказание. Все пак доста фенове и журналисти повдигнаха въпроса, защото наистина колата с номер 12 получи предимство при излизането си извън очертанията, но въпреки това поне за сега няма официално преразглеждане на ситуацията. За Райън Блейни това бе трета победа в кариера и много важна стъпка в опита му да влезе във финала, като този уикенд в Казнас той, заедно с Кайл Ларсън са единствените сигурни полуфиналисти. Така те могат спокойна да експериментират ва трасето с дължина миля и половина, сходно с това, на което след месец ще бъде финала в Маями.

               Състезанието започна в неделя, като заради очакваният дъжд старта бе изтеглен с 15 минути по-рано, което не позволи на зрителите(тези пред телевизорите у нас, а вероятно и в други страни) да видят парадната обиколка на колата, с която през 2000-та година Дейл Ърнахрд спечели последната си победа. На волана бе собственика на тима Ричард Чилдрес, а трибуните приветстваха този жест на организаторите към легендарния пилот.

               В първият етап всички бяха малко или повече предпазливи(като изключим Блейни, за когото стана дума малко по-горе), а екипната работа на Шевроле този път намери сериозен отпор. Още в самото начало Бред Кезловски и Клинт Бойер направиха тандем и успяха да изпреварят конкурентите си, като до края на състезанието, този прийом продължи да бъде използван. Така по двойки колите се бореха преди години, така че това не бе новост, но не бяха толкова много пилотите движещи се по този начин. Повечето предпочитаха дългите колони (влакчета) и точни при тях и малко прибързаните побутвания се стигна и до няколкото инцидента, в които голяма част от борещите се в плейофите пилоти имаха проблеми. Точно след края на първия етап, спечелен от Уилям Байрон заваля и след час и нещо опити да подсушаване организаторите решиха да отложат състезанието за понеделник.

               В началото на продължението Брад Кезловски имаше проблем със запалването и изостана, а екипът на Райън Нюмън го повика в бокса преди питлейна да бъде отворен, явно се притесняваха да не му свърши горивото. Самият втори етап премина сравнително спокойно, но в навлизането на финалната част инцидентите започнаха. Всъщност обикновено в края на всяко състезание страстите се нажежават, пилотите са едновременно уморени и раздразнени и именно тогава има повече прекъсвания. Третия етап протече с прекъсвания през десетина обиколки, имаше само един период от около 20 без жълти флагове. Побутванията в колоната не винаги бяха премерени и това бе основаната причина за инцидентите. Първо Алекс Боумън не прецени, че Логано е засилен доста от Клен Бойер и в резултат Боумън, Джими Джонсън и Кайл Ларсън отпаднаха, а доста други пилоти получиха различни повреди. Нещо подобно стана и малко по-късно, когато братя Буш и Крис Бушиър засилиха Байрон в Джоуи Логано, като така намалиха броя на колите на трасето. Брендън Гоан направи впечатляващо превъртане, но все пак то остава далеч от премятанията на Кайл Лайрсън от пролетта. Добрата новина е че нямаше контузени, а нито един от 12-те претенденти не се опази от проблеми.

               Щуро състезание, много инциденти, общо взето това, което винаги е поднасяла Таладега. Сега ситуацията в класирането е такава, че почти всеки (освен Ларсън и Блейни) би могъл да отпадне тази неделя. Все пак Хемлин, Труекс, Кайл Буш и Харвик са с повече шансове да продължат, но за последните две места в осмицата ще се води сериозна битка. А това обещава страхотно състезание за феновете.

НАСКАР втората фаза от елиминациите започна, Кайл Ларсън най-после с победа

               Състезанието в Довър бе началото на втората фаза от плейофите и най-после Кайл Ларсън прекъсна серията от 75 старта без победа. След близо две години суша, Ларсън стигна до алеята на победата и се класира за следващия етап. Този път Кайл поведе в края и не позволи на никой да го доближи. За негов късмет състезанието премина почти без прекъсвания, защото в противен случай щеше да има проблеми при рестартите. Шеста победа в кариерата и много важна стъпка в битката за титлата, понеже Ларсън е един от най-бързите пилоти на трасето в Маями и стигне ли до финала определено ще е сериозен фаворит за победата и титлата. До тогава обаче, ще трябва да се пребори и за влизането там, а за целта трябва да трупа най-вече плейофни точки и евентуално да спечели надпревара от следващия етап.

               Дени Хемлин пък има за какво да съжалява, след като води в продължение на 219 от 400 обиколки (според ревизираните статистики обиколките са 218, но това няма особено значение). Дени доминираше в цялата първа половина от състезанието, но 12 обиколки преди края на втория етап Мартин Труекс младши го настигна и изпревари и до края Дени така и не успя да се върне отново начело. До голяма степен вина за това имаше Джоуи Логано, който още преди зеления флаг получи повреда(както стана ясно след финала в скоростите, а не в окачването) и изостана с 24 обиколки преди да се върне на трасето. Джоуи определено бе решил да вгорчи състезанието на своите конкуренти и успя до голяма степен да го направи като дълго време задържаше Хемлин и Труекс. Закачката му с пилотите на бившият му отбор отдавна не са изненада, но този път Логано бе впечатляващо упорит. На практика той нямаше никакъв шанс да премине напред в класирането с това изоставане, единствено отпадане на негови съперници можеше да му донесе повече точки. Все пак Джоуи не премина границата на позволеното и не предизвика инциденти, но отнесе доста критики след финала. Най-вече от Дени Хемлин, който стартира от полпозиция в състезание номер 500 в топ дивизията на НАСКАР и се надяваше на победа.

               И ако за Логано нещата не се развиха добре, то за Чейс Елиът и Райън Блейни те бяха още по-неприятни. Двамата отпаднаха след повреди – Елиът имаше грижи с налягането на маслото, а Блейни със спирачките. Така Райън се закотви на дъното на топ 12, а Чейс на позиция пред него. Сега двамата са в много по-неизгодна позиция преди Таладега, но там винаги е непредвидимо и всичко може да се случи.

               Добро състезание за Кайл Буш, въпреки грешката в бокса, още по-добро пък за Алекс Боумън, който този път не бе толкова агресивен. Кевин Харвик отново без да блести взе добри точки, а Мат ДиБенадето и Джими Джонсън също трябва да са доволни от представянето си. Не толкова доволни трябва да са Брад Кезловски и най-вече Уилиям Байрон защото заради грешката му в бокса и наказанието за нея изостана назад, а имаше темпо да се бори за топ пет, дори топ три.

               Сега предстои едно от най-непредсказуемите трасета – Таладега. Там както вече стана дума всичко може да се случи и дори да има изненадващ победител. Вероятно отборната работа ще бъде основната стратегия, така както видяхме и по-рано през годината. Шевроле се съюзиха с Тойота за Дайтона 500, но след кота Хемлин спечели, тактиката за Таладега бе сменена и даде резултат – победа за Елиът. Любопитно ще е как този път ще се развият събитията, особено ако се стигне и до инциденти и отпадания на фаворитите. Възможно е нещата да се заплетат така, че в Канзас битката да бъде много ожесточена за преминаване напред в плейофите.