НАСКАР

След дълго мотаене и протакане все пак реших, че е време да споделя някъде всичко, което знам, научавам и виждам в НАСКАР с всички, които харесват тези състезания.
Планът е поне веднъж седмично да пиша, ще ми се да има нещо като анализ на изминалата надпревара, но на първо време започвам с по-общите и глобални неща.


Мико

сряда, 17 април 2019 г.

НАСКАР – Мартин Труекс най-сетне спечели на късо трасе


               След 486 старта 81 от които на къси трасета Мартин Труекс младши най-после триумфира с победа. Още повече, че в Ричмънд той спечели под сериозен натиск, но не се поддаде и удържа атаките на Клинт Бойер и Джоуи Логано. Победата бе и първа за Труекс с новия му отбор и новия номер 19 и той стана първият пилот с победи за четири различни екипа. Този успех би трябвало да успокои шампиона за 2017 година, защото хем взе виза за плейофите, хем затвори устите на хейтърите че не е добър на късите (класически) овали. За феновете на НАСКАР наистина е важно един пилот да е добър на именно този тип трасета, защото според тях това е истинското майсторство.

                  Не че Дайтона или Таладега не тежат, но някак си овалите под миля и половина напомнят повече на популярните дърт тракове (както наричат късите неасфалтирани малки писти, каквито има в изобилие и реално са като малките футболни игрища у нас), а от там започват повечето кариери. Мартин направи чудесно състезание и честно казано не вярвах, че ще успее да задържи по-бързите Бойер и особено Логано, но явно опита и самочувствието му са на ниво. Това е добра новина за неговите почитатели, защото предполагам сега Труекс ще се „отпуши“ и очаквам нови победи от него.
               Традиционната грешка с превишаване на скоростта в бокса от страна на Кайл Буш пък беше другата причина за успеха на Труекс, защото както обикновено Кайл бе много бърз. Буш обаче трябва да се пази от подобно каране на ръба, защото точно такива грешки и последвалите наказания биха го лишили от титлата в края на годината. Роуди трябва да работи и над темпото си в къси серии, защото по този показател също има проблеми, а както видяхме точно по този начин през миналата година Логано стана шампион.
               След девет старата съм изненадан, че Кевин Харвик все още е без победа, при положение че темпото на колите на Стюърт – Хаас е чудесно. Е, може би с една идея по-слабо от това на колите на Пенске и Джо Гибс, но е добро. Нищо чудно пръв в тима на алеята на победата да видим Клинт Бойер, въпреки че в класирането Харвик има повече точки.
               За Хендрик Моторспорт мисля че няма какво да се каже…все още. Жалко. Надявам се все пак и те да се включат за да стане по-интересно в челото. И докато сме на тема Шевроле, жалко и за Кайл Ларсън. Кърт Буш го бие по всички точки от началото на сезона, може и да спечели скоро ако продължава така.
               Така след девет състезания продължава да има само два отбора победители и общо петима пилоти. Вероятно скоро това ще се промени, но за момента изглежда фаворитите са именно сред момчетата на Джо Гибс и тези на Роджър Пенске. Тази седмица няма състезание и всички ще имат време за кратък отдих, за да се заредят с енергия за Таладега, където всичко може да се случи.

вторник, 9 април 2019 г.

НАСКАР Бристъл - и отново Кайл Буш


               Кайл Буш спечели третата си победа за сезона, осма в Бристъл и 54-та в Къп сериите, като така се изравни с легендата Ли Пети. Шегувайки се след финала с водещите Даръл Уолтрип и Джеф Гордън не пропусна да ги посочи като следващата си цел за изравняване. С оглед на формата му и хъса това не е невъзможно – Гордън има 93 победи, а Уолтрип 84. Реално в рамките на следващите три-четири сезона Кайл съвсем спокойно би ги настигнал, или поне тези на Даръл.

               Буш спечели в Бристъл и то по особено впечатляващ начин – още в първата обиколка бе ударен от Рики Стенхаус и потъна почти до дъното на класирането, но късмета, накъсаното от прекъсвания състезание и добрата стратегия го изведоха до челото. И отличното му каране разбира се. След финала Кайл каза, че колата му е била много бърза, но най-бързите коли са били тези на Пенске, което си беше така. 22 обиколки преди финала Логано и Кезловски водеха, Блейни бе близо до тях, а колите им доминираха през цялата дистанция. Грешката на Тод Гордън (тийм шефът на Логано) бе че реши да го извика за нови гуми, докато братя Буш и още няколко пилоти предпочетоха да останат на трасето и така поведоха колоната. В последните обиколки изглеждаше сякаш Кърт ще успее да настигне брат си, но три тура преди финала допусна грешка и изостана. В противен случай вероятно щеше да опита да избута Кайл и да спечели, което и каза след надпреварата. А Кезловски и Пол Уолфи пък направиха голямата грешка да объркат позицията при последния рестарт и това доведе до наказание за Брад.
               На практика осем старта след началото на сезона имаме само четирима победители от два отбора. Кайл Буш с три, Дени Хемлин с две от тима на Джо Гибс с Тойота и Брад Кезловски с две и Джоуи Логано с една за тима на Роджър Пенске и Форд. За Шевроле все още остава надеждата за влизане в играта, след като поне в квалификациите колите им имат скорост. В състезанията обаче нещата не са така добре и само отличната стратегия на Кърт Буш и хъка и таланта на Чейс Елиът дават някакви резултати, поне до момента обаче без победа. Интересното е че Кайл Ларсън се позагуби на фона на Кърт Буш, а Алекс Боумън пък съвсем потъна на фона на Елиът и Байрон, та дори и на кратките проблясъци на Джонсън. След Бристъл пък спокойно може да дадем отлична оценка на младите братя Дилън, особено на страхотната битка в края на първия етап на Тай с Клинт Бойер. Бойер пък като че ли най-често се бори за челните места, но в класирането все още е далеч зад Кевин Харвик. Харвик успява да събира точки почти незабележимо, но е въпрос на време да се намеси в битката за победи. Дани Суарес пък в последните стартове прави доста по-добро впечатление от Арик Алмирола, ако трябва да завършим с представянето на Стюърт Хаас.
               В събота срещу неделя е деветия старт за сезона в Ричмънд, там където Кайл Буш отново ще е фаворит. После след едноседмична пауза идва време за Таладега, където за пръв път ще се пробват новите промени по колите на суперспийдуей и то без рестриктор, а това обещава да е интересно.

сряда, 3 април 2019 г.

Тексас донесе втора победа за Дени Хемлин


               Дени Хемлин спечели втората си победа за сезона, като темпото му и стратегията бяха страхотни. Хемлин на два пъти пропусна входа на бокса на бързото трасе в Тексас, а отделно от това и получи две наказания, но въпреки всичко спечели. Ако това не е сериозна заявка за финал, то не знам кое ще е. Маями е със същата дължина и има сходни характеристики, въпреки че има и много разлика в сцеплението. Плюс това в Тексас бе по-хладно и гумите не се износваха особено много, което пък помогна на Дени в похода му към победата. Много от американските анализатори са на мнение, че Хемлин не е сериозен претендент, защото резултатите му между Дайтона и Тексас не са особено добри (няма друг финал в топ десет) и едва ли ще успее да надделее над Кайл Буш, но аз лично не смятам така. Според мен Дени си е сериозен фаворит, поне на този етап и бих го следил внимателно в подготовката му за плейофите.

               Не така добър бе денят за досегашните фаворити. Кайл Буш спечели при пикапите и в Иксфинити сериите, но накрая допусна грешка и не успя да спечели третия си старт от уикенда. Проблеми имаха пък колите на Пенске, като Кезловски и Блейни доста сериозни, а Логано нямаше скорост. От екипа на Стюърт-Хаас пък изненадващо най-добре се справи Дани Суарес, като за пореден път имаше доста спечелени битки на трасето. На път е да се превърне в специалиста по изпреварвания и то повечето много добри и атрактивни. Другите трима някак останаха незабелязани, може би най-добре бе Клинт Бойер, но не и Алмирола и Харвик. И докато първия имаше стомашни проблеми, то за Кевин сезона продължава да бъде не така приятен като миналия.
               Радостта в екипа на Хенрдик Моторспорт бе голяма след квалификацията, но след финала на пето място Джими Джонсън обясни, че има още много работа. Той и Уилям Байрон завършиха в топ десет, а Чейс Елиът се загуби в края. В началото и средата на състезанието обаче Елиът отново бе най-бърз от всички пилоти на Шевроле, нещо което вече стана традиция.
               Отново Кърт Буш бе по-добрия пилот на Чип Ганаси и отново на дневен ред излиза въпроса какво се случва с Кайл Ларсън? Дали скоро ще успее да спечели или ще пропусне и тази година?
               Слабо състезание и за Мартин Труекс младши, а с късмет Ерик Джонс успя да се върне в челото, след ранното си завъртане.
               Сега предстои Бристъл – късо, бързо трасе, където често има изненади и много битки, а след него е Ричмънд, също в категорията къси. А после почивен уикенд преди отново да поемат на път. Към Таладега.