Що е НАСКАР продължение

Тъй като не мислех, че първата тема ще стане толкова обемиста реших да я разделя на две, с други думи това е втората част на „Що е НАСКАР“.

                Като човек харесващ и следящ повечето авто и мото шампионати, през годините постепенно ограничих интересите си към няколко от тях, все пак има толкова много прояви всеки уикенд, че е трудно да видиш всичко. Естествено Формула 1 си остана най-гледаната, почти не съм пропускал старт откакто ги дават по телевизията, опитвам да следя и Мото ГП, някой от малките формули и Формула Е, а от задокеанските прояви НАСКАР и Индикар. Ралитата леко ме позагубиха като фен, въпреки че винаги хвърлям по едно око на резултатите им. Все пак през годините НАСКАР винаги е привличал интереса ми и благодарение на АБ Моторс и Евроспорт успявах да гледам какво се случва там. 

             Големите звезди в НАСКАР са пилотите, не само тези от топ 10 или шампионите, а всички независимо от резултатите. Да, не всички имат легиони от фенове, но всички са на почит, дори младите надежди от съпътстващите серии. Всъщност НАСКАР менажира три топ серии – Спринт къп(купа де), Иксфинити и шампионата с пикапи, а отделно от тях има и няколко по-ниски дивизии, източна, западна, мексиканска и европейска, последната не чак толкова популярна. 

Пилотите могат да участват във всяко едно състезание от която и да е серия или дивизия(е има известни рестрикции, но принципа е важен), като единственото условие да печелят точки само в един от шампионатите. Тези момчета обичат да се състезават и го правят при всяка възможност, поне повечето от тях. 

        29 са пилотите печелили победи и в трите топ серии, като най-новите членове на този клуб го направиха през тази година – Остин Дилън и Раян Блейни. Все още на никой не се е отдавало да спечели и трите шампионата, има само седмина взели титлите в две от трите дивизии. Четирима от тях продължават да се състезават и до днес. Това са Остин Дилън с титли от 2011 и 2013 при пикапите и в Иксфинити, Кевин Харвик, Брад Кезловски и Кайл Буш -  и тримата с титли в Иксфинити(преди Буш серии) и в Спринт къп. Кайл Буш продължава да участва във всички серии и дори наскоро спечели 90-та победа в Иксфинити, като обеща че когато станат сто ще спре да кара там. И понеже някак си отзад напред започнах с пилотите да преминем и към шампионите и легендите.

      Джими Джонсън е най-новата звезда, безспорно дори вече легенда със своите 7 титли до момента. Седем са и титлите на други две легенди Дейл Ърнхард старши и кралят на НАСКАР Ричард Пети. И понеже Ърнхард загина през 2001 година, Пети навърши 80 години, а Джонсън продължава да кара то има голяма вероятност Джими да спечели повече шампионски корони от тях. 

Евентуално. 

Рекордните 200 победи на Ричард Пети обаче едва ли някога ще бъдат достигнати от някой, въпреки че няма невъзможни неща. Помня, как преди години във Формула 1 65 полпозиции спечелени от Аертон Сена изглеждаха невероятен рекорд, но Михаел Шумахер го подобри, а сега наближава и нов рекордьор в лицето на Люис Хамилътн. 

Помня също, че в рали шампионата Сайнц, Макрей(все още се колебая Колин Макри или Макрей е по-правилното) и Макинен бяха на върха с по 20-тина победи, но се появи Льоб и счупи всички възможни рекорди. Но да се върнем към НАСКАР. 

                Аз харесвах много Джеф Гордън, радвах се на успехите му и донякъде ме е яд, че не успя да спечели повече от четири титли. Три има и колегата му във Фокс Спорт Дарел Уолтрип, който също бе страхотен пилот. „Страхотният Бил от Даунсонвил“ прякорът на Бил, бащата на Чейс Елиът също бе една от звездите, за която бях чувал, а в по-късните години гледал, заедно с много други легенди на НАСКАР. Бил Елиът бе и най-популярният пилот цели 16 пъти, което е страхотно за пилот с едва една титла и 44 победи. Дейл Ърнхард младши  пък няма нито една титла, но това не пречи на феновете да го избират 14 пъти за най-популярен пилот, а вероятно ще стане и за 15-ти път в края на тази година. Дейл Джуниър обяви, че се оттегля след тази година и ще го гледаме в ролята на коментатор в NBC. Популярността му до голяма степен се дължи и на неговият баща, но това е съвсем друга тема. Кевин Харвик вече я започна в своето радиопредаване, но аз ще се въздържа, поне засега.

                Това, което отличава пилотите от НАСКАР от останалите пилоти по света е факта, че те са много по-близо до феновете си и до публиката като цяло. Било то буквално -  в многото сесии за автографи и спонсорски събития, било пък в социалните мрежи, където често туитове между пилоти, фенове и дори шефове на отбори и компании се преплитат в невероятни спорове и полемики. Има и друго. 

В политиката на НАСКАР силно е застъпена благотворителността и голяма част не само от пилотите, но и техните шефове участват в различни фондации и благотворителни дружества. Част от тях имат собствени фондации, като Кайл Буш например, който заедно със съпругата си Саманта подпомага двойки с репродуктивни проблеми. Брад Кезловски пък подпомага домове за ветерани, а Даника Патрик се грижи за животни. Всичко това го правят с видимо желание, толкова естествено, че дори скептичната ми балканска душа е съгласна, че това не е поза, нито (не толкова) евтин ПиаР. Непринуденото поведение на Дейл младши в детска болница, посещението на Даника в училище и дори огромното желание в стил Тимур (без командата явно) на Крис Бушиър да помага на закъсалите след дъжд автобуси и каравани са част от тях, те просто са си такива, нормални и отзивчиви хора.Хора. Човеци. Човечни. Харесват ми. Много по-естествени, непринудени и истински са, отколкото колегите им от Формула 1 да речем. Без да търся паралел.