Що е НАСКАР?

Така се случи, че получих покана да се пробвам като коментатор на НАСКАР, въпреки че нямах опит точно в това. В коментирането де. Не да си коментираш нещо на маса с приятели, а със слушалки, пред монитор и то на живо. Телевизията по принцип не ми е чужда – вече доста години работя там. Още от времето когато като кажеш телевизията, никой не питаше коя. Само че работя друго. Тоест доста други неща, но най-близкото до коментара бяха няколкото пъти когато съм озвучавал материали, за новини и разни други дребни нещица. Виж моторните спортове не са ми чужди. Винаги съм харесвал, гледал и съм се интересувал от Формула 1, ралита, мотори и всякакви моторни надпревари. С появата на кабелните телевизии това стана по-лесно, а интернет направи информацията за всичко(ама наистина всичко) достъпна и лесна. НАСКАР ме привличаше през годините с факта, че е най-гледаният американски мотоспорт и исках да разбера защо. Като се замисля, НХЛ и НБА показваха, че там зад океана знаят как да вкарват кошове и шайби, имаха си и Индикар(за кратко и CART серии, но бързо се усетиха и спряха разцеплението) и това предполагаше, че НАСКАР би трябвало да е нещо също толкова интересно. Е, бейзбола и техния „футбол“ така и не можаха да ме пленят, но все пак хокея и баскетбола им настина са страхотни. И за да не се отплесвам излишно, накратко: четох, гледах и писах за НАСКАР и в началото на годината(2017) получих обаждане с покана за проби като коментатор. Тук без да отварям скоба искам да кажа: БЛАГОДАРЯ ТИ ГОГА, много ти благодаря, че ми даде тази възможност, вдъхна ми увереност и се довери на усещането си, че ще се справя (надявам се че е така де).

И преди да се е отегчил и последния читател ще премина на темата, заради която започвам този блог. 

Предполагам доста тривиално, но пък струва ми се подходящо ще е първата тема да е:

Що е НАСКАР и има ли почва у нас?

А ако все пак е прекалено изтъркано нека да е само:

Що е НАСКАР

НАСКАР е абревиатура и се превежда като Национална Асоциация на Сток(серийни на български) Кар(коли) Ауто(авто по нашенски) Рейсинг (последна скоба, че станаха много, ама рейсинг на български се превежда като състезания). Въпросната организация е създадена от група ентусиасти, състезатели, собственици на отбори и организатори през 1948 година. Състезания с автомобили е имало и преди това, но именно тогава се поставя началото на организирания и регламентиран шампионат, който с различни по-големи или по-малки промени гледаме днес. В основата на всичко е Бил Франс старши, чиято фамилия продължава да има ключова роля в ръководството на НАСКАР и сега. Учредителното събрание се провежда в Дайтона, Флорида, там където по крайбрежните алеи и черни пътища се провеждали надпревари от години. Именно там е и най-почитаното и авторитетно състезание, което открива сезона всяка година – ДАЙТОНА 500.

Както сигурно знаете или се досещате, няма как серийни коли да бъдат главни действащи лица в толкова популярни надпревари, но ако трябва да съм коректен в началото това е било точно така. Състезателите са използвали автомобили слезли направо от шоурума с дребни или дори никакви подобрения, но с течение на годините това се е променило. Съвременните коли от НАСКАР само визуално напомнят на серийните модели, като това е търсен ефект. През тази година има само трима производители – Шевроле (колкото и да ми е трудно трябва да приема, че „Т“ не се произнася), Форд и Тойота, като последните все още не са напълно приети от по-старите фенове на спорта, защото просто не са американски. Тук може да се спори доста, защото моделът Камри на Тойота е разработен и се произвежда именно и само в САЩ, но тъй като няма с кой да споря(поне докато пиша) ще оставя тази тема настрана. Състезателните коли са коренно различни от серийните, най-вече от вътре. Те са изградени от стоманени тръби, които образуват рамка(клетка), а от горе са покрити с тънка стоманена ламарина, която е оформена по силуета на серийния модел. Двигателите са атмосферни, 5,87 литрови V8 с мощност от над 750 к.с., от няколко години вече не са с карбуратори, а скоростната кутия е четиристепенна, полуавтоматична, като има вариации за различните трасета. Да, точно така, трасетата са различни. 

Повечето хора, смятат че НАСКАР и Индикар се състезават само в кръг, по овали,  и в общи линии те са прави, но в календара и на двата шампионата има и неовални трасета. Освен това овал с овал не си прилича, едни са дълги, други къси варират от 2,5 мили до половин миля или преведено в километри от почти 4 километрови до малко над 800 метра. Отделно наклонът в завоите е различен има много сериозни ъгли от 33 градуса до почти прави от 2 градуса. Да не говорим и че ширината на всяка една писта е различна, както и настилката, което прави всяко едно от тези трасета уникални и различни. В НАСКАР също се разработват стратегии, преценяват се вариантите за питстоп и дори по време на питстопа се решава дали екипа да смени четирите гуми, само две от тях или да не сменя нито една, а само да зареди гориво.

Надпреварите са дълги 400-500 мили, понякога особено на по-късите трасета дистанцията е по-малка, а най-дълго е състезанието в Шарлот  - 600 мили. В Шарлот се провежда и най-забавното състезание от сезона – Ол Старс рейс(състезание на всички звезди), което не носи точки за шампионата и няма награди за никой освен за победителя, но всеки иска да спечели там. Призът в Ол Старс рейс е един милион долара, сума сериозна дори за пилоти печелещи по 12-15 милиона годишно, някои дори и повече. Право на участие в него имат всички победители от настоящият и предишният сезон, всички шампиони, които все още се състезават активно, а последните места се попълват от останалите действащи пилоти, след атрактивни спринтови състезания.

И понеже нямам идея за подходящ завършек, мисля да приключа рязко. Всъщност сещам се какво ме впечатли, като започнах да коментирам, нещо,  което не бях забелязал преди като зрител.

Традиционно пилотите се представят пред публиката преди старта, диктор на трасето обявява имената и всеки излиза, минава покрай трофея за който ще се бори и маха на публиката. Всеки от тях е представен не просто като Еди кой си, който ще стартира от последна, предпоследна или първа позиция, за всеки се казва нещо положително. Например „Шампионът от Източната дивизия …“(нищо, че това е било преди 10 години), или пък „двукратният победител тук“(въпреки че и двете му победи са от други серии на НАСКАР). Това определено ме впечатли и ми хареса – стига да искаш винаги може да намериш две-три добри думи за всеки, това е уважение, както към пилотите, така и към зрителите, а разбира се и към спорта.

Толкова за сега... следва продължение