Кайл Буш - хулиган, но с талант(и то какъв)

                Мислех следващото нещо, за което да пиша да е темата за плейофите, системата и историята й, но Кайл Буш ми попречи на намеренията. Не че ме е спрял, то той едва ли подозира за моя милост, но направи нещо страхотно и определено заслужи да стане отделна тема.

                Буш спечели за втори път в кариерата си трите надпревари от топ сериите на НАСКАР в един уикенд, точно както направи това и през 2010 година. Признавам си тогава неглижирах тази информация, пък и точно по това време не следях толкова изкъсо какво става в НАСКАР. Факт е обаче, че той е единственият пилот в историята с такова постижение, а повторното такова е направо уникално. Неведнъж по време на коментарите ни с колегите е ставало въпрос за това колко противоречива личност е Кайл Буш, може би най-хуленият и оплюван пилот в най-новата история на НАСКАР, но от друга страна има и много фенове, които го обожават. Той дава един специфичен привкус на надпреварите и извън тях, той е човек който обича да се състезава и да печели, но ужасно мрази да губи. И го показва. И двете неща показва. Грее от щастие на Виктори лейн и бълва нецензурни изрази или отговаря едносрично, когато не е пръв. Скача дори на бой, без да се церемони, но пък когато е доволен прави страхотни неща. Не само за феновете си. В неделя сутрин, след последния фурор в Бристол в туитър се появи видео заснето от съпругата му Саманта, от което се вижда, как Кайл спира рано сутринта до каравана на негов фен, закачил знаме пред нея и по доста акробатичен начин се покачва на колата си за да остави автограф върху знамето на пилона. В друга статия припомнят видео(отново заснето от Саманта) от миналата година, когато „Роуди“ (това е един от най-популярните му прякори, но много му пасва) разписва шапката на фенка от спряла до него кола, вероятно на светофар. Отделно от това заедно със Саманта имат фондация за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми, създадена след като доста трудно успяват да се сдобият с наследник. Всъщност много от пилотите подкрепят различни каузи, но това което ми харесва е ненатрапчивият начин по който го правят. Има още време докато ги стигнем. Американците де. Ама за да не се отплесвам да продължа с Кайл Буш.

                Докато пишех се поразрових за различни неща в биографията му и без изненада видях, че има много рекорди, като най-млад пилот спечелил полпозиция, като най-млад(тогава) победител, двукратен такъв, за брой победи в един сезон в Иксфинити, в малките дивизии и какво ли още не. Между другото през май 2006 в Шарлот Кайл използва цветова схема на пикапа си подобна на тази на колата на героя от филма „Дни на грохот“ Роуди Бърнс, като дори номерът е същият -  51. Всъщност той печели там и на финала е наречен Роуди Буш от…самият себе си.  Роуди(Rowdy) освен име означава и шумен, груб, свадлив и се използва за хулиган, грубиян – един наистина отлично пасващ прякор за Кайл. Това обаче не означава, че Буш е истински хулиган и грубиян, да понякога опитва да докаже, че това е така, но всичко което прави на пистата е в рамките на позволеното, почти де. Сетих се за финала в Бристол през 2008, не че Карл Едуардс не му отговори подобаващо де…

                Каквото и да се говори за Кайл Буш, който и да говори за него, никога не пропуска да направи уговорката, че той безспорно е един от най-талантливите и успешни пилоти в цялата история на НАСКАР. Със своите 180 победи в трите топ серии(до момента, а със сигурност ще има и още), той определено го доказва, и никой не може да го оспори. Сещам се какво казаха две от легендите на спорта в края на предаването на последното състезание по FOX Sport(понеже сега вече състезанията са по NBC и коментаторите са други). На въпроса кого виждат във финалната четворка Джеф Гордън и Дарел Уолтрип единодушно посочиха него, а когато Джеф Гордън се замисли над това кой е най-добрият пилот в момента и се двоумеше дали Джими Джонсън или пък Кайл Ларсон да посочи, то Уолтрип просто поклати глава и каза „ Кайл Буш“.  Какво повече?

Що е НАСКАР продължение

Тъй като не мислех, че първата тема ще стане толкова обемиста реших да я разделя на две, с други думи това е втората част на „Що е НАСКАР“.

                Като човек харесващ и следящ повечето авто и мото шампионати, през годините постепенно ограничих интересите си към няколко от тях, все пак има толкова много прояви всеки уикенд, че е трудно да видиш всичко. Естествено Формула 1 си остана най-гледаната, почти не съм пропускал старт откакто ги дават по телевизията, опитвам да следя и Мото ГП, някой от малките формули и Формула Е, а от задокеанските прояви НАСКАР и Индикар. Ралитата леко ме позагубиха като фен, въпреки че винаги хвърлям по едно око на резултатите им. Все пак през годините НАСКАР винаги е привличал интереса ми и благодарение на АБ Моторс и Евроспорт успявах да гледам какво се случва там. 

             Големите звезди в НАСКАР са пилотите, не само тези от топ 10 или шампионите, а всички независимо от резултатите. Да, не всички имат легиони от фенове, но всички са на почит, дори младите надежди от съпътстващите серии. Всъщност НАСКАР менажира три топ серии – Спринт къп(купа де), Иксфинити и шампионата с пикапи, а отделно от тях има и няколко по-ниски дивизии, източна, западна, мексиканска и европейска, последната не чак толкова популярна. 

Пилотите могат да участват във всяко едно състезание от която и да е серия или дивизия(е има известни рестрикции, но принципа е важен), като единственото условие да печелят точки само в един от шампионатите. Тези момчета обичат да се състезават и го правят при всяка възможност, поне повечето от тях. 

        29 са пилотите печелили победи и в трите топ серии, като най-новите членове на този клуб го направиха през тази година – Остин Дилън и Раян Блейни. Все още на никой не се е отдавало да спечели и трите шампионата, има само седмина взели титлите в две от трите дивизии. Четирима от тях продължават да се състезават и до днес. Това са Остин Дилън с титли от 2011 и 2013 при пикапите и в Иксфинити, Кевин Харвик, Брад Кезловски и Кайл Буш -  и тримата с титли в Иксфинити(преди Буш серии) и в Спринт къп. Кайл Буш продължава да участва във всички серии и дори наскоро спечели 90-та победа в Иксфинити, като обеща че когато станат сто ще спре да кара там. И понеже някак си отзад напред започнах с пилотите да преминем и към шампионите и легендите.

      Джими Джонсън е най-новата звезда, безспорно дори вече легенда със своите 7 титли до момента. Седем са и титлите на други две легенди Дейл Ърнхард старши и кралят на НАСКАР Ричард Пети. И понеже Ърнхард загина през 2001 година, Пети навърши 80 години, а Джонсън продължава да кара то има голяма вероятност Джими да спечели повече шампионски корони от тях. 

Евентуално. 

Рекордните 200 победи на Ричард Пети обаче едва ли някога ще бъдат достигнати от някой, въпреки че няма невъзможни неща. Помня, как преди години във Формула 1 65 полпозиции спечелени от Аертон Сена изглеждаха невероятен рекорд, но Михаел Шумахер го подобри, а сега наближава и нов рекордьор в лицето на Люис Хамилътн. 

Помня също, че в рали шампионата Сайнц, Макрей(все още се колебая Колин Макри или Макрей е по-правилното) и Макинен бяха на върха с по 20-тина победи, но се появи Льоб и счупи всички възможни рекорди. Но да се върнем към НАСКАР. 

                Аз харесвах много Джеф Гордън, радвах се на успехите му и донякъде ме е яд, че не успя да спечели повече от четири титли. Три има и колегата му във Фокс Спорт Дарел Уолтрип, който също бе страхотен пилот. „Страхотният Бил от Даунсонвил“ прякорът на Бил, бащата на Чейс Елиът също бе една от звездите, за която бях чувал, а в по-късните години гледал, заедно с много други легенди на НАСКАР. Бил Елиът бе и най-популярният пилот цели 16 пъти, което е страхотно за пилот с едва една титла и 44 победи. Дейл Ърнхард младши  пък няма нито една титла, но това не пречи на феновете да го избират 14 пъти за най-популярен пилот, а вероятно ще стане и за 15-ти път в края на тази година. Дейл Джуниър обяви, че се оттегля след тази година и ще го гледаме в ролята на коментатор в NBC. Популярността му до голяма степен се дължи и на неговият баща, но това е съвсем друга тема. Кевин Харвик вече я започна в своето радиопредаване, но аз ще се въздържа, поне засега.

                Това, което отличава пилотите от НАСКАР от останалите пилоти по света е факта, че те са много по-близо до феновете си и до публиката като цяло. Било то буквално -  в многото сесии за автографи и спонсорски събития, било пък в социалните мрежи, където често туитове между пилоти, фенове и дори шефове на отбори и компании се преплитат в невероятни спорове и полемики. Има и друго. 

В политиката на НАСКАР силно е застъпена благотворителността и голяма част не само от пилотите, но и техните шефове участват в различни фондации и благотворителни дружества. Част от тях имат собствени фондации, като Кайл Буш например, който заедно със съпругата си Саманта подпомага двойки с репродуктивни проблеми. Брад Кезловски пък подпомага домове за ветерани, а Даника Патрик се грижи за животни. Всичко това го правят с видимо желание, толкова естествено, че дори скептичната ми балканска душа е съгласна, че това не е поза, нито (не толкова) евтин ПиаР. Непринуденото поведение на Дейл младши в детска болница, посещението на Даника в училище и дори огромното желание в стил Тимур (без командата явно) на Крис Бушиър да помага на закъсалите след дъжд автобуси и каравани са част от тях, те просто са си такива, нормални и отзивчиви хора.Хора. Човеци. Човечни. Харесват ми. Много по-естествени, непринудени и истински са, отколкото колегите им от Формула 1 да речем. Без да търся паралел.

Що е НАСКАР?

Така се случи, че получих покана да се пробвам като коментатор на НАСКАР, въпреки че нямах опит точно в това. В коментирането де. Не да си коментираш нещо на маса с приятели, а със слушалки, пред монитор и то на живо. Телевизията по принцип не ми е чужда – вече доста години работя там. Още от времето когато като кажеш телевизията, никой не питаше коя. Само че работя друго. Тоест доста други неща, но най-близкото до коментара бяха няколкото пъти когато съм озвучавал материали, за новини и разни други дребни нещица. Виж моторните спортове не са ми чужди. Винаги съм харесвал, гледал и съм се интересувал от Формула 1, ралита, мотори и всякакви моторни надпревари. С появата на кабелните телевизии това стана по-лесно, а интернет направи информацията за всичко(ама наистина всичко) достъпна и лесна. НАСКАР ме привличаше през годините с факта, че е най-гледаният американски мотоспорт и исках да разбера защо. Като се замисля, НХЛ и НБА показваха, че там зад океана знаят как да вкарват кошове и шайби, имаха си и Индикар(за кратко и CART серии, но бързо се усетиха и спряха разцеплението) и това предполагаше, че НАСКАР би трябвало да е нещо също толкова интересно. Е, бейзбола и техния „футбол“ така и не можаха да ме пленят, но все пак хокея и баскетбола им настина са страхотни. И за да не се отплесвам излишно, накратко: четох, гледах и писах за НАСКАР и в началото на годината(2017) получих обаждане с покана за проби като коментатор. Тук без да отварям скоба искам да кажа: БЛАГОДАРЯ ТИ ГОГА, много ти благодаря, че ми даде тази възможност, вдъхна ми увереност и се довери на усещането си, че ще се справя (надявам се че е така де).

И преди да се е отегчил и последния читател ще премина на темата, заради която започвам този блог. 

Предполагам доста тривиално, но пък струва ми се подходящо ще е първата тема да е:

Що е НАСКАР и има ли почва у нас?

А ако все пак е прекалено изтъркано нека да е само:

Що е НАСКАР

НАСКАР е абревиатура и се превежда като Национална Асоциация на Сток(серийни на български) Кар(коли) Ауто(авто по нашенски) Рейсинг (последна скоба, че станаха много, ама рейсинг на български се превежда като състезания). Въпросната организация е създадена от група ентусиасти, състезатели, собственици на отбори и организатори през 1948 година. Състезания с автомобили е имало и преди това, но именно тогава се поставя началото на организирания и регламентиран шампионат, който с различни по-големи или по-малки промени гледаме днес. В основата на всичко е Бил Франс старши, чиято фамилия продължава да има ключова роля в ръководството на НАСКАР и сега. Учредителното събрание се провежда в Дайтона, Флорида, там където по крайбрежните алеи и черни пътища се провеждали надпревари от години. Именно там е и най-почитаното и авторитетно състезание, което открива сезона всяка година – ДАЙТОНА 500.

Както сигурно знаете или се досещате, няма как серийни коли да бъдат главни действащи лица в толкова популярни надпревари, но ако трябва да съм коректен в началото това е било точно така. Състезателите са използвали автомобили слезли направо от шоурума с дребни или дори никакви подобрения, но с течение на годините това се е променило. Съвременните коли от НАСКАР само визуално напомнят на серийните модели, като това е търсен ефект. През тази година има само трима производители – Шевроле (колкото и да ми е трудно трябва да приема, че „Т“ не се произнася), Форд и Тойота, като последните все още не са напълно приети от по-старите фенове на спорта, защото просто не са американски. Тук може да се спори доста, защото моделът Камри на Тойота е разработен и се произвежда именно и само в САЩ, но тъй като няма с кой да споря(поне докато пиша) ще оставя тази тема настрана. Състезателните коли са коренно различни от серийните, най-вече от вътре. Те са изградени от стоманени тръби, които образуват рамка(клетка), а от горе са покрити с тънка стоманена ламарина, която е оформена по силуета на серийния модел. Двигателите са атмосферни, 5,87 литрови V8 с мощност от над 750 к.с., от няколко години вече не са с карбуратори, а скоростната кутия е четиристепенна, полуавтоматична, като има вариации за различните трасета. Да, точно така, трасетата са различни. 

Повечето хора, смятат че НАСКАР и Индикар се състезават само в кръг, по овали,  и в общи линии те са прави, но в календара и на двата шампионата има и неовални трасета. Освен това овал с овал не си прилича, едни са дълги, други къси варират от 2,5 мили до половин миля или преведено в километри от почти 4 километрови до малко над 800 метра. Отделно наклонът в завоите е различен има много сериозни ъгли от 33 градуса до почти прави от 2 градуса. Да не говорим и че ширината на всяка една писта е различна, както и настилката, което прави всяко едно от тези трасета уникални и различни. В НАСКАР също се разработват стратегии, преценяват се вариантите за питстоп и дори по време на питстопа се решава дали екипа да смени четирите гуми, само две от тях или да не сменя нито една, а само да зареди гориво.

Надпреварите са дълги 400-500 мили, понякога особено на по-късите трасета дистанцията е по-малка, а най-дълго е състезанието в Шарлот  - 600 мили. В Шарлот се провежда и най-забавното състезание от сезона – Ол Старс рейс(състезание на всички звезди), което не носи точки за шампионата и няма награди за никой освен за победителя, но всеки иска да спечели там. Призът в Ол Старс рейс е един милион долара, сума сериозна дори за пилоти печелещи по 12-15 милиона годишно, някои дори и повече. Право на участие в него имат всички победители от настоящият и предишният сезон, всички шампиони, които все още се състезават активно, а последните места се попълват от останалите действащи пилоти, след атрактивни спринтови състезания.

И понеже нямам идея за подходящ завършек, мисля да приключа рязко. Всъщност сещам се какво ме впечатли, като започнах да коментирам, нещо,  което не бях забелязал преди като зрител.

Традиционно пилотите се представят пред публиката преди старта, диктор на трасето обявява имената и всеки излиза, минава покрай трофея за който ще се бори и маха на публиката. Всеки от тях е представен не просто като Еди кой си, който ще стартира от последна, предпоследна или първа позиция, за всеки се казва нещо положително. Например „Шампионът от Източната дивизия …“(нищо, че това е било преди 10 години), или пък „двукратният победител тук“(въпреки че и двете му победи са от други серии на НАСКАР). Това определено ме впечатли и ми хареса – стига да искаш винаги може да намериш две-три добри думи за всеки, това е уважение, както към пилотите, така и към зрителите, а разбира се и към спорта.

Толкова за сега... следва продължение