НАСКАР – четири старта, четири победи за Шевроле

 

https://www.youtube.com/watch?v=PaIBWnZrTbo

      

   Неусетно изминаха първите четири състезания от сезон 2023-та и малко или много вече има очертани тенденции – Шеви обра победите, а съперниците все още търсят начин да им се противопоставят. И ако на Дайтона резултатите не винаги са показателни за разпределението на силите, то в останалите три надпревари особено в Лас Вегас и Финикс се видя колко добре са подготвени колите на Рик Хендрик. Да, точно Хендрик Моторспорт е лидер на Шевроле и е нормално от тима да са с крачка пред останалите. Те подготвят и предоставят двигатели на всички отбори на марката, и макар да са в алианс с Ричард Чилдрес Рейсинг, преобладават инженерите на Хендрик. Иновациите и търсенето на развитие също е техен приоритет и доказателство за това в търсенето на промени в решетките на вентилационните отвори , които станаха обект на изследване от НАСКАР. В петък преди надпреварата във Финикс стана ясно, че тези елементи са модифицирани и бяха свалени и от четирите коли на отбора, но въпреки това Кайл Ларсън спечели квалификацията, а Уилям Байрон състезанието. Същия елемент бе свален и от колата на Джъстин Хейли от Каулинг Рейсинг, като се очаква до края на тази седмица да стане ясно, дали ще се предприемат някакви наказателни мерки, ако бъдат открити нередности. Това не е задължително, различни елементи и компоненти от колите се проверяват постоянно, а наказанията не са толкова чести, така че за сега няма индикации за евентуални проблеми. При това темпо и превъзходство на Байрон, Ларсън и Боумън, дори Джош Бери, който завени контузеният Елиът записа финал в топ десет, в едва четвъртото си състезание в топ дивизията на НАСКАР. Предполагам, че на Чейс не му е никак приятно да гледа по телевизията колко бързи са неговите съотборници, докато чака да се върне към надпреварите.

          След Рики Стенхаус, който спечели на Дайтона и Кайл Буш с успеха си в Калифорния, Уилям Байрон стана първия пилот за сезона с две поредни победи. Амбициите на Байрон са за трета поредна сега в Атланта, да видим дали ще успее. Кайл Лърсън например бе много близо до успеха и двете последни състезания, а във Финикс Кевин Харвик напомни за най-добрите си дни, но не успя да се пребори в края. Чудесната скорост от началото на сезона и от Брад Кезловски, Райън Блейни дава надежди на Форд за скорошен успех, а в Пенске, като че ли изостават, защото изглежда Логано има постоянни проблеми, а Синдрик е незабележим. Тойота пък страда от липса на късмет, или по-скоро пилотите на марката. Иначе Редик и Уолас са доста бързи, често по-бързи от шефа си Дени Хемлин, а Кристофър Бел е близо до тях през повечето време. Малко по-трудно е като че ли за Мартин Труекс младши, след победата на Дъ Клаш номер 19 се надяваше на повторен успех, но за момента е по-скоро в битката за топ десет. Странно е, че Тай Гибс от началото на година се справя по-зле отколкото през миналата, кота дебютира като заместник на Кърт Буш. Като цяло обаче разликите са малки а битките много, за всякакви позиции. Не трябва да пропускаме и екипа на Тракхаус, защото и Частейн и Суарес редовно се борят за топ пет и е въпрос на време да измъкнат победа. Шефът на отбора Джъстин Маркс отново покани Кими Райконен в проект 91 и Айсмен ще кара в Остин, към него се присъедини и Дженсън Бътън, който ще дебютира на пистата на Америките в НАСКАР след две седмици. Очаквам и още интересни пилоти да се появят в колите на другите отбори, като този на Хемлин и Джими Джонсън, вероятно още тези дни. Между другото откакто Джими се върна, макар и като съсобственик, тимът не върви особено добре. Джонс и Грегсън очакваха повече, но и от тях се очаква да са по-напред, вероятно скоро ще намерят пътя към челните позиции, както беше през миналата година, особено за Ерик.

          Общо взето сезонът тръгна добре, новия пакет за късите трасета, който дебютира във Финикс направи надпреварата доста вълнуваща, най-вече финалът, въпреки, че всеки един финал в овъртайм често носи изненади. Сега предстои състезание на обновеното трасе в Атланта, където миналата година се получи мини-спийдуей надпревара, няма причина сега да е различно. А това означава плътна и пакетна битка, която трудно може да бъде предвидена. 

 

 

 

НАСКАР – Дъ Клаш, колизеума в LA и още нещо, или най-после сколасах отново да пиша тук…

 

            Ето, че най-после сколасах да продължа писането в този блог, че нещо цяла година пропуснах. През това време Джоуи Логано спечели втора титла, колите се промениха, появиха се нови звезди в НАСКАР и много нови неща, но така и не остана време да пиша за това.

2022 -ра започна с ново място за „Сблъсъкът“, на дългото 400 метра трасе в Калифорния, тогава победата там отмъкна Джоуи Логано и се закани, че 22-ра година е за номер 22. Успя да изпълни заканата си, макар отново плейофната битка да донесе изненади, но по тази тема друг път.

2023-та започна с победа на Мартин Труекс младши, който така и не успя да спечели нито едно състезание през миналата година, а дори не влезе в топ 16 и не участва в плейофите. Мнозина предричаха оттегляне на шампиона за 2017-та, но в средата на миналата година Мартин потвърди, че ще остане, без да уточнява колко. Началото на тази година пък започна за него с раздяла – в пост в социалните мрежи обяви, че с неговата дългогодишна приятелка Шели се разделят и изрично подчерта, че няма да говори повече по темата. Хубавото на задокеанските медии, че се съобразяват и никъде не чух/видях някой да го пита за личния му живот. Честно казано, тогава реших, че той ще е съкрушен и едва ли ще има мотивация да се бори, но ето че ме опроверга.

            Самият Дъ Клаш пък донесе рекордните 16 прекъсвания, като само едно от тях бе служебно – в средата на дистанцията. Многото инциденти, зървания и катастрофи показа пък, че всички имат голямо желание да се борят, но имат малко респект към съперниците си. Поне това бе преобладаващото мнение на пилотите. Кайл Буш бе доста остър в изказванията си, особено към Логано, Дени Хемлин сподели, че е бесен поне на петима пилоти, а на него вероятно са му бесни поне седмина, Рос Частейн не каза нищо, или поне не намерих някакво изказване от него по темата. Оспорваната битка и шоуто се харесаха на феновете и понеже Ауто Клуб във Фонтана явно няма да бъде готов за надпреварата догодина заради реконструкцията и скъсяването на трасето, веднага се появиха предложения LA Колизеумът да приеме кръг. Реално това няма как да стане, трасето е твърде късо за 40 коли, дори за тези 27 в неделя бе късичко, едва се събраха зад пейскара, така че едва ли е сериозно предложение. Пилотите също не харесаха идеята, но кой знае, от НАСКАР са способни да измислят нещо предполагам. Още повече, че интересът към Формула 1 в САЩ се повишава, а сега ще има и дори американски пилот и НАСКАР може да бъде настигнат като най-гледания моторен спорт там. Да, билетите за Дайтона 500 отдавна бяха разпродадени, на 19-ти февруари предполагам отново ще има голяма гледаемост на състезанието, но светът се развива и НАСКАР вземат мерки, за да запазят феновете си и да намерят нови. Крачка в тази посока е решението да се кара на мокро на късите трасета, без Бристол и Довър, уличното състезание в Чикаго в началото на юли също е в тази посока, рекламите за него вече вървят с пълна сила.

            Наред с това завръщането на Джими Джонсън, макар и частично също е добра реклама, да видим дали седемкратният шампион може да добави още нещо към списъка си с успехи. Джими потвърди, че ще кара и в Чикаго, ще кара и в Индикар, а също и на 24-те часа на Льо Ман. Отделно от това колата с номер 84 на обновения отбор на краля Ричард Пети вече с името Легаси Мотор Клуб ще бъде предоставяна и на други пилоти, по примера на Джъстин Маркс и Тракхаус. Техния проект 91 бе абсолютен фурор, с покана на Кими Райконен, а всички тръпнат в очакване на новите имена, които би могло да видим да карат през тази година. Вдъхновени са дори и от 23-11 Рейсинг, където с номер 67 на Дайтона ще се пробва Травис Пастарна, а Майкъл Джордън и Дени Хемлин имат намерение да канят и други звезди. Като стана дума за звезди Франки Мюниц, актьорът познат като Малкълм от сериала винаги е имал интерес към автонадпреварите и ето, че вече е редовен пилот в последното стъпало преди трите топ дивизии – ARCA сериите на НАСКАР.  Те обаче са предимно за млади таланти и предполагам ще му е трудно, но да видим. Може пък да получи шанс да кара и по-нагоре, сериалът така или иначе бе успешен, но приключи, а Франки явно не го влече да се снима в друг.

            Сред промените по колите през тази година и промененото шаси в задната си част, за да може да абсорбира по-добре енергията на ударите при катастрофа, нещо което извади Кърт Буш от надпреварите, а попречи и на Алекс Боумън да се бори в плейофите през 2022-ра. Това наред с допълнителните промени в аеродинамиката, намаляването на размера на дифузьора и задния спойлер целят освен безопасност, повече възможности за изпреварвания и битки, каквито искат да гледат феновете. Да видим как ще се държат обновените коли от седмата генерация на Дайтона, пък и на следващите няколко писти за да правим изводи.

            Към потенциалните промени трябва да добавим и надеждите за включване на още производители в близко бъдеще, както и разширяването на екипите на Тойота, нещо което от японската марка намекнаха за догодина. Всичко това обаче предстои, както и разбира се началото на сезона в НАСКАР. За момента започна интригуващо, с интересни битки, нови истории, е разбира се и стари закачки. Като Кайл Буш и Джоуи Логано и Дени Хемлин и Рос Частейн например. С едно отлично представяне на Райън Прийс, който се завърна в топ дивизията, а опита му на къси трасета, подобни на това бе голям плюс, но повреда в горивната помпа го лиши от успеха. Все пак с екипа на Стюрт Хаас той има шанс да се бори за победи, а дори и да стане лидер на тима, след като догодина Кевин Харвик се оттегли и отиде да коментира с Майк Джой и Клинт Бойер телевизия Фокс спорт. 

https://twitter.com/KyleBusch/status/1622716781893767168

            Накрая едно новина от днес, свързана с НАСКАР до голяма степен. Според различни източници, а малко по-късно и официално потвърдено Кайл Буш е бил арестуван м Мексико в края на януари. При проверка на багажа му се оказало, че е носил  пистолет, който според самия Кайл бил забравил в куфара си. В Мексико са много стриктни за оръжията и се твърди, че той е бил осъден на три години затвор и глоба, вероятно присъдата ще бъде условна, а глобата е платена. Така почивката му в Канкун май се е провалила, но за момента от НАСКАР нямат основание да го наказват. Според правилника на шампионата, всеки, който е бил арестуван, където и да е по света е длъжен да уведоми НАСКАР за това, а Кайл Буш го е направил и не го грози наказание.  Вероятно и за това той бе леко кисел през целия уикенд и с изключение на шегите относно новия си спонсор в новия си отбор не бе особено забавен, както се очакваше от него. Всъщност спонсорът е компания за продукти с масла от канабис, а шегата бе игра на думи при едно от интервютата, когато си вдигна стола високо и каза , че обичал да е на високо…ама да не навлизаме в подробности. Добре че не е хванат и с продукти от спонсора му, че тогава можеше и да остане в затвора и да не успее да се радва на подиума в Дъ Клаш. А, да. НАСКАР революционно наградиха първите трима на подиум и им раздадоха медали. Шегаджии отбелязаха, че това е първи златен медал за Мартин Труекс младши и му остават още само 22 за да изравни Майкъл Фелпс. 

            И така, с нетърпение очаквам началото на сезон 2023-та, където преди седмица букмейкърите залагаха на Чейс Елиът и Кайл Ларсън за титлата, но след Дъ Клаш мисля коефициентите ще се променят. Да видим.

 

НАСКАР – Финалът!

               Тази вечер НАСКАР ще определи своя шампион в последната надпревара за 2021-ва година. Последна и за тези автомобили, защото догодина се готви революция с Генерация 7. За новите коли ще си говорим по-нататък, днес ще обърнем внимание на финалистите.

               В последния старт на Мартинсвил победата грабва Алекс Боумън, след като завъртя Дени Хемлин и предизвика гневна реакция в пилота с номер 11. Хемлин реатира доста бурно и това стана повод за доста дискусии, като най-отявлените анти-фенове на Хемлин и Джо Гибс Рейсинг стигнаха до там да искат Дени да бъде отстранен от финала. Всъщност голямата неприязън към Хемлин, Кайл Буш и тимът на Треньора се поддържа най-мече от тези консервативни почитатели на НАСКАР, които все още не могат да приемат участието на Тойота в шампионата. Това обаче е съвсем друга тема и за това преминавам към финала във Финикс.

               Кайл Ларсън влиза с девет победи, 2474 обиколки като лидер през годината, както и 25 финала в топ десет и 19 в топ пет. Ларсън спечели и квалификацията вчера, след като за последното състезание отново имаше тренировка и битка за стартовите позиции. По всичко изглежда, че Ларъсн е най-сериозният фаворит за титлата през тази година, но две неща не са в негова полза. Първо представянето му във Финикс никога не е било добро и това може да натежи. Второ макар да печели през годината на различен тип трасета, неговата скорост във Финикс през пролетта му отрежда пето място, като такъв усреднен резултат има на всички къси трасета. Освен това той не успя да спечели през тази година на нито едно от сходните на Аризонското.

               Чейс Елиът влиза като настоящ шампион с амбициите да защити титлата си, и разбира се да надвие Ларсън, който през тази година определено го засенчи като представяне. Чейс влезе във финала през миналата година с победа и спечели, но тогава представянето му бе по-уверено. Всъщност това е основния му проблем – липсата на увереност и постоянство. Както и честото изпускане на нервите през година довело до серия от грешки. Една от тях го лиши от битката за победа в последното състезание, а именно избора на състезателна линия при рестарта, когато имаше трима пилоти с по-стари гуми. Това го извади от битката за победата и сложи там Хемлин и Боумън. Освен това Чейс имаше доста проблеми през сезона с техническите прегледи и отнемане на точки и позиции. Не на последно място той загуби битките с Ларъсн най-вече на трасета смятани за негова територия. Като цяло през сезона той имаше отлична скорост, най-веве в дълги серии и това може да му е от полза, но ако надпреварата е накъсана, освен грешките през сезона, той не беше от най-бързите.

               Дени Хемлин влезе с освиркване на финала, след проявата му на Мартинсвил и с едва две победи през година, дошли едва в плейофната фаза. За разлика от миналата година, когато спечели седем, през тази представянето му е по-стабилно, макар и без толкова първи места. Той има с само с по едни финал в топ десет и топ пет по-малко от Кайл Ларсън, а предимството му е в цялостното представяне през този сезон. Дени има най-добро представяне от всички претенденти на къси трасета, а отделно от това и средните му стойности на бързи обиколки са най-добри като показатели. Това не трябва да се пропуска, защото с именно подобни показатели през миналата година във Финикс пристигна Елиът и спечели. Проблемът при Дени, освен липсата на късмет, която често го спохожда и хаоса в който живее, както сам каза тези дни, е че неговите изпреварвания като процент му отреждат едва 21-во място в колоната. По този показател вози Елиът, пред Ларсън, Труекс е 12-ти и се взема предвид прогреса спрямо стартовата позиция и средната позиция в надпреварите. Така че ако Хемлин потъне по-назад вероятно ще му е трудно да излезе начело. Той ще стартира шести, зад Ларсън и Елиът, но поне ще е пред Мартин Труекс.

               Мартин Труекс младши влезе почти на късмет, но това бе благодарение на неговата борбеност. И точките спечелени през сезона разбира се, заедно с четирите му победи. Една от тях бе през пролетта във Финикс и това е неговият голям плюс. Мартин отдавна вече не е пилота с проблеми на късите трасета, дори напротив, а както ставаше дума по-рано той имаше отлични резултати през пролетта на трасетата, които бяха по-късно и в плейофите. През есента обаче Труекс не бе така бърз, съсредоточен и може би малко по-бавен от очакваното, но все пак стигна до финала. Съобразно резултатите той би трябвало да бъде най-малко вероятния победител довечера, но не веднъж сме виждали статистиките да подвеждат. Също като Хемлин и неговото представяне е по-добро в по-късите серии, докато при Ларсън и Елиът силата е в дългите серии. Това ще бъде и вероятно ключово за изхода на битката, по какъв начин ще протече надпреварата, а също така и кой как е успял да се подготви в петък и събота в кратките, но все пак реални сесии на трасето. А иначе най-бърз в тренировката бе Брад Кезловски, Ларсън остана втори, Елиът пети, Хемлин осми, а Труекс едва 18-ти. Но това бе в петък, а в събота и четиримата подобриха позициите си.

               До момента откакто е въведен този формат с четирима финалисти, винаги един от тях печели и става шампион. Дали и днес ще е така или за пръв път ще имаме различен сценарий? Остават броени часове за да разберем.

 

НАСКАР - Кайл Ларсън е първият финалист

          Кайл Ларсън спечели осмата си победа за сезона и стана първият сигурен финалист, след успеха си в Тексас. Състезанието бе първото от трите в които ще се определят финалистите за тази година. Масова катастрофа в началото доведе до отпадането на десетина коли, но никой от плейофната осмица. По-късно обаче гръмнал двигател извади Джоуи Логано от надпреварата а малко по-късно Мартин Труекс се удари в стената и остана извън топ 20. В последните обиколки още един от претендентите имаше проблеми. Дени Хемлин спука гума след контакт, но въпреки това се добра до 11-тото място на финала. Следващата надпревара е в Канзас, а седмица по-късно илюминациите ще приключат на Мартинсвил, където окончателно ще бъзе оформена финалната четворка.

          И така без особена изненада шампионът за редовния сезон Кайл Ларсън ще се бори за титлата за пръв път в своята кариера. До момента той все още не бе стигал до финал, през 2019-та отпадна в полуфиналната фаза, като остана 6-ти в крайното класиране. Това е и най-добрият му резултат в топ дивизията на НАСКАР до момента, а през миналата така и не стигна до плейофите, но по други причини.

          С осем победи до момента и най-добри показатели във всяко едно отношение след 33 състезания през 2021-ва Ларсън е безспорен фаворит за титлата, но както знаем не винаги се получава така. Представянето му във Финикс като цяло е добро, но все още не е печелил надпреварата в Аризона, което може са се окаже решаващо в борбата за титлата. Много важно е да се види кои са тримата други претенденти, защото от това също ще зависи много.

          Слез проблемите на Логано и Труекс двамата са много близо до ситуацията победа или нищо, защото изоставането им вече е сериозно. Възможно е разбира се и техните съперници да има проблеми в Канзас или Мартинсвил, но е рисковано да се разчита на това. И двамата имат своите шансове за победа още в Канзас, но с оглед представянето им до момента по-скоро бих заложил на Джоуи.

          Чейс Елиът и Брад Кезловски са другите двама под чертата след първото състезание от тази серия, но при тях разликата в точките не е така голяма. Елиът е на 8 от Кайл Буш, а Кезловски на 15. Хемлин пък има само точка повече от Буш, я Блейни е с осем пред него. Доста малки разлики, напълно преодолими още след едно състезание. Тук много важно ще бъде как ще се представят всички, като най-вече акцентът ще е върху съотборниците на борещите се за финал пилоти.  Това отношение Елиът е най-облагодетелстван, защото Ларсън вече се класирал, а Байрон и Боумън не са в тази битка. Това дава възможност на отбора да изгради стратегия насочена към номер 9 и колкото и да не им се иска на останалите да им се наложи да помагат. Може би това е плюс са Чейс, но ако отново допусне грешка или се замеси в някакъв инцидент, няма да има на кого да се сърди.

          При екипа на Пенске това няма как да се случи – и тримата се борят, така че едва ли ще има отстъпки. Изострената им битка, както и напускането на тима от Кезловски за следващата година означава, че той ще се бори сам, или поне ще е номер три в тима си.

          Подобна е ситуацията при Джо Гибс. Треньорът няма как да се възползва от отборна стратегия, защото трима от четиримата му пилоти се борят за влизане във финала. Единствено може да се надява поне два от тях да се преборят и именно натам ще бъдат насочени усилията предполагам. А дори и тримата.

          По този начин надпреварата в Канзас се превръща в ключова, не само защото евентуална победа ще класира за финала, но освен победителя, който може да е само един останалите трябва да съберат максимум точки за да влезе малко по-спокоен в битката на Мартинсвил.