Тази вечер НАСКАР ще определи своя шампион в последната надпревара за 2021-ва година. Последна и за тези автомобили, защото догодина се готви революция с Генерация 7. За новите коли ще си говорим по-нататък, днес ще обърнем внимание на финалистите.
В последния старт на Мартинсвил победата грабва Алекс Боумън, след като завъртя Дени Хемлин и предизвика гневна реакция в пилота с номер 11. Хемлин реатира доста бурно и това стана повод за доста дискусии, като най-отявлените анти-фенове на Хемлин и Джо Гибс Рейсинг стигнаха до там да искат Дени да бъде отстранен от финала. Всъщност голямата неприязън към Хемлин, Кайл Буш и тимът на Треньора се поддържа най-мече от тези консервативни почитатели на НАСКАР, които все още не могат да приемат участието на Тойота в шампионата. Това обаче е съвсем друга тема и за това преминавам към финала във Финикс.
Кайл Ларсън влиза с девет победи, 2474 обиколки като лидер през годината, както и 25 финала в топ десет и 19 в топ пет. Ларсън спечели и квалификацията вчера, след като за последното състезание отново имаше тренировка и битка за стартовите позиции. По всичко изглежда, че Ларъсн е най-сериозният фаворит за титлата през тази година, но две неща не са в негова полза. Първо представянето му във Финикс никога не е било добро и това може да натежи. Второ макар да печели през годината на различен тип трасета, неговата скорост във Финикс през пролетта му отрежда пето място, като такъв усреднен резултат има на всички къси трасета. Освен това той не успя да спечели през тази година на нито едно от сходните на Аризонското.
Чейс Елиът влиза като настоящ шампион с амбициите да защити титлата си, и разбира се да надвие Ларсън, който през тази година определено го засенчи като представяне. Чейс влезе във финала през миналата година с победа и спечели, но тогава представянето му бе по-уверено. Всъщност това е основния му проблем – липсата на увереност и постоянство. Както и честото изпускане на нервите през година довело до серия от грешки. Една от тях го лиши от битката за победа в последното състезание, а именно избора на състезателна линия при рестарта, когато имаше трима пилоти с по-стари гуми. Това го извади от битката за победата и сложи там Хемлин и Боумън. Освен това Чейс имаше доста проблеми през сезона с техническите прегледи и отнемане на точки и позиции. Не на последно място той загуби битките с Ларъсн най-вече на трасета смятани за негова територия. Като цяло през сезона той имаше отлична скорост, най-веве в дълги серии и това може да му е от полза, но ако надпреварата е накъсана, освен грешките през сезона, той не беше от най-бързите.
Дени Хемлин влезе с освиркване на финала, след проявата му на Мартинсвил и с едва две победи през година, дошли едва в плейофната фаза. За разлика от миналата година, когато спечели седем, през тази представянето му е по-стабилно, макар и без толкова първи места. Той има с само с по едни финал в топ десет и топ пет по-малко от Кайл Ларсън, а предимството му е в цялостното представяне през този сезон. Дени има най-добро представяне от всички претенденти на къси трасета, а отделно от това и средните му стойности на бързи обиколки са най-добри като показатели. Това не трябва да се пропуска, защото с именно подобни показатели през миналата година във Финикс пристигна Елиът и спечели. Проблемът при Дени, освен липсата на късмет, която често го спохожда и хаоса в който живее, както сам каза тези дни, е че неговите изпреварвания като процент му отреждат едва 21-во място в колоната. По този показател вози Елиът, пред Ларсън, Труекс е 12-ти и се взема предвид прогреса спрямо стартовата позиция и средната позиция в надпреварите. Така че ако Хемлин потъне по-назад вероятно ще му е трудно да излезе начело. Той ще стартира шести, зад Ларсън и Елиът, но поне ще е пред Мартин Труекс.
Мартин Труекс младши влезе почти на късмет, но това бе благодарение на неговата борбеност. И точките спечелени през сезона разбира се, заедно с четирите му победи. Една от тях бе през пролетта във Финикс и това е неговият голям плюс. Мартин отдавна вече не е пилота с проблеми на късите трасета, дори напротив, а както ставаше дума по-рано той имаше отлични резултати през пролетта на трасетата, които бяха по-късно и в плейофите. През есента обаче Труекс не бе така бърз, съсредоточен и може би малко по-бавен от очакваното, но все пак стигна до финала. Съобразно резултатите той би трябвало да бъде най-малко вероятния победител довечера, но не веднъж сме виждали статистиките да подвеждат. Също като Хемлин и неговото представяне е по-добро в по-късите серии, докато при Ларсън и Елиът силата е в дългите серии. Това ще бъде и вероятно ключово за изхода на битката, по какъв начин ще протече надпреварата, а също така и кой как е успял да се подготви в петък и събота в кратките, но все пак реални сесии на трасето. А иначе най-бърз в тренировката бе Брад Кезловски, Ларсън остана втори, Елиът пети, Хемлин осми, а Труекс едва 18-ти. Но това бе в петък, а в събота и четиримата подобриха позициите си.
До момента откакто е въведен този формат с четирима финалисти, винаги един от тях печели и става шампион. Дали и днес ще е така или за пръв път ще имаме различен сценарий? Остават броени часове за да разберем.
