НАСКАР - Кайл Ларсън е първият финалист

          Кайл Ларсън спечели осмата си победа за сезона и стана първият сигурен финалист, след успеха си в Тексас. Състезанието бе първото от трите в които ще се определят финалистите за тази година. Масова катастрофа в началото доведе до отпадането на десетина коли, но никой от плейофната осмица. По-късно обаче гръмнал двигател извади Джоуи Логано от надпреварата а малко по-късно Мартин Труекс се удари в стената и остана извън топ 20. В последните обиколки още един от претендентите имаше проблеми. Дени Хемлин спука гума след контакт, но въпреки това се добра до 11-тото място на финала. Следващата надпревара е в Канзас, а седмица по-късно илюминациите ще приключат на Мартинсвил, където окончателно ще бъзе оформена финалната четворка.

          И така без особена изненада шампионът за редовния сезон Кайл Ларсън ще се бори за титлата за пръв път в своята кариера. До момента той все още не бе стигал до финал, през 2019-та отпадна в полуфиналната фаза, като остана 6-ти в крайното класиране. Това е и най-добрият му резултат в топ дивизията на НАСКАР до момента, а през миналата така и не стигна до плейофите, но по други причини.

          С осем победи до момента и най-добри показатели във всяко едно отношение след 33 състезания през 2021-ва Ларсън е безспорен фаворит за титлата, но както знаем не винаги се получава така. Представянето му във Финикс като цяло е добро, но все още не е печелил надпреварата в Аризона, което може са се окаже решаващо в борбата за титлата. Много важно е да се види кои са тримата други претенденти, защото от това също ще зависи много.

          Слез проблемите на Логано и Труекс двамата са много близо до ситуацията победа или нищо, защото изоставането им вече е сериозно. Възможно е разбира се и техните съперници да има проблеми в Канзас или Мартинсвил, но е рисковано да се разчита на това. И двамата имат своите шансове за победа още в Канзас, но с оглед представянето им до момента по-скоро бих заложил на Джоуи.

          Чейс Елиът и Брад Кезловски са другите двама под чертата след първото състезание от тази серия, но при тях разликата в точките не е така голяма. Елиът е на 8 от Кайл Буш, а Кезловски на 15. Хемлин пък има само точка повече от Буш, я Блейни е с осем пред него. Доста малки разлики, напълно преодолими още след едно състезание. Тук много важно ще бъде как ще се представят всички, като най-вече акцентът ще е върху съотборниците на борещите се за финал пилоти.  Това отношение Елиът е най-облагодетелстван, защото Ларсън вече се класирал, а Байрон и Боумън не са в тази битка. Това дава възможност на отбора да изгради стратегия насочена към номер 9 и колкото и да не им се иска на останалите да им се наложи да помагат. Може би това е плюс са Чейс, но ако отново допусне грешка или се замеси в някакъв инцидент, няма да има на кого да се сърди.

          При екипа на Пенске това няма как да се случи – и тримата се борят, така че едва ли ще има отстъпки. Изострената им битка, както и напускането на тима от Кезловски за следващата година означава, че той ще се бори сам, или поне ще е номер три в тима си.

          Подобна е ситуацията при Джо Гибс. Треньорът няма как да се възползва от отборна стратегия, защото трима от четиримата му пилоти се борят за влизане във финала. Единствено може да се надява поне два от тях да се преборят и именно натам ще бъдат насочени усилията предполагам. А дори и тримата.

          По този начин надпреварата в Канзас се превръща в ключова, не само защото евентуална победа ще класира за финала, но освен победителя, който може да е само един останалите трябва да съберат максимум точки за да влезе малко по-спокоен в битката на Мартинсвил.

 

НАСКАР – останаха осем претенденти

               Малко повече работа и ангажименти ми попречиха навреме да напиша нещо за състезанията от втория рунд на елиминациите, за това сега ще обобщаваме какво се случи.

               Първо във Вегас Дене Хемлин отново бе страхотен и както и при първия кръг грабна победата веднага, за да си осигури участие напред. Дени всъщност се оказа пилота с най-много точки спечелени по време на плейофната битка и мисля, че ако запази представянето си да стигне до битката за титлата. Освен това вероятно именно той ще събере най-много точки по старата система и ако не спечели ще стане поредният пилот ощетен от плейофната система. Всъщност за плейофната система имаше отново критики в по-късния етап от плейофите, но за това след малко.

               На Таладега заваля в неделя и състезанието бе пренесено в понеделник. Прогнозите обещаваха дъжд и той не закъсня, като прекрати надпреварата по-рано от предвиденото. Организаторите опитаха да подсушат, но нови капки дъжд донесоха първата победа за Бъба Уолас и отбора му – 23-11 рейсинг. Бъба извади късмет донякъде, но от друга страна той винаги е бил силен на суперспийдуей трасетата, така че бе въпрос на време най-после и на него да му се усмихне късмета. За родения в Алабама пилот това бе поне на 50% изпълнение на целите в началото на годината за „поне две победи“, така че може да бъде наречен частичен успех. За целите и амбициите, иначе си е пълен успех за постижението на Таладега. В този уикенд (макар че надпреварата бе в понеделник) и в трите серии първите си победи спечелиха нови пилоти и това се случва за пръв път в историята на НАСКАР.

               Дойде и Шарлът и Ровала, където се очакваше Чейс Елиът да е фаворит и до някаква степен той го потвърди, но само до средата на дистанцията. Чейс спечели първия етап, завърши втори във втория, но след това дойде драмата с Харвик. Отново контакт и колата на Елиът бе доста повредена. По време на коментара не веднъж казах, че се надявам да не гледаме грозни сцени и за щастие такива нямаше. Но по радиото на Чейс се чуха доста груби и заплашителни неща. Алън Густафсон директно му каза да го блъсне и извади от състезанието ако го засече на трасето, а след това се стигна и до според мен най-спорния момент. Елиът караше с вееща се зад него част от задната „броня“, а рейс контролът не предприе никакви мерки. Явното предизвикване на прекъсване, до което се стигна след това стана обект на много коментари и според мен на лек спад в имиджа на Чейс, в комплект с изказванията по радиото. Шампионът за миналата година е всеобщ любимец, но това не означава, че трябва да бъде толериран, както изтъкват неговите противници. Дори след Бристол Харвик каза, че Елиът кара както си иска, а когато някой го притисне е недоволен. Не че защитавам Кевин, но има една тънка линия, която би трябвало да не бъде прекрачвана. Самият факт, че Чейс кара повее от няколко обиколки без да бъде пратен при механиците си, а при това точно преди това той бе в бокса, но механиците не понечиха да фиксират проблема е леко дразнещ за конкурентите му и феновете на спорта. Не трябва да се допуска да има съмнение за нарушения, защото това дава основание да се твърди, че един или друг пилот се толерира, отбор или организация. Все още има групи фенове, които твърдят, че Джими Джонсън е печелил благодарение на хитрите измами от страна на Чак Кнаус, както и такива,  които търсят при всяка нередност умисъл за мамене, а това остава петно върху репутацията на спорта. И без това историята изоблства с примери са по-хитри и не толкова хитри опити за мамене и манипулиране на резултатите и не случайно подобни нарушения се наказват изключително строго.

               Историята на Харвик и Елиът приключи малко по-късно в състезанието, когато видимо раздразненият и притеснен Кевин допусна грешка и се удари в стената. Точно покрай тези събития отново се заговори за плейофната система и отново се изтъкна, че шампионата би трябвало да се решава по старомодния начин – общ брой на точките в края на сезона. Така наградата отива за най-постоянния, макар и да не е спечелил най-много надпревари.

               Всъщност драмата на Шарлът бе до последната обиколка, защото освен Хемлин, който си бе осигурил място напред, до отпадането на Харвик не се знаеше кой ще продължи напред. Дори след края на двата етапа никой не си осигури място по точки, защото най-близо то това бе Ларсън, но той имаше сериозни проблеми. Ларсън и Боумън имаха проблеми с алтернатора и акумулатора и двамата изостанаха доста в класирането. Дори на моменти изглеждаше сякаш Кайл Ларъсн е на път да отпадне, макар да е пилота с най-много победи и най-много плейофни точки. То това не се стигна, дори Ларсън успя да се пребори за победата, което го направи единственият пилот в историята на НАСКАР с три победи на неовално трасе в един сезон. Всъщност до скоро в календара имаше едва по две такива трасета, така че на теория би могло да има и по-рано подобно постижение, ама това само между другото. Ларсън е на път да детронира Елиът от трона му на крал на неовалните писти, пък и Чейс самият му помага, като често се забърква в инциденти. Елиът има доста грешки и грижи през тази година и често представянето му е много добро, но касирането не. А точките се броят на финала и това може да му изиграе лоша шега и да го лиши от влизане във финала.

               На практика в полуфиналната битка има трима пилоти без титли – Хемлин, Блейни и Ларсън и петима шампиони – Кайл Буш, двукратен и п веднъж Елиът, Логано, Кезловски и Труекс. Интересното е, че представянето на първите трима, тези без титла до момента е по-добро като цяло, като определено Ларсън и Хемлин са фаворити за влизане във финала. При Блейни нещата се получават с една идея по-добре отколкото при Логано и най-вече Кезловски, но всеки от тях има шанс. При Труекс и Буш видимо има проблеми, особено при Кайл, макар че напоследък и Мартин не е на очакваното ниво. Сега ще бъде много важно представянето в Тексас и Канзас, защото на Мартинсвил нещата може да се объркат тотално. Никой не може да си позволи да греши, защото видяхме как за малко Ларъсн не отпадна, а ако имаше повече късмет Байрон можеше да е в топ осем. Две надпревари на средни трасето от по миля и половина и след това късото и плоско в Мартинсвил са чудесна комбинация от възможности за широк кръг от претенденти, така че да видим кой ще успее да стигне до финала.