НАСКАР – Финалът!

               Тази вечер НАСКАР ще определи своя шампион в последната надпревара за 2021-ва година. Последна и за тези автомобили, защото догодина се готви революция с Генерация 7. За новите коли ще си говорим по-нататък, днес ще обърнем внимание на финалистите.

               В последния старт на Мартинсвил победата грабва Алекс Боумън, след като завъртя Дени Хемлин и предизвика гневна реакция в пилота с номер 11. Хемлин реатира доста бурно и това стана повод за доста дискусии, като най-отявлените анти-фенове на Хемлин и Джо Гибс Рейсинг стигнаха до там да искат Дени да бъде отстранен от финала. Всъщност голямата неприязън към Хемлин, Кайл Буш и тимът на Треньора се поддържа най-мече от тези консервативни почитатели на НАСКАР, които все още не могат да приемат участието на Тойота в шампионата. Това обаче е съвсем друга тема и за това преминавам към финала във Финикс.

               Кайл Ларсън влиза с девет победи, 2474 обиколки като лидер през годината, както и 25 финала в топ десет и 19 в топ пет. Ларсън спечели и квалификацията вчера, след като за последното състезание отново имаше тренировка и битка за стартовите позиции. По всичко изглежда, че Ларъсн е най-сериозният фаворит за титлата през тази година, но две неща не са в негова полза. Първо представянето му във Финикс никога не е било добро и това може да натежи. Второ макар да печели през годината на различен тип трасета, неговата скорост във Финикс през пролетта му отрежда пето място, като такъв усреднен резултат има на всички къси трасета. Освен това той не успя да спечели през тази година на нито едно от сходните на Аризонското.

               Чейс Елиът влиза като настоящ шампион с амбициите да защити титлата си, и разбира се да надвие Ларсън, който през тази година определено го засенчи като представяне. Чейс влезе във финала през миналата година с победа и спечели, но тогава представянето му бе по-уверено. Всъщност това е основния му проблем – липсата на увереност и постоянство. Както и честото изпускане на нервите през година довело до серия от грешки. Една от тях го лиши от битката за победа в последното състезание, а именно избора на състезателна линия при рестарта, когато имаше трима пилоти с по-стари гуми. Това го извади от битката за победата и сложи там Хемлин и Боумън. Освен това Чейс имаше доста проблеми през сезона с техническите прегледи и отнемане на точки и позиции. Не на последно място той загуби битките с Ларъсн най-вече на трасета смятани за негова територия. Като цяло през сезона той имаше отлична скорост, най-веве в дълги серии и това може да му е от полза, но ако надпреварата е накъсана, освен грешките през сезона, той не беше от най-бързите.

               Дени Хемлин влезе с освиркване на финала, след проявата му на Мартинсвил и с едва две победи през година, дошли едва в плейофната фаза. За разлика от миналата година, когато спечели седем, през тази представянето му е по-стабилно, макар и без толкова първи места. Той има с само с по едни финал в топ десет и топ пет по-малко от Кайл Ларсън, а предимството му е в цялостното представяне през този сезон. Дени има най-добро представяне от всички претенденти на къси трасета, а отделно от това и средните му стойности на бързи обиколки са най-добри като показатели. Това не трябва да се пропуска, защото с именно подобни показатели през миналата година във Финикс пристигна Елиът и спечели. Проблемът при Дени, освен липсата на късмет, която често го спохожда и хаоса в който живее, както сам каза тези дни, е че неговите изпреварвания като процент му отреждат едва 21-во място в колоната. По този показател вози Елиът, пред Ларсън, Труекс е 12-ти и се взема предвид прогреса спрямо стартовата позиция и средната позиция в надпреварите. Така че ако Хемлин потъне по-назад вероятно ще му е трудно да излезе начело. Той ще стартира шести, зад Ларсън и Елиът, но поне ще е пред Мартин Труекс.

               Мартин Труекс младши влезе почти на късмет, но това бе благодарение на неговата борбеност. И точките спечелени през сезона разбира се, заедно с четирите му победи. Една от тях бе през пролетта във Финикс и това е неговият голям плюс. Мартин отдавна вече не е пилота с проблеми на късите трасета, дори напротив, а както ставаше дума по-рано той имаше отлични резултати през пролетта на трасетата, които бяха по-късно и в плейофите. През есента обаче Труекс не бе така бърз, съсредоточен и може би малко по-бавен от очакваното, но все пак стигна до финала. Съобразно резултатите той би трябвало да бъде най-малко вероятния победител довечера, но не веднъж сме виждали статистиките да подвеждат. Също като Хемлин и неговото представяне е по-добро в по-късите серии, докато при Ларсън и Елиът силата е в дългите серии. Това ще бъде и вероятно ключово за изхода на битката, по какъв начин ще протече надпреварата, а също така и кой как е успял да се подготви в петък и събота в кратките, но все пак реални сесии на трасето. А иначе най-бърз в тренировката бе Брад Кезловски, Ларсън остана втори, Елиът пети, Хемлин осми, а Труекс едва 18-ти. Но това бе в петък, а в събота и четиримата подобриха позициите си.

               До момента откакто е въведен този формат с четирима финалисти, винаги един от тях печели и става шампион. Дали и днес ще е така или за пръв път ще имаме различен сценарий? Остават броени часове за да разберем.

 

НАСКАР - Кайл Ларсън е първият финалист

          Кайл Ларсън спечели осмата си победа за сезона и стана първият сигурен финалист, след успеха си в Тексас. Състезанието бе първото от трите в които ще се определят финалистите за тази година. Масова катастрофа в началото доведе до отпадането на десетина коли, но никой от плейофната осмица. По-късно обаче гръмнал двигател извади Джоуи Логано от надпреварата а малко по-късно Мартин Труекс се удари в стената и остана извън топ 20. В последните обиколки още един от претендентите имаше проблеми. Дени Хемлин спука гума след контакт, но въпреки това се добра до 11-тото място на финала. Следващата надпревара е в Канзас, а седмица по-късно илюминациите ще приключат на Мартинсвил, където окончателно ще бъзе оформена финалната четворка.

          И така без особена изненада шампионът за редовния сезон Кайл Ларсън ще се бори за титлата за пръв път в своята кариера. До момента той все още не бе стигал до финал, през 2019-та отпадна в полуфиналната фаза, като остана 6-ти в крайното класиране. Това е и най-добрият му резултат в топ дивизията на НАСКАР до момента, а през миналата така и не стигна до плейофите, но по други причини.

          С осем победи до момента и най-добри показатели във всяко едно отношение след 33 състезания през 2021-ва Ларсън е безспорен фаворит за титлата, но както знаем не винаги се получава така. Представянето му във Финикс като цяло е добро, но все още не е печелил надпреварата в Аризона, което може са се окаже решаващо в борбата за титлата. Много важно е да се види кои са тримата други претенденти, защото от това също ще зависи много.

          Слез проблемите на Логано и Труекс двамата са много близо до ситуацията победа или нищо, защото изоставането им вече е сериозно. Възможно е разбира се и техните съперници да има проблеми в Канзас или Мартинсвил, но е рисковано да се разчита на това. И двамата имат своите шансове за победа още в Канзас, но с оглед представянето им до момента по-скоро бих заложил на Джоуи.

          Чейс Елиът и Брад Кезловски са другите двама под чертата след първото състезание от тази серия, но при тях разликата в точките не е така голяма. Елиът е на 8 от Кайл Буш, а Кезловски на 15. Хемлин пък има само точка повече от Буш, я Блейни е с осем пред него. Доста малки разлики, напълно преодолими още след едно състезание. Тук много важно ще бъде как ще се представят всички, като най-вече акцентът ще е върху съотборниците на борещите се за финал пилоти.  Това отношение Елиът е най-облагодетелстван, защото Ларсън вече се класирал, а Байрон и Боумън не са в тази битка. Това дава възможност на отбора да изгради стратегия насочена към номер 9 и колкото и да не им се иска на останалите да им се наложи да помагат. Може би това е плюс са Чейс, но ако отново допусне грешка или се замеси в някакъв инцидент, няма да има на кого да се сърди.

          При екипа на Пенске това няма как да се случи – и тримата се борят, така че едва ли ще има отстъпки. Изострената им битка, както и напускането на тима от Кезловски за следващата година означава, че той ще се бори сам, или поне ще е номер три в тима си.

          Подобна е ситуацията при Джо Гибс. Треньорът няма как да се възползва от отборна стратегия, защото трима от четиримата му пилоти се борят за влизане във финала. Единствено може да се надява поне два от тях да се преборят и именно натам ще бъдат насочени усилията предполагам. А дори и тримата.

          По този начин надпреварата в Канзас се превръща в ключова, не само защото евентуална победа ще класира за финала, но освен победителя, който може да е само един останалите трябва да съберат максимум точки за да влезе малко по-спокоен в битката на Мартинсвил.

 

НАСКАР – останаха осем претенденти

               Малко повече работа и ангажименти ми попречиха навреме да напиша нещо за състезанията от втория рунд на елиминациите, за това сега ще обобщаваме какво се случи.

               Първо във Вегас Дене Хемлин отново бе страхотен и както и при първия кръг грабна победата веднага, за да си осигури участие напред. Дени всъщност се оказа пилота с най-много точки спечелени по време на плейофната битка и мисля, че ако запази представянето си да стигне до битката за титлата. Освен това вероятно именно той ще събере най-много точки по старата система и ако не спечели ще стане поредният пилот ощетен от плейофната система. Всъщност за плейофната система имаше отново критики в по-късния етап от плейофите, но за това след малко.

               На Таладега заваля в неделя и състезанието бе пренесено в понеделник. Прогнозите обещаваха дъжд и той не закъсня, като прекрати надпреварата по-рано от предвиденото. Организаторите опитаха да подсушат, но нови капки дъжд донесоха първата победа за Бъба Уолас и отбора му – 23-11 рейсинг. Бъба извади късмет донякъде, но от друга страна той винаги е бил силен на суперспийдуей трасетата, така че бе въпрос на време най-после и на него да му се усмихне късмета. За родения в Алабама пилот това бе поне на 50% изпълнение на целите в началото на годината за „поне две победи“, така че може да бъде наречен частичен успех. За целите и амбициите, иначе си е пълен успех за постижението на Таладега. В този уикенд (макар че надпреварата бе в понеделник) и в трите серии първите си победи спечелиха нови пилоти и това се случва за пръв път в историята на НАСКАР.

               Дойде и Шарлът и Ровала, където се очакваше Чейс Елиът да е фаворит и до някаква степен той го потвърди, но само до средата на дистанцията. Чейс спечели първия етап, завърши втори във втория, но след това дойде драмата с Харвик. Отново контакт и колата на Елиът бе доста повредена. По време на коментара не веднъж казах, че се надявам да не гледаме грозни сцени и за щастие такива нямаше. Но по радиото на Чейс се чуха доста груби и заплашителни неща. Алън Густафсон директно му каза да го блъсне и извади от състезанието ако го засече на трасето, а след това се стигна и до според мен най-спорния момент. Елиът караше с вееща се зад него част от задната „броня“, а рейс контролът не предприе никакви мерки. Явното предизвикване на прекъсване, до което се стигна след това стана обект на много коментари и според мен на лек спад в имиджа на Чейс, в комплект с изказванията по радиото. Шампионът за миналата година е всеобщ любимец, но това не означава, че трябва да бъде толериран, както изтъкват неговите противници. Дори след Бристол Харвик каза, че Елиът кара както си иска, а когато някой го притисне е недоволен. Не че защитавам Кевин, но има една тънка линия, която би трябвало да не бъде прекрачвана. Самият факт, че Чейс кара повее от няколко обиколки без да бъде пратен при механиците си, а при това точно преди това той бе в бокса, но механиците не понечиха да фиксират проблема е леко дразнещ за конкурентите му и феновете на спорта. Не трябва да се допуска да има съмнение за нарушения, защото това дава основание да се твърди, че един или друг пилот се толерира, отбор или организация. Все още има групи фенове, които твърдят, че Джими Джонсън е печелил благодарение на хитрите измами от страна на Чак Кнаус, както и такива,  които търсят при всяка нередност умисъл за мамене, а това остава петно върху репутацията на спорта. И без това историята изоблства с примери са по-хитри и не толкова хитри опити за мамене и манипулиране на резултатите и не случайно подобни нарушения се наказват изключително строго.

               Историята на Харвик и Елиът приключи малко по-късно в състезанието, когато видимо раздразненият и притеснен Кевин допусна грешка и се удари в стената. Точно покрай тези събития отново се заговори за плейофната система и отново се изтъкна, че шампионата би трябвало да се решава по старомодния начин – общ брой на точките в края на сезона. Така наградата отива за най-постоянния, макар и да не е спечелил най-много надпревари.

               Всъщност драмата на Шарлът бе до последната обиколка, защото освен Хемлин, който си бе осигурил място напред, до отпадането на Харвик не се знаеше кой ще продължи напред. Дори след края на двата етапа никой не си осигури място по точки, защото най-близо то това бе Ларсън, но той имаше сериозни проблеми. Ларсън и Боумън имаха проблеми с алтернатора и акумулатора и двамата изостанаха доста в класирането. Дори на моменти изглеждаше сякаш Кайл Ларъсн е на път да отпадне, макар да е пилота с най-много победи и най-много плейофни точки. То това не се стигна, дори Ларсън успя да се пребори за победата, което го направи единственият пилот в историята на НАСКАР с три победи на неовално трасе в един сезон. Всъщност до скоро в календара имаше едва по две такива трасета, така че на теория би могло да има и по-рано подобно постижение, ама това само между другото. Ларсън е на път да детронира Елиът от трона му на крал на неовалните писти, пък и Чейс самият му помага, като често се забърква в инциденти. Елиът има доста грешки и грижи през тази година и често представянето му е много добро, но касирането не. А точките се броят на финала и това може да му изиграе лоша шега и да го лиши от влизане във финала.

               На практика в полуфиналната битка има трима пилоти без титли – Хемлин, Блейни и Ларсън и петима шампиони – Кайл Буш, двукратен и п веднъж Елиът, Логано, Кезловски и Труекс. Интересното е, че представянето на първите трима, тези без титла до момента е по-добро като цяло, като определено Ларсън и Хемлин са фаворити за влизане във финала. При Блейни нещата се получават с една идея по-добре отколкото при Логано и най-вече Кезловски, но всеки от тях има шанс. При Труекс и Буш видимо има проблеми, особено при Кайл, макар че напоследък и Мартин не е на очакваното ниво. Сега ще бъде много важно представянето в Тексас и Канзас, защото на Мартинсвил нещата може да се объркат тотално. Никой не може да си позволи да греши, защото видяхме как за малко Ларъсн не отпадна, а ако имаше повече късмет Байрон можеше да е в топ осем. Две надпревари на средни трасето от по миля и половина и след това късото и плоско в Мартинсвил са чудесна комбинация от възможности за широк кръг от претенденти, така че да видим кой ще успее да стигне до финала.

 

НАСКАР – Шеста победа за Ларсън и разправии между Елиът и Харвик

Бристол стана арена на много емоции и затвърди реномето си на арена на много сблъсъци. Кайл Ларсън грабна победата, след като основна роля за успеха му имаше неговият съотборник Чейс Елиът. Елиът и Кевин Харвик водеха битка малко по-рано и след контакт Чейс спука гума. След връщането си на трасето той излезе пред Харвик и го блокира, докато четири обиколки преди финала Ларсън успя да излезе начело. След края на надпреварата Елиът и Харвик имаха разгорещени разговори, но до физически контакт не се стигна.

          От плейофите отпаднаха Майкъл Макдауъл, Кърт Буш, Тайлър Редик и Арик Алмирола, като разликата в точките бе минимална и едва след финала бе ясно кой продължава и кой отпада. Следващата фаза от елиминациите продължава с надпреварата в Лас Вегас тази неделя срещу понеделник наше време.  

          Всъщност в цялото състезание имаше много битки и много лидери. Дени Хемлин бе също бърз, но и той като Елиът спука гума след контакт, а за Кевин Харвик това определено бе най-доброто състезание от началото на сезона и логично е че беше готов на всичко за победата. Малко странно бе представянето на братя Буш, които са най-успешните пилоти в Бристол, Кайл с осем, а Кърт с шест победи. И ако при Кайл темпото бе прилично и дори имаше шанс до един момент за предни позиции, то при Кърт явно настройките тотално бяха объркани и той не успя да се пребори.

          Арик Алмирола и неговия екип направиха чудеса в бокса, като отстраниха и подмениха един от маркучите в колата му без да губи обиколка, но както и при Кърт Буш, явно настройките не бяха добри и „Кубинската ракета“ нямаше достатъчно скорост. Той и Тайлър Редик отпаднаха само с две точки разлика, а Кърт с девет, което бе много тежко за тях. При Майкъл Макдауъл нещата бяха ясни отдавна и той просто си остана последен в плейофната група.

          Така напред продължиха четиримата пилоти на Хендрик Моторспорт, като представители на Шевроле, четиримата на Джо Гибс Рейсинг, като пилоти на Тойота, тримата от Пенске и Кевин Харвик от Стюърт – Хаас за Форд. Любопитно класиране, трите марки с по четири коли, както и три отбора в пълен състав и Харвик. С оглед на това класиране, Кевин би трябвало да бъде оценен високо, защото на фона на представянето на неговите съотборници той буквално прави чудеса. Да, все още не успява да спечели, но мисля, че ще успее да го направи, дори и да отпадне от плейофите още след този кръг.

          Ако трябва да се определят евентуалните фаворити за продължаване и отпадане след този кръг, то за момента класирането е най-благоприятно за Ларсън, Хемлин, Труекс, Кайл Буш, Блейни и Елиът. Кайл Ларсън е с аванс от 30 точки пред Труекс, а само на пет по-назад са Хемлин и Блейни. Кайл Буш е с две зад тях, а на точка от него е Елиът. На теория поне трима от тези пилоти ще преминат напред и евентуално ще стигнат до финала, но на практика може и да има изненади. Все пак заради аванса си Кайл Ларсън би трябвало да няма проблеми с достигане до финала, при Труекс и Хемлин с оглед представянето им би трябвало да се очаква да са сериозни претенденти, докато от останалите трима най-добро общо представяне има Елиът, но пък при него многото грешки са възможен проблем за опита му да защити титлата си. Блейни и Кайл Буш за момента с доста по-назад от останалите, както като представяне, така и като темпо, но поне са по-напред в подреждането от някои от техните сериозни съперници.

В дъното на класирането са Харвик, Бел, Кезловски и Логано, като освен Кристофър, който заради по-малкият си опит е евентуалният отпаднал, тримата други са сред най-успешните пилоти в настоящето. За Харвик вече стана дума, а за Логано и Кезловски Таладега е вероятният трамплин за следващата фаза. При Джоуи е възможно да има изненади във всяка надпревара, а Брад тества различни стратегии, както вече съм отбелязвал и ако му се получи може да е претендент и за финал.

          С третото си място в Бристол Уилям Байрон успя да продължи, но ако не подобри представянето си може да отпадне от топ осем, а при Алекс Боумън нещата са толкова неясни, че просто не знам как да го определя. Изключително непостоянно и късметлийо представяне, и то не само от едно в друго състезание, но и в самите надпревари. Започва силно и след това изчезва, друг пък започва слабо и изведнъж в края се бори за победа. Нищо общо с Ларсън, Елиът и дори Байрон. Първите двама са в челото почти винаги, а при Байрон има два варианта – или е изцяло бърз или просто няма скорост.

          Така сега влизаме във кръг с три различни трасета – Лас Вегас от миля и половина, суперспийдуей арената Таладега и Ровала на Шарлът. Това ще направи битката много различна във всяко едно от тях, с различни фаворити и вероятни изненади, защото от пилотите извън топ 12 също има претенденти за победи.